На 10 август 2019 г. финансовият магнат Джефри Епстайн, намесен и в кризата от 2008 г., се самоубива (поне предполагаемо) в килията си във федерален център за задържане на арестанти, очакващи делото си.
Той е обвинен за трафик на непълнолетни момичета с цел сексуална експлоатация, а срещу него тъкмо започват да излизат все повече и повече доказателства, които доказват мащаба на престъпленията му - години наред той малтретира момичета, които се превръщат в негови "сексуални робини", а най-младото сред тях е едва на 14 години.
Медийният интерес нараства дори повече, когато в скандала е намесено и името на принц Андрю (син на кралица Елизабет). Както разказва една от жертвите, тя е била принуждавана от Епстайн да спи с редица гости на бизнесмена, един от които е бил именно кралският наследник.
След смъртта на Епстайн обаче остават много въпроси.
Един от тях е свързан с личността на Гислейн Максуел - дългогодишна половинка на магната, която според голяма част от жертвите е била нещо като "мадам" и е привличала момичета за неговите сексуални прищевки.
Максуел е арестувана на 2 юли, а срещу нея са повдигнати шест обвинения, които включват примамването на непълнолетни лица с цел извършване на незаконни сексуални актове, заговор за транспортиране на непълнолетни лица с намерението да извършват престъпна сексуална дейност и две обвинения за лъжесвидетелство.
Тя е обвинена и за това, че е играла "съществена роля в идентифицирането, сприятеляването и примамването на непълнолетни жертви", а в някои случаи дори самата тя участва в злоупотребата, както твърдят разказите на свидетелите.
Как обаче се стига до този момент, след като тя е била в интимни отношения с Епстайн?
Гислейн е най-малкото от деветте деца на британския медиен барон и издател Робърт Максуел, който през 1991 г. е намерен да се носи мъртъв в Атлантическия океан до своята яхта, кръстена тъкмо на дъщеря му.
Обстоятелствата около смъртта му и до днес остават мътни, а конспиративните теории по въпроса свързват инцидента с дейността на израелските тайни служби.
Ясно е обаче, че той е бил много близък с Гислейн, която до този момент живее под неговата опека и е свикнала с извънреден лукс, частни самолети и яхти, скъпи имоти и близки връзки с хайлайфа.
След инцидента с баща си тя решава да замине в Ню Йорк, за да започне на чисто, а през 1992 г., когато е точно 30-годишна, тя среща втория "мъж на живота си", както отбелязва The Sydney Morning Herald.
Името му е Джефри Епстайн - финансист, помагал на баща ѝ да прехвърли част от средствата си в офшорни компании.
По онова време той живее в едностаен апартамент, но след срещата им се мести в огромна къща, където преди това живее консулът на Иран в САЩ. Според един от източниците на разследването, Гислейн е казала на интериорния дизайнер, че имотът е неин, което може би означава, че тя е платила за него с парите на баща си.
Тя започва работа като търговец на недвижими имоти, докато той основава собствена компания, която се занимава с капиталовите пазари и инвестиционното банкиране.
Двамата така и не сключват брак, вероятно заради неговия неприкрит "ентусиазъм" по отношение на по-младите жени.
В статия от 2002 г., цитирана от SMH, Доналд Тръмп го описва като "страхотен пич" и "ценител на красивите жени, точно като мен, а много от тях са доста по-млади". Нерядко жертвите на Епстайн са работили именно в хотелите на Тръмп.
И все пак Джефри и Гислейн развиват дълбока връзка, която продължава дълги години. Двамата поддържат луксозен начин на живот, а в интервюта той я нарича своя "най-добър приятел".
Според Томас Волшо, който пише книга за живота на Епстайн, Максуел е и нещо повече за него - тя е топлата връзка с хората над неговото социално ниво, които той иначе щеше да срещне далеч по-трудно.
"Тя внасяше класа, връзки и определен британски блясък към живота му", отбелязва още Волшо.
Двамата непрекъснато присъстват на коктейли, партита и вечери заедно с елита в Ню Йорк.
"Тя беше жизнена, много умна, с палав хумор и наистина забавна", спомня си британският тв водещ Кристофър Мейсън, който е бил неин близък приятел по онова време. "Очите й проблясваха от вълнение, когато говореше за влиятелните хора, с които е била допреди пет минути - президенти, ръководители на корпорации, бизнесмени - все хора от класата, с която общуваше баща ѝ".
Тази богаташка идилия обаче има и тъмна страна, за която дълги години не говори никой.
