Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо трябва да спасим "работните места за зомбита"

Държавните помощи за бизнеса не могат да са вечни, изтеглянето им трябва да стане много внимателно Снимка: iStock
Държавните помощи за бизнеса не могат да са вечни, изтеглянето им трябва да стане много внимателно

Да се закриват "мъртви" работни места, за които не се знае кога отново могат да заработят в полза на икономиката, или държавите да продължават да наливат пари в тях, макар да не се знае колко дълго ще продължи пандемията и нуждата от подобни "помощни колела" за бизнеса? Това е въпрос, с който правителствата в Европа, и в света, трябва да се изправят лице в лице.

"Работни места за зомбита" - така критиците на подобни правителствени мерки наричат бизнесите, за които не се знае дали след епидемията ще могат да заработят отново самостоятелно. 

Много неизвестни влияят върху бъдещето на милиони работни места в космическия сектор, авиокомпаниите, туризма, търговията на дребно и автомобилната индустрия.

Дали например с бума на видеоконферентните разговори в Zoom ще се върнат отново бизнес пътуванията по въздух до нивата от преди COVID-19? Ще има ли продължителен спад в туризма или ще се наложи секторът да бъде променен? Ще направи ли онлайн пазаруването, към което все повече хора се ориентират, моловете и скъпите магазини излишни? Ще се възстанови ли отливът от изкопаеми горива след спада на цените на горивата?

Повечето европейски финансови министерства настояват за постепенно премахване на мерките за отпускане на средства за поддържане на заети работни места, дори когато работа за съответните фирми няма заради пандемията.

Ясно е, че правителствата не могат да си позволят до безкрай да запълват дупките в разходите на бизнеси, лишени от възможността за доходи в момента. И финансовите анализатори вече бият тревога, че трябва да се даде възможност на икономиката да започне да се приспособява.

Преждевременното оттегляне на държавната подкрепа обаче крие риск от катастрофални последици в социално и политическо отношение.

То би означавало милиони европейци да останат дългосрочно безработни във време, в което процентът заболели расте, няма обозрим срок за намиране на ваксина или работещо на 100% лечение, а всички очаквания сочат, че голяма криза дебне зад ъгъла.

Иначе казано, макар и държавните субсидии да не могат да продължат до безкрай, по-ранното оттеглянето на помощта за бизнеса би затруднило икономическото възстановяване и би довело до загуба на умения и трайно висока безработица.

Критиците на тези мерките за запазване на заетостта имат своите причини за притеснения. Това излиза изключително скъпо на държавите, а възможността за злоупотреби от страна на некоректни работодатели неизменно остават големи и сравнително лесни за възползване. 

Паралелно с това не се знае какъв дял от субсидираните бизнеси все пак ще успеят да се задържат на повърхността и след края на пандемията. В един момент може да се окаже, че правителствата просто са изливали пари в една пуста дупка, която не може да им гарантира възвръщаемост като данъци или дори самостоятелно поддържане на работни места. 

Точно това има предвид в аргументите си срещу сегашните мерки за бизнеса финансовият експерт Никлас Потрафке от Института за икономически изследвания във Франкфурт. Според него тези форми на държавна помощ показват определени "странични ефекти" - те поддържат изкуствено жив бизнес, който няма убедителен бизнес модел и няма вече основата за самостоятелно съществуване.

Затова и много експерти настояват държавите да пренасочат усилията си в посока преквалифицирането на тези работници, които остават без работа сега, към сектори, които биха процъфтявали дори и в постпандемичната икономика, вместо да се поддържат неплатежоспособни компании.

Въпросът е, че ситуацията в момента е непредвидима и засега не е ясно какви ще са размерите на щетите върху икономиките. Именно затова е много важно кога и как държавните стимули ще започнат да се оттеглят.

Историята показва, че е нужна предпазливост. Намаляването на фискалните разходи и затягането на паричната политика твърде скоро са причините възстановяването на САЩ от Голямата депресия да се забави толкова и изпратиха страната в рецесия през 1937 г.

Подобна политическа комбинация след световната финансова криза породи двойна рецесия в Еврозоната през 2011-2012 г.

С оглед на опита от миналото според някои експерти трябва да се продължи поддържането на средства за запазване на работните места, дори и те да са "за зомбита". 

Важността на това се засилва допълнително с оглед на факта, че в близко бъдеще не се задава инфлация, а правителствата от Еврозоната могат да вземат заеми при почти нулеви лихвени проценти под опеката на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Професорът по икономическа история в Университета на Съсекс - Ник Крафтс, казва, че онова, което сме научили от 30-те години на миналия век, е, че трябва да се наблегне преди всичко на социалното осигуряване, тъй като "пазарът сам не може да го направи".

По-рано този месец и президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди антикризисните стимули в ЕС да не се оттеглят преждевременно. Как реагира Европа на този призив засега е рано да се каже, тъй като в много страни нарастващия брой случаи на коронавирус промени плановете за свиване на някои мерки.

Призивът да се внимава обаче не означава непременно мерките за запазване на работни места да останат непроменени.

Дори напротив. Отпускането на средства трябва да става с по-внимателен подбор и ограничения, като компаниите бъдат насърчени да се включат по-активно в запазването на заплатите на работниците си, за да бъдат насочени парите на данъкоплатците към инвестиции в утрешната променена икономика.

Или иначе казано, да се отделят повече от парите за помощи на бизнеса за зелена и дигитална икономика.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие фирмите трябва да споделят разходите за неизработени часове, за да се гарантира по-голяма сигурност, че субсидиите защитават жизнеспособни работни места.

Правителствената подкрепа трябва да бъде ограничена във времето, но границите не трябва да стигат до крайности, предвид несигурния ход на пандемията.

Плащанията за намалено работно време и обикновено по-ниските обезщетения за безработица трябва да бъдат по-тясно свързани, за да се засилят стимулите за служителите да възобновят нормалните си часове работно време или да си търсят друга работа.

Държавата трябва да увеличи подкрепата за търсене на работа и кариерно ориентиране, за да направи работната сила по-мобилна и да насърчава обучението в периода, в който работниците са с намалено работно време, съветват още експерти.

А що се отнася до "зомби" работните места, интригуващо изследване на икономистите от Централната банка на Финландия установява, че много от т. нар. "зомби фирми", получили държавни субсидии по време на финансовата криза, не са били толкова мъртви, колкото са изглеждали и две трети от тях са се възстановили и са се превърнали в стабилни фирми.

Във всеки случай, по-добре да се рискуват няколко "зомбита", отколкото икономиката да се превърне в гробище за милиони работни места, заключават финансисти.

Най-коментирани

Най-четените