Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да изчезнеш безследно по време на блокада - мистерията с Оуен Хардинг

Младежът излиза от дома си преди месец, след скандал с майка си, а след това повече никой не го е виждал Снимка: Facebook профилът на Find Owen Harding
Младежът излиза от дома си преди месец, след скандал с майка си, а след това повече никой не го е виждал

Блокадата във Великобритания продължава вече месец, но случаят с изчезналото 16 годишно момче, намиращо се в неизвестност от седмици, разтърси страната. 

Много хора биха предположили, че неговата история е моментно тинейджърско бунтарство, но зад нея се крият неизвестни, които водят следите към фатална посока.

Оуен Хардинг и неговата половинка Мег Уелс Роудс прекарват изолацията си разделени.

Той живее с майка си Стела и 5-годишната си сестра в крайбрежното селище на град Брайтън Салтдийн, Източен Съсекс, в къща до самия скалист бряг, а тя - в Йорк, който е на 450 км от него.

Заради наложените препоръки да не се пътува между населените места без основателна причина, се предполагало, че двамата няма да могат да се видят още дълго време, въпреки че разстоянието винаги възпрепятствало честите им срещи.

За последно Мег гостува за няколко дни в дома на Оуен, малко преди правителството на Великобритания да наложи новите ограничителни мерки. След като влизат в сила обаче момчето започва да изпитва силна тревожност от несигурното бъдеще.

Тинейджърът иска да изкара това време с половинката си, като периодично се шегувал с нея и с приятелите си, че може да направи едно пътуване на север, за да я види.

Когато споделя с майка си тази идея, тя се изказва остро против и прекарват цяла седмица в тежки скандали и спорове по темата. 

На 26 март по залез слънце, точно след последната им кавга по въпроса, Оуен решава да излезе от вкъщи без каквито и да е обяснения. Снимки от камерите за видеонаблюдение показват, че той тръгнал към върха на близката скала в 18.13 ч.

Излизайчки от вкъщи, той звъни на приятелката си, за да ѝ разкаже за случилото се с майка му. Впоследствие Мег разказва, че самата тя много се разстроила, тъй като до този момент тя също имала подобни караници с родителите си. След като успяват да се успокоят един друг, Оуен ѝ казва, че просто ще наблюдава залеза и затваря. 

Това е последният път, в който някой е разговаря с 16 годишното момче. В 18.23 часа телефонът му вече е изключен и никой не може да се свърже с него.

В началото майка му не се притеснява - "Живеем край морето и ходим много. Помислих си, че е отишъл да си направи упражненията, които правеше всеки ден".

С напредването на времето обаче Стела започва да се тревожи и решава да звънне на някои семейни приятели, както и на Мег. След като не получава никаква информация от тях, към 11 часа вечерта тя звъни в полицията. 

В издирването се включват 80 полицейски служители, а семейството на неговата приятелка пристига в Салтдийн заедно с нея, за да помогнат с каквото могат. 

Блокадата затруднява обаче търсенето на изчезналия младеж, като полицаите започват да звънят от врата на врата в търсене на информация, но в крайна сметка остават разочаровани, защото голяма част от хората просто не им отварят. Магазините пък, откъдето биха могли да вземат записи от охранителните им камери, за затворени по това време.

Въпреки това майката на изчезналия Оуен остава благодарна за готовността на всички включили се в търсенето да помогнат. Съседи разлепват плакати по улиците, а доброволци създават специална фейсбук страница, на която могат да се подават сигнали. Новината за изчезването на младежа стига дори до Би Би Си, откъдето отправят призив за помощ. 

"Не всички в града се познаваме, но хората тук са наистина страхотни", казва Стела, трогната от помощта.

Самата тя устройва лагер в двора на дома си, докато трае издирването. 

"Огънят, спането на земята, дълбокото дишане, ходенето и пребиваването навън са все успокояващи неща за мен, затова и ги правя. Все си повтарях, че действията ми ще са като сигнален огън и Оуен ще се прибере у дома", обяснява Стела.

Тя разказва, че в тези моменти най-много ѝ липсвал физическият контакт заради нуждата някой просто да я прегърне и успокои - нещо невъзможно заради настоящата ситуация с коронавируса. 

Въпреки цялата тази организация обаче следи от момчето така и не са открити. Няма и доказателства, че то все още е живо. 

Въпреки че според разследващите органи до този момент всичко, което е трябвало да се направи, вече било направено, оттам изразяват надеждата, че записите от видеокамерите в града ще покажат точното време на неговото изчезване.

Когато Оуен е видян за последно, приливът под скалите на Салтдийн е бил слаб и е духал силен североизточен вятър. 

Полицията се свързва и със специалист по Океанография - д-р Саймън Боксал от университета в Саутхемптън. Той заключва, че при тогавашните условия би следвало тялото да бъде изхвърлено от морето, а не пренесено на изток или запад по крайбрежната ивица.

Въпреки това полицаите претърсват региона, като дори изпращат сигнал до колегите си в континентална Европа.

Майката на Оуен споделя, че не знае дали синът и все още е жив, но се подготвя за най-лошото.

"Мисля, че всички сме допускали възможността за инцидент на скалите в момента, в който той изчезна", добавя тя.

За жалост, краят на тази история все още е неизвестен и полицията продължава да работи по случая. Но тя е пример за обединение и проява на силна съпричастност към чуждата трагедия, въпреки затрудненията от физическата дистанция. 

Каквото и да се случва, най-важното е да останем хора и да не забравяме, че зад входната врата на жилището светът продължава да съществува. И точно там някой може да има нужда от нашата помощ под каквата и да е форма.

Най-четените