Понякога само един щрих може да направи от добрата картина съвършена.
Когато Робер Пирес се присъедини към Арсенал през 2000 г., усещането беше, че тимът на Арсен Венгер вече е почти съвършен. А сънародникът на френския мениджър добави последния щрих за приключването на един от най-паметните шедьоври във Висшата лига.
Пирес се присъедини към атака, в чиито редици Денис Бергкамп блестеше вече 5 години, Фреди Люнгберг бе пристигнал преди две, а Тиери Анри бе започнал да къса мрежи около година преди това.
Идеята на Венгер беше той да замени друг футболист, славещ се със своята елегантност на терена - Марк Овермарс. И успя да го убеди да дойде на "Хайбъри", въпреки че на опашката за него бяха още Реал Мадрид и Ювентус.
Пирес се изкуши от шанса да стане част от силната френска връзка в Северен Лондон и с времето се превърна в едно от най-безценните попълнения, които треньорът привлече по време на дългогодишната си служба на "артилеристите".
Със своята коса, бакенбардите и прилежно оформената брада Пирес наподобяваше футболен мускетар, който беше едновременно самоотвержен, прецизен и колкото елегантен, толкова и смъртоносен противник.
Ако Бергкамп беше Ледения, а Анри притежаваше стоманено присъствие на терена, Робер беше хем хищник, хем маестро с кадифен финес за Арсенал.
И допринасяше неимоверно много за естетическата наслада, която носеше този велик отбор.
Във футболна епоха, в която никой не говореше за "гегенпресинг", французинът не мъкнеше тежките окови на дефанзивните отговорности и това правеше "топчиите" още по-зрелищни.
А и кому бе нужен в отбрана тогава?
В началото на века Арсенал бе благословен с изумителни бранители, а Патрик Виейра и Жилберто Силва бяха халфове "перпетуум мобиле" с неизчерпаема енергия и сърца по-големи от топката.
Това осигуряваше на Пирес свобода по лявото крило да създава и завършва положения след положения, а бързината и интелигентността в играта му бяха от решаващо значение за смъртоносните контраатаки, с които се славеха Непобедимите.
Французинът не се отличаваше в единоборствата и не притежаваше агресията на Бергкамп, да кажем, но феновете го боготворяха заради брилянтния дрибъл, перфектните пасове и цялостната му визия за случващото се на терена.
Във втория си сезон на "Хайбъри" Пирес оглави класацията при асистентите и вкара 9 гола, допринасяйки за титлата със 7 точки преднина пред подгласника Ливърпул.
Той беше избран за Футболист на сезона и за номер 1 от феновете Арсенал, въпреки че през март скъса кръстни връзки и пропусна финала с Челси за ФА къп.
През кампанията 2001/02 вкара и един от най-емблематичните голове в кариерата си, правейки за смях Джордж Боатенг и Петер Шмайхел от Астън Вила.
И въпреки че изпълнението му остана завинаги в историята, Пирес отбеляза (може би) най-красивото си попадение срещу Саутхемптън през следващия сезон след нов гениален прехвърлящ удар.
В иначе разочароващата кампания, в която Арсенал пропиля осем точки преднина, за да поднесе титлата на Манчестър Юнайтед, Пирес възвръщаше топ формата си след травмата и даваше надежда на феновете.
Но и най-големите оптимисти сред тях едва ли очакваха това, което предстоеше.
В предпоследния кръг на шампионата французинът се отчете с хеттрик при победата срещу "светците", която постави началото на безпрецедентната серия от 49 мача без поражение.
В сезона на Непобедимите - 2003/04 той стана втори реализатор на тима с 19 гола, като бе изпреварен единствено от неотразимия Тиери Анри с 39 във всички турнири.
Робер продължи да вкарва изумителни попадения, а във футболния фолклор на Северен Лондон се помни онова при 2:2 срещу Тотнъм на "Уайт Харт Лейн", което осигури титлата на тима цели 4 кръга преди края.
До голяма степен постижението на Непобедимите се дължеше на футболния интелект и атакуващия плам на Пирес, чийто кариерен пик съвпадна с възхода на най-забележителния Арсенал в ерата "Венгер".
До края на престоя си в тима Пирес вдигна трофея от ФА къп година по-късно, но времето му в клуба сякаш не завърши по начина, по който му се искаше на него и на феновете.
Робер бе заменен принудително във финала на Шампионската лига срещу Барселона през 2006-а заради червения картон на Йенс Леман, а няколко месеца по-късно вече беше играч на испанския Виляреал, отваряйки огромна дупка не само в състава на "артилеристите", но и в сърцата на привържениците им.
Малко грубо бе прекъсната нишката с френския виртуоз, но за шест години в Арсенал той остави наследство, с каквото малцина могат да се похвалят.
Затова в червената част на лондонския север вечно ще се разказва приказката за кадифения мускетар, а първите думи при споменаването на името Робер Пирес винаги ще бъдат: "Той беше брилянтен, той беше легенда!".
