Алфредо Ди Стефано е една от най-големите легенди в историята на Реал Мадрид. Той е първият футболист на „кралете“, който печели „Златната топка“ - през 1957-а, и още една две години по-късно. Тези две са далеч от петте на Кристиано Роналдо, но Ди Стефано постига нещо, което едва ли ще бъде повторено от който и да е, печелейки пет поредни пъти КЕШ с Реал.
Въпреки това Ди Стефано признава, че нито той, нито съотборниците му са осъзнавали важността на постижението си, наричайки турнира „бъркотия“.
Ето какво разказва легендарният аржентинец за себе си, Реал и Барселона, живота в Испания, футболната си кариера и спечелването на пет поредни КЕШ-а в едни от последните си интервюта:
Победата винаги е на първо място, публиката – на второ
„Винаги съм играл по един и същи начин – както в Реал, така и в Ривър Плейт и Милионариос. Въпреки че в Реал имаше повече тактически указания.
Аз съм роден да вкарвам голове и да създавам положения за гол. Никога не бих могъл да играя в защита. Винаги съм избягвал бойните изкуства.
Винаги съм бил за ефективния футбол. Никога не съм правил трикове, с които да забавлявам публиката. За да доставиш удоволствие на публиката, трябва да играеш технично в точния момент. Това е класата!
За Испания, Мадрид и проваления трансфер в Барселона
Бях изненадан от тягостната атмосфера в града. Хората бяха затворени. Имаше много просяци. Всички бяха облечени в черно. Честно казано, бях шокиран. Изглеждаше като 1820 г. Улиците бяха ужасни. Сякаш Испания беше с 50 години зад Аржентина. И, въпреки това, останах. Казах си: „Ще си затворя очите за всичко това, ще мисля само за футбол.“
Когато бях в Буенос Айрес, пристигнаха двама представители на Барса. Бяха чули за мен от каталунец, който живял в Аржентина и Колумбия. Казаха, че са ме купили и че са уредили всичко с Ривър Плейт. Не знаех дали това е вярно, или не, но заминах с тях за Барселона, а те ми обещаха, че ще се погрижат за всичко там. Но не беше така.
Изведнъж, Реал Мадрид се договори с Милионариос. Те ме забелязаха на турнир по случай 50-ата годишнина на Реал (турнир, спечелен от Милионариос) и те веднага отидоха при колумбийците. И, изведнъж, договорката между Ривър и Барса беше развалена.
Четири месеца бях без отбор и чаках проблемът да бъде решен. Живеех в Барселона, а Испанската федерация не ми позволяваше да играя нито за Барса, нито за Реал, докато двата отбора не се разберат. Накрая, се обадих на шефовете на двата клуба и им поставих ултиматум: „Давам ви седмица, не повече. Ако не се разберете, се прибирам в Буенос Айрес.“ Ако седиш и не правиш нищо, по-добре да го правиш вкъщи, нали?
В Испания хората мислят, че всичко е свързано с политиката. Всички съзираха някакви конспирации. Но не беше така при мен. Аз бях футболист, не ме интересуваше политиката. Трансферът ми нямаше нищо общо с политиката, а много пари. Когато пристигнах, не знаех кой е Франко. Мислех си, че Испания е република – като Аржентина.
Където и да съм играл, никога не съм имал проблеми. Вързвах си обувките, излизах на терена и вкарвах. Просто си вършех работата.
Отвличането
През 1963-та бях отвлечен в Каракас. Реал беше на турне във Венецуела. Бях в една стая със Сантамария. Един ден, в шест сутринта, телефонът позвъня. После се почука и на вратата. Двама мъже влязоха в стаята и се представиха за полицаи. Казаха ми, че съм арестуван и че трябва да ги придружа до управлението, за да изясним ситуацията.
Измих си зъбите, сресах се и слязох с тях. Когато влязохме в колата, ми казаха: „Алфредо, ти си заложник. Ние не сме полицаи.“ И ми завързаха очите.
Държаха се добре с мен. Даваха ми цигари и неща за четене, че да минава времето. Но аз бях паникьосан. Казаха ми, че са ме отвлекли като протест срещу повишаването на цената на горивата. Не разбирах какво общо имам аз, а те ми казаха: „Ти си най-добрият футболист в света. Сега целият свят ще ни чуе!“ Абсолютен ужас. Страхувах се, че ще ме убият, но на втората вечер ме пуснаха, както бяха обещали.
КЕШ и Реал Мадрид
Никой от нас не знаеше колко престижен ще бъде този турнир. В началото беше доста странен. Нямаше никаква информация срещу кой ще играем, какви футболисти има там, на кой стадион ще играем. Нямаше никаква организация, пълна бъркотия. Но, за щастие, в Реал всичко беше на най-високо ниво.
За загубите във финалите от Бенфика (1962 г., 3:5) и от Интер (1964 г., 1:3): „Срещу Бенфика доиграхме мача с 10 души. Нещо се обърка. След мача почти се разплаках. Същата ситуация срещу Интер през 1964-та. Играхме добре 70 минути, но след това Факети провали всичко. Още не мога да се успокоя – бяхме толкова безотговорни. Как може един десен бек да ти създаде толкова проблеми? Беше толкова самоуверен. Но и интелигентен, направи нас на глупци.
Изучавахме слабите страни на Интер, търсехме слабостите им, но това беше грешка. Вместо да се фокусираме върху слабостите на противника, трябваше да използваме нашите силни страни.
Това се оказва и последният двубой за Ди Стефано с екипа на Реал Мадрид
Тогава не го знаех. След мача отидох при Сантяго Бернабеу да говорим за бъдещето ми. Изглеждаше ми, сякаш той не искаше да поднови договора ми. Но аз не исках да приключвам кариерата си. Няколко дни по-късно подписах с Еспаньол. Бях на 37 години.“
Алфредо Ди Стефано отбелязва над 200 гола в 11-годишния си престой като играч на Реал Мадрид. След това играе два сезона за Еспаньол, където бележи още 11 пъти в 46 мача, преди да обяви край на величествената си кариера.
Великият аржентинец почина на 7 юли 2014 г. на 88-годишна възраст.
