Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Забравените герои от Лавров парк

В галерията можете да видите фоторепортаж на Христо Узунов от неговата рубрика "Изоставената България". Той е кръстил серията снимки, посветена на парк "Лавров" в Горни Дъбник "Към вечността е маршът ви последен" Снимка: Христо Узунов
В галерията можете да видите фоторепортаж на Христо Узунов от неговата рубрика "Изоставената България". Той е кръстил серията снимки, посветена на парк "Лавров" в Горни Дъбник "Към вечността е маршът ви последен"
3302 руски войници и офицери плащат с животите си цената на тази важна за падането на Плевен победа. Снимка: Христо Узунов
3302 руски войници и офицери плащат с животите си цената на тази важна за падането на Плевен победа.
Сред тях са и много норвежци, румънци, шведи и финладци. Командирът на Лейбгвардейския Финландски Пехотен полк, 39-годишният генерал-лейтенант Василий Николаевич Лавров, е ранен смъртно в битката при Горни Дъбник. Снимка: Христо Узунов
Сред тях са и много норвежци, румънци, шведи и финладци. Командирът на Лейбгвардейския Финландски Пехотен полк, 39-годишният генерал-лейтенант Василий Николаевич Лавров, е ранен смъртно в битката при Горни Дъбник.
Няколко дена по-късно Лавров издъхва от раните си.
Снимка: Христо Узунов
Няколко дена по-късно Лавров издъхва от раните си.
През цялото време на пребиваването ни в парка не срещаме нито един човек, а обраслите с висока трева алеи между скулпторните композиции красноречиво показват, че по тях отдавна никой не минава. Снимка: Христо Узунов
През цялото време на пребиваването ни в парка не срещаме нито един човек, а обраслите с висока трева алеи между скулпторните композиции красноречиво показват, че по тях отдавна никой не минава.
Плахи са стъпките сред покоя на мемориалния парк. Сякаш за да не смущава съня на загиналите герои, всичко тук е потънало в тишина и дори птиците пропяват едва-едва.
Сградата на музея.  Вратите са затворени, липсва и табелка с работното време - на посетителлите не им остава друго, освен да намерят алтернативни начини да прекарат времето си тук. Снимка: Христо Узунов
Сградата на музея. Вратите са затворени, липсва и табелка с работното време - на посетителлите не им остава друго, освен да намерят алтернативни начини да прекарат времето си тук.
Красиво оформени чимшири изписват "Парк Лавров, 1990" - последната силна година в историята на това място. Снимка: Христо Узунов
Красиво оформени чимшири изписват "Парк Лавров, 1990" - последната силна година в историята на това място.
За да не бъде откраднат, бронзовият бюст на генерал Лавров е заменен с обикновена паметна плоча. Снимка: Христо Узунов
За да не бъде откраднат, бронзовият бюст на генерал Лавров е заменен с обикновена паметна плоча.
Братска могила на загиналите войници от Лейбгвардейския финландски полк.
Снимка: Христо Узунов
Братска могила на загиналите войници от Лейбгвардейския финландски полк.
Пусти алеи и заключени сгради, такава е съдбата на парк “Лавров" в наши дни. Снимка: Христо Узунов
Пусти алеи и заключени сгради, такава е съдбата на парк “Лавров" в наши дни.
Главните алеи на парка се почистват само около националните празници. Снимка: Христо Узунов
Главните алеи на парка се почистват само около националните празници.
Каменната скулптура “Вечна дружба”, създадена през 1953 година от Петър Златарев. Снимка: Христо Узунов
Каменната скулптура “Вечна дружба”, създадена през 1953 година от Петър Златарев.
За да е в крак със съвременните модни течения сред социалистическите паметници, една от фигурите на скуптурата е с разрушен нос.
Снимка: Христо Узунов
За да е в крак със съвременните модни течения сред социалистическите паметници, една от фигурите на скуптурата е с разрушен нос.
Лишен от медния блясък на купола си, малкият параклис се е сгушил сред зеленината на дърветата. Снимка: Христо Узунов
Лишен от медния блясък на купола си, малкият параклис се е сгушил сред зеленината на дърветата.
Отдавна изсъхнал венец лежи в основата на единствения света паметник на загинали извън родината си финландски войни. Снимка: Христо Узунов
Отдавна изсъхнал венец лежи в основата на единствения света паметник на загинали извън родината си финландски войни.

25 октомври 1877 година, Горни Дъбник. Първите утринни лъчи едва пробиват гъстата мъгла, стелеща се над притихналата земя.

Из околността, сред пушек от догарящи огньове, се носят стенанията на ранени войници. Забързани санитари в руски униформи оказват първа помощ на нуждаещите се, а покрай тях, в изорани от взривове ями, лежат труповете на загиналите им бойни другари...

Предния ден - 24 октомври, части от 15-хилядната руска войска, командвана от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, нападат двата османски редута, охраняващи пътя от Плевен за София.

Целта е да се прекъсне снабдяването с муниции и провизии на укрепилия се в Плевен Осман паша. При завързалата се кръвопролитна битка турският гарнизон, командван от Ахмет Хивзи паша, е разгромен, а оцелелият аскер - пленен.

