Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нека силата

Когато силата е в теб, ти можеш да сключиш по-изгодна сделка. Можеш да убедиш търговския си партньор да ти даде по-добра цена, да получиш кредит на доверие, да въодушевиш персонала си да работи по-усилено - можеш да правиш наистина чудеса, включително икономически чудеса.

Снимка: Getty Images
Когато силата е в теб, ти можеш да сключиш по-изгодна сделка. Можеш да убедиш търговския си партньор да ти даде по-добра цена, да получиш кредит на доверие, да въодушевиш персонала си да работи по-усилено - можеш да правиш наистина чудеса, включително икономически чудеса.

Няма да се учудя, ако най-продаваната литература на нашия пазар днес се окаже езотеричната. Масовата продажба на книги, които предлагат на читателя уж тайно, скрито за мнозинството знание, определено е връх на маркетинга. Същата конспирация шества победно и из Мрежата.

Тази страст по конспиративните теории, разбира се, не подминава и икономиката. Някъде с по-високо аналитично качество, другаде чиста проба брътвежи, като мухи се роят хипотезите как банкери - илюминати, разбира се - евреи кръвопийци, чертаят с китайски пергели ограбването на милиарди от нещастните бледолики.

По въпроса за световната конспирация на банкерите аз лично се придържам към думите на великия икономист Джон Кейнс: ех, да бяха банкерите толкова предвидливи и сговорчиви помежду си, че да направят заговор.

На практика поведението им е хаотично и реактивно; те от време на време действително успяват да се докопат до лостовете на властта, но не по-рядко народът сам ги моли да го управляват.

Тайният елемент

При цялото ми пренебрежение към конспиративните теории все пак трябва да отбележа, че в икономиката действително има скришен компонент. Това според мен обаче е нещо доста по-различно от "глобалния заговор на евреите". Това е вътрешната сила, а силата е проява на истината и носи радост.

Икономиката не е нещо, което го има, тя е нещо, което правим - твърди американският антрополог Маршал Салинс. Докато правят икономика, някои печелят, а други губят. Ако попитаме полинезийците, или дори хората до XIX век - които са имали повече време да мислят от нас, засипаните с информация - защо някой печели, а друг губи, те няма да се затруднят да ни отговорят: печели онзи, който има вътрешна сила.

Нека силата бъде с теб - казват джедаите в „Междузвездни войни". Но дали е така само на филм? Когато силата е в теб, ти можеш да сключиш по-изгодна сделка. Можеш да убедиш търговския си партньор да ти даде по-добра цена, да получиш кредит на доверие, да въодушевиш персонала си да работи по-усилено - можеш да правиш наистина чудеса, включително икономически чудеса.

Най-любопитното е, че е почти невъзможно да се научиш да правиш така. Силата е вродена в теб и постепенно я разгръщаш, докато неусетно научаваш повече за хората и за себе си. Ако личностното развитие някъде е спряло, не можеш да компенсираш със заучени фрази и жестове. Можеш да се престориш, че имаш сила - но резултатите ти ще бъдат неудовлетворителни и нетрайни.

Тази сила, силата на вътрешния човек, отново в Полинезия е известна с думата мана. Мана се развива заедно с човека; тя може да се придобие заедно с някой специален предмет, от контакт с духовете, чрез геройска постъпка. Тя може дори да се открадне, но тогава дебне отмъщение. Мана присъства като главен фактор в процеса на търговия или във важни икономически дейности като риболова и войната.

Хитрите планове са проява на безсилие

Обяснявам това, защото у нас все по-често се търсят - и дават - предписания как да решим нашите генерални обществени и икономически проблеми в България. А пък аз твърдя, че в обществения сектор само шарлатанин или някой опасно заблуден може да предложи алгоритъм за действие - подробни съвети за реформи на обществото.

И най-доброто умотворение в сферата на политиката и икономиката дрънчи безполезно, ако в него няма вътрешна сила. Не е задължително силната идея да е ошлайфана в детайлите или да звучи логично. Ако е силна, тя бързо ще породи противоречия и в крайна сметка ще си проправи път към реалността.

