Светът е пълен с необятни кътчета и нетрадиционни култури. Благодарение на най-смелите изследователи днес можем да научим невероятни факти за непознати и интересни общности, запазили с векове своите традиции и култура.
Такова е едно от най-големите етнически малцинства в Япония, наричано айну, което наскоро беше признато от японското правителство за коренното население на страната.
Заради своята култура, езикова и физическа идентичност айните отдавна представляват интерес за антрополозите, но повечето любители на пътешествия реално така и не са чували за тях. Това е така, защото макар да са най-ранните заселници на остров Хокайдо, където се намират и днес, от векове те биват подтиснати и маргинализирани от японските власти.
Историята на айну е изпълнена с трудности. Произходът им е неясен, но някои учени смятат, че те произлизат от островите от Тихоокеанския регион и Австралия, други - че са потомци на коренното население, което някога се е простирало в земите на Северна Азия.
Битът им е бил свързан с лов, отглеждане на фуражни култури и риболов. Основно живеели по топлия южен бряг на остров Хокайдо и търгували с японците.
След Реставрацията Мейджи обаче, случила се преди около 150 години, хората от континенталната част на Япония започват да мигрират на острова, а дискриминационните практики изгонват айну от земите им, изтласквайки ги към безплодните планински зони в централната част на острова.
Принудени да започнат да се занимават със селско стопанство, заради невъзможността да ловуват в земите си, те били принудени да сменят имената си и да започнат да говорят японски език. Също така бавно и полека били лишени от културата и традициите си.
Заради наложената социална стигма, много от айните криели своето потекло, а ефектът от нея може да се види и днес - голяма част от популацията на айну остава бедна и лишена от граждански права, а голяма част от историята за предците им е погубена.
През последните години обаче изглежда, че нещата за етническото малцинство се подобряват.
Миналата година японското правителство призна официално айните за коренно население на страната, което доведе до признаване на културата, езика и наследството им.
За да има възможност повече хора да научат за традиционния живот на айну, на остров Хокайдо вече има изградено селище, където посетителите могат да се запознаят както с техни представители, така и с обичаите, танците и бита им.
В селището има и музей, където старателно се показват различни традиционни предмети, а в отделни помещения към него посетителите могат да се присъединят към работилницата за бродерия или да се научат как да правят типичния за айну музикален инструмент mukkuri.
Следващата стъпка за съхранението на коренното население на Япония е изгражданият от правителството етнографски комплекс, намиращ се в друга част на остров Хокайдо. Той трябваше да бъде отворен миналия месец, но събитието беше отложено заради пандемията от коронавирус.
Много експерти обаче смятат, че неотдавнашното признаване на общността не е достатъчно, заявявайки, че това е просто улеснение от страна на правителството, тъй като новият законопроект, свързан с айну, не успява да им предостави ясни и силни права. Други пък с ирония наричат изграждането на въпросните селища като "културен пърформанс".
В действителност айните искат да се завърнат към предишния си живот, който е бил в хармония с природата. Те споделят, че желаят да ловят дивеч и риба на собствената си земя, както и отново да могат да се занимават с традиционното си земеделие. Най-голямото им желание обаче е да живеят в мир и спокойствие с всички останали в Япония.
