"Всяка лъжа, която казваме, създава дълг към истината. Рано или късно този дълг бива платен."
Време е не за лъжи, а за откровения. В този брой на подкаста на Webcafe.bg "Тихо, филмът започва, си говорим за изненадващия хит "Чернобил".
Ако все още не сте го гледали, може и да чуете някой-друг спойлер.
Доброволците с дозиметри в ръка, готови да се разходят из върховете и низините на сериала на HBO, са Зузи Аспарухова и Драго Симеонов. Двамата имат специален гост – Георги Иванов, сценарист, работил по сериали като "Стъклен дом", "Денят на бащата", "Забранена любов" и др.
Георги ни дава погледа на сценариста към разказа за най-страшната авария в атомна електроцентрала в историята и ни помага да видим някои от сцените от по-различен ъгъл.
Още в самото начало обаче нивото на радиоактивност се покачва с признанието на Драго, че не е харесал "Чернобил".
Всъщност в началото е станал огромен фен, но в четвърти епизод сериалът го е изгубил с превеса на художествените елементи, бягащи от историческата достоверност, и с изместването на моралния център.
Зузи го контрира с това, че сериалът никъде не обещава да разкаже чисто документално историята на инцидента в атомната централа.
Георги се включва с това, че от дете има интерес към темата и разказва как майка му - фармацевт – през онази пролет на 1986 г. е забелязала, че йодът изчезва от аптеките и си е направила изводите какво се случва.
Той посочва, че в случая темата на сериала е за лъжата в нейния най-страховит мащаб.
Харесал е всички странични линии – като тримата войници, "почистващи" района от домашни любимци, пожарникарят и съпругата му и пр.
Сцената с войниците и кучетата от четвърти епизод се оказва един от най-спорните моменти за нашите доброволци. За Драго тя е била излишна и не се е нуждаел от нея, за да усети ужаса на ситуацията. На Зузи обаче именно тази сцена е повлияла най-много. Признава, че е сценарен трик, но според нея той работи.
Ясно е, че в "Чернобил" са пропуснати много любопитни моменти. Драго посочва липсата на семейството на Легасов, а Георги – неразказаната битка за построяването на саркофага около централата.
Все пак от гледната точка на сценарист той казва, че при създаването на продукт, при който имаш толкова много информация, трябва да избереш какво да покажеш, за да се сглоби смилен разказ, който да не е като документален филм.
Сред темите в този епизод на подкаста са и локациите, на които е сниман сериалът, книгата "Чернобилски молитви" на Светлана Алексиевич, в която е разказана една от историите в него, както и какво казват руснаците за "Чернобил".
Неизбежен е и въпросът щеше ли сериалът да е още по-добър, ако беше с неизвестни актьори, говорещи на руски.
В третата част на подкаста Георги Иванов разказва за собственото си посещение в призрачния град Припят.
Споделя впечатленията си от ситуацията там, разказва за рухналите мечти и надежди на хората, които са живеели там, и какво е останало след тях. Сблъскал се е и с незнанието и неразбирането за инцидента сред хората извън социалистическият блок, което според него е достатъчно основание да се направи сериал като "Чернобил".
За "Чернобил" – истинския и телевизионния, за руснаците, за западните кинотворци, за радиацията, за лъжата, за истината и за още много ще чуете в този брой на подкаста на Webcafe.bg "Тихо, филмът започва":
Aко ви харесва и искате да слушате отново - ще се радваме и да се абонирате за нас в:
- iTunes
- Spotify
- Google Podcasts
- Soundcloud
- Overcast
- Castbox
- Pocket Casts
- Както и през RSS за всички ентусиасти.
Говорите си разни неща, ама повечето от коментираните измислици, всъщност са факти. И обратно - част от това, което смятате за факти са си ваши фантазии. Убиването на кучетата изобщо не е сценарен трик. Наистина е имало хайка за три дни - от 27 до 29 април. Само че са били група ловци, а не войници. Спорът в командната зала не е преувеличен. Първо, Дятлов изобщо не е водещ атомен учен, а обикновен зам. главен инженер по експлоатацията на два от реакторите. Вървенето по логиката, че щом като шеф работи с хора, значи е бил спокоен и уравновесен е безумно тъпа. Първо, има много свидетелства от негови колеги, че е имал тежък и избухлив характер. Второ, операторите от залата оцеляват достатъчно дълго за да разкажат какво се е случило - наистина Дятлов им е крещял и именно неговият гняв, и заплахи са ги накарали да му се подчинят на заповедите, макар да са били наясно, че има висок риск от издънка. Нито пък Легасов е водещ атомен учен. Той беше специалист по радиохимия и физикохимия, а не ядрен физик. Не е вярно, че записките на Легасов липсват. Твърдението е, че са редактирани от КГБ, а не дълбоко заключени. Бяха публикувани още през 1988 в "Правда" - два дни след погребението на Легасов от известния журналист Владимир Губарьов. Той твърди, че касетите са били предназначени за него. Още на погребението на Легасов е настоял пред КГБ да ги получи, като ги е заплашил, че може да стигне до Политбюро. Макар и странно заплахата е подействала и са му ги дали. Да не забравяме, че по това време вече вървеше гласността и перестройката, така че може и да не е странно. Днес ги има публикувани на много места, а вие коментирате липсата им?! За случката с плащането на рецепцията на 6-та клиника Жоро се лъже. Да, той е от книгата на Светлана Алексиевич, но в нея е дословно записан разказът на истинската Людмила Игнатенко. Въобще книгата съдържа документални свидетелства на очевидци, а не е роман. И за липсата на руски филми Драго и Жоро се лъжат. По чернобилската тема излезе преди няколко години един руски сериал - "Чернобыль. Зона отчуждения". Тази есен ще излезе и едноименен игрален филм по него. Отделно има един украински сериал - "Мотыльки" и един украински игрален филм - "Аврора" с Ерик Робъртс. А иначе в края на 80-те излязоха доста съветски документални филми за аварията, отделно някои забранени излязоха в началото на 90-те. Макар Драго да смята обратното именно в документалните филми има показани неподправени размисли на обикновените хора за трагедията. Примерно цикъла на Ролан Сергиенко - "Колокол Чернобыля", "Колокол звонит по тебе", "Порог" и т.н. Първият филм от серията "Колокол Чернобыля" от 1986 стана супер, та чак хипер известен - още през 1987 тръгна по фестивали на запад и спечели награди. Впоследствие е излъчен в цял свят. Именно в него има кадри с войници, които разчистват покрива за 90 секунди, така че те не са нови и непоказвани от бавно отварящата се система, както си мисли Жоро. Както казах - тогава вървеше гласността и перестройката. Днес, естествено сме забравили какво беше това време и пак разчитаме на стереотипите. Вярно е, че понякога един човек може да бъде мотор в критична ситуация, но точно тази линия в сериала е силно орязана. Там е заминал цял екип специалисти още преди Правителствената комисия, отделно в комисията е имало един куп министри и зам. министри, така че Легасов, макар и голям учен не е бил мотор на овладяването и евакуацията. Всъщност именно в неговите записки се казва, че са се разделили на екипи и той просто е работил в един от тях. Наистина в сериала има доста драматизация, която се отклонява от документалната истина, но точно за някои моменти, които коментирате сте в грешка. Жоро е прав, че за Чернобил има страшно много информация, но тя не е спирала да излиза през последните над 30 години. Странно, че не сте я чели, а се мъчите да правите анализ само по логика и някакви недоразбрани и недочути "факти".
Като стана дума за лъжи,изчислено е че средно статистически на всеки десет минути човек изрича по три лъжи!