Най-хитроумната и благородна идея струва точно нищо, ако в нея няма сила. И точно по тази причина сме свидетели на наследствен провал сред българските правителства. С непреодолими процедурни дискусии беше смазана и малката силица, която беше останала у несъгласните с комунизма. Планове, стратегии, гръмки речи - кухи форми, лишени от единственото, което носи промяна - силата на духа и ума.

Както правителствата са безполезни фигуранти без тази сила, така и мениджърите. Вътрешната сила не може да се измери. Надявам се не очаквате от мен да ви дам дефиниция за политическа и икономическа мана и да разработя алгоритъм за постигането й. Веднага щом срещнете идея или човек със сила, ще ги познаете. А това, че ще ги познаете някъде вътре в себе си не означава, че ще ги харесате.

По-добре пържоли, отколкото дълги статии

Ние се намираме в постоянен процес на промяна и това, което виждаме днес, скоро няма да го има. Но човешкият мозък има свойството да пести откъм мислене, като привиква към определени идеи. Сегашният икономически ред нито е най-добрия възможен, нито е вечен. Няма да се учудя, ако в края на краищата някога се върнем към старата система в Полинезия.

На остров Тонга, например, има две класи - богати и бедни. Богатите гледат прасета, бедните само ги ядат. Ако някой реши да стане богат, започва да работи ден и нощ, за да произведе ямс, с който да храни прасетата, които ще заколи на специално угощение.

От "бедния", който за разлика от "богатия" прекарва деня си в най-приятни занимания, се очаква чисто и просто да отиде на угощението и да започне да хвали "богатия" за щедростта му. Богатството се признава само ако е споделено, а уважение се дава единствено в замяна на пържоли.

Навсякъде и винаги е имало хитреци, които успешно се нагаждат към всичко, извличайки най-доброто от правилата за себе си. Но само и единствено в западния философски утилитаризъм тези са хората, които получават уважение. Безумие е философията, която не само оправдава алчността ти, но директно те подтиква да завиждаш на другия за това, което има и да се конкурираш с него, за да имаш повече.

Всяко човешко същество, за да живее и да се развива, има нужда от морална вселена: от сноп идеи, които са по-големи от него и остават неразбираеми за него - затова могат да се следват и изследват до безкрай. Силата извира не от другаде, а от тази вселена.

Грубият материализъм на Маркс стана толкова популярен навремето не за друго, а защото успя да предложи нещо подобно на (а)морална вселена - пътят по спиралата от маймуната до комуниста. Но сегашната идеология на максималното обогатяване, без да споря за морала й, не е вселена; тя е доста ограничена. И дори да се е разпространила за поколение, три или пет, тя ще изчезне по своя път.

Когато хората стават богати, силата на парите намалява

Тя ще изчезне така, както в забогатяващото общество на САЩ през 1950-те години демонстрацията на богатство сред групата на най-богатите се превърна в проява на лош вкус. Показното богатство изведнъж стана вулгарно, тъй като твърде много хора можеха да си го позволят. Както каза Джон Галбрайт, пробният камък за качеството на богаташа вече е не това дали чете Business Week, а дали чете Балзак.

Една от основните причини хората да се стремят към богатство е да упражняват влияние върху останалите, продължава Галбрайт. Парите са традиционна сила. Но след като толкова много хора забогатяха дотам, че да могат да го покажат „с експанзивния, инкрустиран с диаманти бюст" на своите дами, силата на личността отново започна да се определя не от притежанието, а от уникалните лични качества - дори на милионера.

Предвид всичко, което днес виждаме в страната си, икономическата култура на българина още не е достигнала щатската от 1950-те. Затова ще се отнасям с недоверие или снизхождение към всяко предложение за генерална промяна, спрягащо думи като "политики", "устойчиво развитие", "благоденствие", "за нашите деца", а дори и призоваващо за сваляне на омразната "олигархия", което не тръгва от образованието и просвещението.

Както трябва да тръгнем оттам, така и цялото си усилие засега трябва да насочим само в това - да образоваме, да просветим, да научим себе си и сънародниците си. Това трябва да правим със сила, защото противното е безплодно.

Най-четените