Как щеше да изглежда животът ни, ако мъжете не съществуваха? Малък остров в Балтийско море може да отговори на този въпрос и да ви даде ясна представа как ще се управлява едно общество, ако жените вземат властта в свои ръце.
Мястото е изолираният остров Кихну, известен и като "Островът на жените". Намира се на километри от бреговете на Западна Естония и е познат в световната култура като последния район в Европа, където матриархатът е все още жив.
Жените ръководят тази общност от около 600 души от векове, докато мъжете на остров Кихну са предимно рибари. Излизат в открито море и с месеци не виждат съпругите и децата си. В това време дамите на острова поемат грижите за опазването на традициите и реда.
Зародишът на матриархата на Кихну първоначално се появява от битова необходимост - все някой трябва да застане начело и да организира належащата работа, докато мъжете са за риба, но днес жените управляват основно за запазване на културата и предаването на традициите им на следващите поколения.
През 2003 г. общността на Кихну влиза в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО и опазването на ежедневието им такова, каквото е, се превръща във въпрос от световно значение.
И до днес жените продължават да си разпределят отговорностите по земеделието, поправянето на трактори, готвенето, отглеждането на децата, ръководят дори църковните служби, когато православният свещеник не е на разположение. Те пеят, танцуват, шият традиционни носии и организират основните ритуали като сватби и погребения. Няма задължение, които някоя от жените на острова да откаже.
На Кихну народните обичаи са част от ежедневието и сред най-важните неща за общността. Децата от малки се научават да свирят на традиционните инструменти и на специфичния диалект на Кихну.
Жените от всички прослойки на обществото с гордост носят еднаквите си носии всеки ден и се събират в музея на острова, където изпълняват традиционните си песни.
"Разказваме истории от миналото, които са важни за бъдещето", споделя Майе Аав, уредник на музея пред BBC, и допълва, че там има много какво да се види.
Островът е потопен в музика, цветни тъкани, бродирани дрехи и способността на жените да се грижат за всеки аспект на обичайния живот без мъжко присъствие.
Благодарение на суровото време островът остава незасегнат от съветската окупация и матриархалните традиции се запазват до днес.
На Кихну има 4 селища, всяко от които със собствено пристанище за връзка на общностите с най-близката държава - Естония. В западната част на Кихну се намират болница, църква, училище, музей на местната история, както и нов културен център, където е седалището на местното управление.
Най-голямата атракция за местните са сватбите. Те се празнуват по три дни, като се вярва, че колкото по-пищно е тържеството, толкова по-успешен ще е бракът. Младоженците се даряват със сватбени подаръци, свързани отново с опазването на традициите на Кихну, и е задължително те да се отворят пред всички присъстващи.
Кихну е сред редките острови в Европа, които са недокоснати от цивилизацията и животът там следва свой собствен ритъм.
Но въпреки че вече имат установен ред, който се смята за световно културно наследство, обичаите на Кихну са застрашени от изчезване, тъй като младото поколение отказва да се придържа към тях.
С всяка следваща година възрастното население доминира все повече и независимо че неговите представители има какво да разкажат за миналото и да покажат специфичните си занаяти, почти не са останали млади хора, които имат желание да се научат и да правят същото, което правят и техните баби от години.
В продължение на векове тези малки обичаи се предават от майка на дъщеря, но е много вероятно е близко бъдеще ежедневието на тази общност да се превърне в история. Младите искат връзка с интернет, нормална работа и хубави дрехи, а саденето на зеленчуци и плетенето вече не ги вълнуват, дори и ЮНЕСКО да им го препоръчва.
Заедно с това и дългото отсъствие на мъжете от острова вече не е толкова продължително. Повечето от тях са на преклонна възраст и не успяват да издържат на стреса от живота в открито море, а предпочитат да си останат вкъщи.
"В крайна сметка трябва да се примирим, че ще се комерсиализираме, но предпочитаме това да стане с популяризиране на културата и традициите на островитяните", казва Маре Матас, президент на културната фондация в Кихну пред "Ню Йорк Таймс", който организира множество фестивали, туристически обиколки и посещения на медиите, за да представи останалите хора от общността.
Но дали за ритуалите им има шанс да оцелеят? Всяка жена на Кихну вярва, че няма нищо невъзможно и за всеки проблем има решение. Макар че гледат на думата феминизъм с объркване, те се смятат за достатъчно компетентни и приспособими, така че да запазят ритуалите си дълго след като не са между живите.