"Носеха се слухове, че слабото място на Джефри са тийнейджърките, и че Гислейн ги намира за него", разказва още Мейсън. Никой обаче не реагира, нито вижда това като повод да не общува с двойката. "Знам, че звучи глупаво, но изглеждаше по-скоро палаво, а не развратно, както по-късно се оказа".
Според обвиненията, цитирани от "Дойче веле", Гислейн е харесвала определени момичета за Джефри, като е започвала да ги разпитва за живота, училището и семействата им, а след това ги е водила на пазар или на кино, за да спечели доверието им.
Според доклада след определен момент тя се е опитвала да "нормализира посегателството над жертвата, като дискутира с нея сексуални теми, съблича се пред нея и/или присъства по време на сексуалния акт между нея и Епстайн".
Това обикновено се е случвало в луксозните имоти на Епстайн в Палм Бийч, Ню Йорк, Флорида, Санта Фе, Ню Мексико или Лондон, транспортът до които бил покрит от Максуел.
Всичко това продължавало години наред, а заради извънредните си власт и средства, двойката вероятно е вярвала, че е недосегаема.
През 2005 г. обаче доведената майка на 14-годишно момиче от Флорида се обадило на полицията, за да докладва, че дъщеря ѝ е била жертва на тормоз от страна на Епстайн, който ѝ платил 300 долара за "еротичен масаж".
Тогава ФБР започва разследване срещу него, а до 2007 г. по случая са свидетелствали над 30 момичета, които той е експлоатирал сексуално.
През юни 2008 г., след като той тайно преговаря за правно споразумение с федералните прокурори, Епстейн се признава за виновен по сравнително незначителните обвинения за скланяне към проституция на непълнолетни лица. Осъден е на 18 месеца затвор.
Той ги "излежава" в затвора в Палм Бийч, но при специални условия - има право да излиза по 12 часа на ден, за да работи, а по време на обедната си почивка той често бил откарван в резиденцията си, където отново го чакали млади момичета.
След като излиза от затвора, делото и сделката му със съда изведнъж се прочуват, което кара още повече момичета да заведат дела за сексуален тормоз срещу него.
Една от най-големите легални битки е тази на Вирджиния Робъртс, която твърди, че през 1998 г., когато е била 15-годишна, Максуел я "наела" като масажистка за Епстайн, след което тя многократно е била експлоатирана сексуално, включително да "забавлява" принц Андрю.
През март 2011 г. Робъртс разказва всичко това в интервю за The Mail, което кара Максуел да излезе публично и да нарече обвиненията ѝ "очевидни лъжи".
През септември 2015 г. Робъртс отговоря на тези думи, като подава иск за клевета срещу Максуел.
Документите по този случай стават публични точно ден преди смъртта на Епстайн през август 2019 г. В тях пише, че Максуел е "основен мениджър" по набирането и обучението на момичета, на които Епстайн е плащал за сексуални услуги.
Като "секс робиня" на Епстайн, Робъртс твърди също така, че е била принудена да спи с "много други влиятелни мъже, включително многобройни видни американски политици, ръководители на бизнеси, чуждестранни президенти, известен премиер и други световни лидери".
Максуел все пак признава, че "малка част" от ролята ѝ в живота на Епстайн е била да намира "професионални масажистки" за него. Тя също така посочва, че познава Робъртс, но "едва ли бих си спомнила за нея, ако не бяха всички тези глупости".
Попитана дали Епстайн е малтретирал непълнолетни, Максуел отговоря следното: "Мога да свидетелствам само за това, което знам. Знам, че Вирджиния е лъжкиня. Мога само категорично да отрека всичко, което е казала. "
Въпреки това обаче действията на Максуел сочат, че тя бяга от закона - след 2016 г. изчезва от публичния живот в Ню Йорк, продава имотите си, закрива своето екологично НПО The TerraMar Project, променя телефонния си номер и имейл адреса и според последните доклади на ФБР се укрива в "разкошно имение в Ню Хемпшир".
Последното изглежда е вярно, защото тя е задържана именно там, а ако обвиненията срещу нея бъдат доказани, тя може да бъде осъдена на 35 години затвор. А предвид това, че е на 58 години, тази присъда може да означава и доживотен затвор.
Зад всичко това обаче стои и още един съществен въпрос - дали имената на споменатите от момичетата политици и обществени личности също ще станат известни, или техните престъпни "забавления" ще останат завинаги зад лъскавите затворени врати на именията на богатите.
