Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истинският Вълк от Уолстрийт, отвъд проститутките, дрогата и Скорсезе

"Вече знам, че колкото повече имам, толкова по-зле се чувствам", признава той Снимка: Getty Images
"Вече знам, че колкото повече имам, толкова по-зле се чувствам", признава той

В образа на Вълка от Уолстрийт Лео ди Каприо приема отдавна забранени медикаменти, шмърка кока от гърба на стриптизьорки и забива най-красивите жени на Ню Йорк.

Нищо чудно, че мнозина решиха, че истинският Вълк от Уолстрийт си живее живота именно така - от схема в схема и от мадама на мадама.

Кой обаче е истинският Джордан Белфърт?

Това, което филмът на Скорсезе спестява, Белфърт държи да подчертае - неговото детство и тийнейджърски години са го направили това, което е.

Снимка: Getty Images

В своите мемомари той споделя, че е отраснал в Куинс - не особено престижен квартал на Ню Йорк, и от малък има интерес към сделките и бизнеса. Освен вродена, тази страст е предизвикана и от не много охолния живот на семейство Белфърт, което за сметка на немотията се оказва ужасно амбициозно.

В мемоарите бащата на Белфърт е наречен "Лудия Макс", което говори достатъчно за характера му. Майка му не е много по-различна и обещава, че ще се откаже от сина си, ако той не успее в живота.

Талантът на Джордан да продава си проличава в лятото след завършването на гимназията и преди да постъпи в колежа.

Той и негов приятел решават да изкарат някой долар като продават италиански сладолед и замразени десерти. Белфърт находчиво позиционира количката от евтин стиропор близо до плажа на Куинс, а накрая на лятото става ясно, че той и приятелят му са успели да спечелят над 20 хил. долара.

Всъщност младежът дори няма намерение да става предприемач, мечтата му е да бъде зъболекар. Джордан планира да инвестира спечелените пари в медицинско образование, но в първия ден в Медицинския университет на Мериленд един професор подчертава, че денталната медицина не е задължително път към финансов успех.

Белфърт се отказва на мига след тези думи.

Следва не особено радостна кариера на продавач на разнообразни стоки, който обикаля от врата на врата. На 25 му се налага да обяви банкрут.

Това ни най-малко не сломява Белфърт и през 1999 г. вече върти схема за пране на пари, която ще го вкара в затвора.

Признат е за виновен за измама тип "Схемата на Понци", която е коствала на инвеститори над 200 млн. долара, и е изпратен да лежи 22 месеца ефективна присъда. Във "Вълкът от Уолстрийт" тази измама е описана добре и всъщност е сред главните герои на лентата, но вътрешните терзания на Джордан остават извън големия екран.

В интервю за New York Magazine разкрива една далеч по-тъмна страна на славата и успеха, която няма нищо общо с бурните партита и флиртовете с красиви блондинки. Наркотиците докарват Белфърт до отчайваща депресия, до кошмарни халюцинации и до мисли за самоубийство.

"Дрогата, алчността, чувството за празнота - това беше Големият Проблем", признава той.

Кокаиновите трансове му докарват болезнена параноя, която дори го кара да стреля по доставчика на мляко.

Морфинът и хапчетата с морфин му носят видения за лилави пирамиди, които са много красиви на пръв поглед, но го е страх, че всъщност искат да го убият. Неспособността на Джордан да седи на едно място се обостря, а безсънието започва да го измъчва.

По време на снимките на Скорсезе Белфърт дори преподава на Ди Каприо някои свои състояния.

Снимка: Paramount Pictures

Предприемачът не открива особено много прилики между себе си и екранния образ, изграден от актьора, и не е доволен как е показан в продукцията. Когато Белфърт разбира, че именно Ди Каприо ще поеме ролята му, е искрено учуден - физическата прилика между двамата е минимална до почти никаква.

Освен това филмът се концентрира върху това да представи Джордан като някаква рок звезда на инвестиционния бранш, докато в реалния живот нещата далеч не са били толкова весели и бляскави.

Някои дори определят Белфърт като човек от аутистичния спектър, посочва той самият пред New York Magazine, като развенчава мита за крайно общителния купонджия.

Вместо обсебен от партитата и жените мъж, Джордан е по-скоро обсебен от себе си - факт, който дори Скорсезе не успява да улови с камерите си. Бизнесменът може да се вглъби с часове в нещо или да бъде обсебен от дадена идея дни наред. "Аз съм обсесивно-компулсивен талант", заявява Белфърт в мемоарите си.

Понякога е дотолкова перфекционист, че се снима, докато прави секс с жена си Надин (във филма се казва Наоми и е изиграна от Марго Роби) и след това анализира кадрите.

Напук на цялата маниакалност, която сам признава, Белфърт е категоричен, че ако не беше такъв, нямаше да успее в нито едно свое начинание.

"Вярвам в тоталното поглъщане, в себераздаването", пише той в автобиографията си и допълва, че "ако искаш да си богат, трябва да настроиш мозъка си, да мислиш като богат".

И все пак Джордан не е мислил чак толкова "богато", както посочва самият той. Някои от сцените с бурните купони са силно преувеличени, а онзи обиден момент с хвърлянето на джудже към мишена просто не е верен.

Както Белфърт, така и бивши негови служители подчертават, че е имало такива хора на партито, че са били повикани за забавление, но не са били унижавани.

Освен това предприемачът не печели и цент от филма, който почти носи дългоочаквания "Оскар" на Леонардо ди Каприо. След вече споменатия престой в затвора Белфърт дължи процент от всички свои печалби на федералните власти. За "Вълкът от Уолстрийт" той получава известна сума пари, но веднага предава абсолютно всичко на държавата.

Снимка: Getty Images

В странен пристъп на съвестност решава, че не е честно да печели от екранизация на собствените си измами.

"Не искам тези скапани пари, просто не ги искам", ядосва се той пред New York Magazine. И държи да се знае още нещо - никой от екипа му никога, ама никога, не го е наричал "Вълка от Уолстрийт". Прозвището дава сам на себе си. 

В момента Белфърт е лектор и води мотивиращи лекции, макар и да не кара публиката да "продаде този химикал". Твърди, че миналото е далеч зад гърба му и се е поучил от грешките си.

"Вече знам, че колкото повече имам, толкова по-зле се чувствам", признава още той.

Най-четените