Обрачът около Плевен се затяга фатално.

3302 руски войници и офицери плащат с животите си цената на тази важна за падането на Плевен победа. Сред тях са и много норвежци, румънци, шведи и финладци. Командирът на Лейбгвардейския Финландски Пехотен полк, 39-годишният генерал-лейтенант Василий Николаевич Лавров, е ранен смъртно в битката при Горни Дъбник и няколко дена по-късно също издъхва от раните си.

9 май 2015 година, пътят София-Плевен, близо Горни Дъбник.

Ръждива табела с избелял надпис ни известява, че наближаваме отбивката за мемориален парк "Генерал В. Н. Лавров". Отбивка, която няма как да видим, ако не е крайпътната фея, причакваща клиентите си на това удобно за спиране място.

След сутрешния дъжд слънцето свети жарко, въздухът е напоен със сладки пролетни ухания и ние поемае по каменна алея, губеща се сред избуялата майска растителност.

Появяват се първите паметници.

Няколкометров каменен войн надвисва над нас, за да ни извести, че същинският парк започва зад гърба му. Следват бюстовете на по-известните участници от Руско-турската война, братски могили, паметници и много кръстове.

Неестествената тишина, изпълненият с аромат на акации въздух и ненатрапчивото, но осезаемо присъствие на загиналите герои придават на мястото свръхестествени очертания. Сякаш тук ходът на времето нарочно се забавя, за да могат живи и умрели да се срещнат на прага на Вечността.

Но кои живи?

През цялото време на пребиваването ни в парка не срещаме нито един човек, а обраслите с висока трева алеи между скулпторните композиции красноречиво показват, че по тях отдавна никой не минава. Въпреки новата си сграда, музеят към парка също не работи. Малкият параклис стърчи самотен между поклащаните от лекия вятър дървета, а дъното на един отдавна пресъхнал шадраван се пълни с паднали листа...

Плахи са стъпките сред покоя на мемориалния парк. Сякаш за да не смущава съня на загиналите герои, всичко тук е потънало в тишина и дори птиците пропяват едва-едва.

Сградата на музея. Вратите са затворени, липсва и табелка с работното време - на посетителлите не им остава друго, освен да намерят алтернативни начини да прекарат времето си тук.

Назад във времето

В действителност парк "Лавров" не е типичен "изоставен обект", а по-скоро такъв със затихващи функции.

Историята му започва непосредствено след Руско-турската война, когато руското правителство и самите полкове, участвали в боевете, изграждат паметници за другарите си, погребани на това място.

Между 1950-та и 1954-та около вече съществуващите монументи е изграден мемориалният парк, дело на архитект Василий Тихолов и лесовъда Алексей Водопянов. По това време, за да е в хармония с тогавашната идеология, в парка са поставени скулптурата "Вечна дружба" и други елементи, посветени на съветските войски.

През 1969-та парк "Лавров" е обявен за паметник на културата от местно значение.

Осем години по-късно - през 1977-ма - мемориалният комплекс претърпява цялостно преустройство и се сдобива с монументалната скулптура на руския войн, която посреща посетителите на входа.

До 1990-та всичко върви добре - комплексът е един от популярните в страната, разполага със собствен екскурзовод и ежегодно е посещаван от хиляди наши и чужди туристи. И толкоз.

Следва десетилетие на тотална забрава, завършило през 2001-ва, когато площта от 319 дка, превърнала се в последен дом на стотици руски и чуждестранни войници, е реставрирана по програма "Красива България".

Последното позитивно събитие на територията на парка е от 2004-та, когато е открит и параклисът "Свети Великомъченик Георги Победоносец".

Оттогава до днес главните алеи на парка се почистват само около националните празници.

Охрана липсва и за да не бъдат откраднати, оръдията от някогашната открита експозиция и бюстът на генерал Лавров са преместени в Плевен. Параклисът обаче не успява да избегне набезите на крадците. През 2008-ма е обран, изчезва и медната облицовка на покрива.

Въпреки усилията на различни граждански организации бъдещата съдба на мемориалния комплекс е обвита в същата гъста мъгла като от онова далечно октомврийско утро на 1877 година...

Мозайка, посветена на съветските войни, прокарва "праведната идеология" на територията на парка.

Защо е важно да запазим парк "Лавров"?

Неподвластни на никаква идеология, тук лежат останките на обикновени хора, дали живота си, за да се случи най-важното събитие в новата ни история, благодарение на което тя може да се нарече "История на България".

Тук почиват костите на войните от Лейбгвардейските Гренадерски, Московски, Павловски, Финландски и Измайловски полкове.

Тук са погребани и телата на 22-мата войници от Трети стрелкови Финландски батальон - единствените финландски войници, загинали извън родината си.

Тук.

Делото и паметта на тези забравени герои ни задължава да пазим последния им дом, най-малкото за да докажем, че заслужаваме подаръка, дарен ни с цената на техните животи!

 

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"



Най-четените