Котките са на висока почит в Япония - до степен на обсесия.
Масираното им присъствие в поп културата, начело с бранда Hello Kitty, е само върхът на айсберга. Котешки кафенета, където клиентите се радват на компанията на четириногите свободно, има в повечето големи градове - общо са поне 150.
В Япония се продават електронни котешки уши, които "четат" мозъчните вълни и отразяват емоционалното ти състояние.
Там вдигат олтари на тези животни и дори има истински котки-монаси - в прочутия Мяу мяу храм в Киото.
Котките са навсякъде - дрехи, комикси, анимации и дори опаковки.
Четириногите стъпват в островната държава през VI век, пренесени с кораб от Китай. От тогава се смята, че имат защитни сили и са символ на късмет и богатство. Това е свързано и с историята на манеки неко - котката на късмета с вдигнатата лапа, която присъства навсякъде - от магазини до ресторанти.
Историята ѝ гласи, че преди векове тя предпазила самурай, който стоял под дърво. Той видял котка, която му помахала с лапа и от любопитство тръгнал към нея. В този момент мълния ударила дървото.
Япония има и друго - няколко малки острова, известни като котешки, които изглеждат като чист рай за тези, които обожават тези четириноги.
Островите са популярни с това, че писаните далеч надхвърлят броя на хората, които живеят там, и привличат огромен интерес.
Вероятно най-известният от тях е миниатюрният Аошима, дълъг едва около 1,6 км. Той се намира в южната част на страната и последните данни сочат, че там има едва шестима постоянни жители и поне 100 котки.
Преди десетилетия островът е бил рибарска общност с 800 души население. Котките се появяват, за да пазят лодките от плъхове. Постепенно обаче бизнесът замира, хората отиват да търсят поминък в градовете, но четириногите остават.
Макар че мястото е много популярно, особено сред японските фенове на тези животни, то не е туристическо - няма нито хотели, нито ресторанти, нито дори кафене.
Дори не е препоръчително посетителите да прекаляват с храненето на животните - за това се грижат местните хора, които получават дарения за целта от цяла Япония. Самите котки, които скитат свободно навсякъде, не са забравили инстинктите си и сами ловят гризачи и птици.
И въпреки това когато пристигне ферибота, на тихия Аошима настава оживление. Тълпата котколюбци се изсипва на пристанището, където чакат котките. А ако не са там, вероятно са на специално обособеното място за хранене, където настава това, за което идват всички - десетки котки наоколо, радостни да бъдат глезени и галени.
Котешкият рай трае няколко часа - ферибот до острова има два пъти дневно и този за връщане не бива да се изпуска. Линията е предназначена за местните жители и снабдяването им с продукти, но често почти няма места - толкова много хора искат да отидат и да се порадват на котките на това спокойно място.
Не всички местни хора са въодушевени от това внимание, затова и всеки, стигнал острова, трябва да се съобразява с тяхното желание да не бъдат безпокоени. На други обаче им е приятно да имат компания в иначе доста самотния си живот на малкия Аошима.
Жителите се грижат с любов за своите котки и никога не ги оставят гладни.
Затова посетителите - които рядко пропускат да носят купища лакомства - не бива да прекаляват и да тъпчат животните. Доста от туристите идват и с котешки играчки, което също се цени високо от четириногите обитатели на острова.
Славата на острова първоначално се предава от уста на уста в Япония, а след това интернет дава своето и към Аошима започват да се стичат дори чуждестранни туристи.
Бъдещето на това място обаче съвсем не е радостно. От средата на миналото десетилетие местните власти решават да започнат програма за контрол на възпроизводството на котките и огромната част от тях са кастрирани - въпреки съпротивата на един от хората на Аошима, който успява да скрие десетина животни.
Постепенно броят на котките ще намалява, както става и с хората, с които те живеят. Когато на острова не останат жители, фериботният превоз ще спре, а с него ще дойде и краят на котешкия рай.
Но не се притеснявайте за котките - те са толкова популярни, че със сигурност в Япония ще има достатъчно хора, които да им предложат нов дом.
При това Аошима не е единственият подобен остров в Япония - общо са около 10, като другият особено популярен е Ташироджима. Той е по-голям и освен поне 100 котки, има и котешки олтар.
На този остров има малко повече хора - няколко десетки, и повече площ, което прави населеността с котки по-малка, но писаните отново са царе и превъзхождат по брой двукраките.
На Ташироджима са се гледали копринени буби, което е довело и котките, които да пазят ценните насекоми от мишките. Индустрията запада, хората намаляват, но четириногите остават и днес обикалят свободно където си искат.
Тук хората са вярвали и че храненето на котките носи богатство и късмет, което също допринася за разцвета на популацията. Както и отдавнашната забрана за достъп на кучета до острова.
На този остров има и места за отсядане, включително малки къщички, наподобяващи котешка глава, а котешкият храм сред гората във вътрешността е посветен на животните, починали при удар от падащи скали.
Странна страна е Япония. Особено като се има предвид, че има и заешки остров - Окуношима.
