Отборът на Норвегия започна Мондиал 2026 с убедителна победа с 4:1 над Ирак и подхрани допълнително очакванията, че е готов да постигне нещо значимо на шампионата на планетата. Ерлинг Холанд и съотборниците му се забавляваха на терена, а на трибуните скандинавските фенове имитираха викингско гребане, издаваха бойни звуци като предците си и създадоха доста симпатична атмосфера на Gillette Stadium във Фоксбъро.
Любопитно е, че националният отбор на Норвегия сякаш живее в цикли, простиращи се от Франция до САЩ, що се касае до мондиалите.
Дебютът на скандинавците на световно първенство е на турнира през 1938 година. Те отпадат още в първия кръг от Италия на "Стад Велодром" в Марсилия но създават сериозни главоболия на "адзурите". Бъдещите шампиони ликуват след продължения и победен гол на Силвио Пиола за 2:1.
Следва мъчително прекъсване от 56 години, в които норвежците не се класират нито веднъж за световни финали.
Едва през незабравимата за цяла България 1994-та "викингите" се завръщат на мондиала, отпътувайки за САЩ след първо място в изключително тежка квалификационна група с Холандия, Англия, Полша и Турция.
Следва първенството във Франция, сензационната победа над Бразилия и нов провал с продължителност 28 години, докато световното първенство отново не се завръща на североамериканска земя. Един своеобразен френско-американски омагьосан кръг.
През 1994 година норвежците изиграват силен турнир и отпадат изключително нещастно от група, в която всички отбори събират по четири точки.
Първи в този поток е тимът на Мексико, който губи от Норвегия с 0:1, но продължава напред по голова разлика, само за да се изправи срещу Пеневата чета на осминафиналите и да отстъпи след драматично изпълнение на дузпи с главен герой "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов".
От онзи състав на "викингите", пристигнал в САЩ, най-голямата звезда е Хенинг Берг, който направи дълга и успешна кариера в Манчестър Юнайтед, както и двама бащи на настоящи звезди на скандинавския футбол - Йоран Сьорлот и Алф-Инге Холанд. Но както във всеки колоритен отбор, така и в онзи състав на "червено-бяло-сините" има един ексцентричен "луд", за когото ще ви разкажем в следващите редове.
Година преди американския мондиал Ларс Бохинен осъществява гръмък трансфер в двукратния носител на КЕШ Нотингам. На пръв поглед не е кой знае какво като сделка - Форест взима играч от сравнително скромния швейцарски клуб Йънг Бойс.
Сензационен обаче се оказва не самият трансфер, а договорът, който норвежецът изисква от англичаните.
През 1993 година в Нотингам тъкмо e приключила ерата на великия Брайън Клъф, който води тима в продължение на близо две десетилетия. Изпадналият от Висшата лига някогашен гранд копнее за незабавна промоция обратно в елита. Клубът разполага със солидни финанси, тъй като в предишната година е продал за огромни за времето си суми няколко от лидерите си, което всъщност до голяма степен става и причина за изпадането.
Дес Уокър преминава в италианския Сампдория, финалист за КЕШ през 1991-ва, Теди Шерингам поема към Тотнъм, а трансферът на Рой Кийн в Манчестър Юнайтед дори чупи британския трансферен рекорд.
Но парите и репутацията на велик в близкото минало клуб често се оказват недостатъчни, за да примамят класни играчи във втория ешелон и получилият оферта от Форест Ларс Бохинен отлично разбира, че има скрит коз в ръкава си.
Полузащитникът на норвежкия национален отбор и Йънг Бойс решава да се възползва максимално от ситуацията и да изцеди ръководството на Нотингам до последната капка.
След като получава черновата на договора от англичаните, той излиза с цял списък от допълнителни изисквания. Някои от тях - направо безумни.
Така например Бохинен иска шест платени от клуба самолетни полета до Норвегия и обратно на година, за да не тъгува твърде много по родината. Горе-долу на два месеца да си пътува до дома.
Освен това Ларс настоява Нотингам да намери работа на съпругата му и иска в контракта да бъде включена клауза, че трябва да играе единствено и само като офанзивен халф.
Капризите на скандинавеца стигат дотам да поиска смяна на килимите в предоставената му от клуба къща, защото влакната можели да се късат и да попадат в носа му. Общо около 50 точки с различна степен на... ексцентричност, да я наречем.
На стадион "Сити Граунд" са изумени и юристите на Форест започват да си блъскат главите над договора.
Клубът се съгласява с някои от исканията, с други - не, но най-важното е, че в крайна сметка Ларс става играч на Форест и помага на тима да се завърне незабавно в елита.
Норвежецът остава с Нотингам още един сезон във Висшата лига и се представя повече от прилично. След това преминава в Блекбърн, а оттам - в Дарби Каунти. Малка подробност е, че "овните" са кръвният враг на Форест и феновете го обявяват за предател макар и трансферът да не е директен.
На всичко отгоре Ларс извършва и една тотално безумна постъпка, татуирайки си емблемите на трите английски клуба, за които играе.
Така на прасеца му грейват Форест, Роувърс и Каунти. Това е като да имаш татус на Миньор Пк между тези на ЦСКА и Левски.
Но такъв си е Бохинен, който има паметни истории и в националния отбор.
Пак връщаме лентата към 1994-та - няма как, влече си ни. Халфът се появява на терена и в трите мача на световното и е смятан за важен член на селекцията. Година по-късно обаче внезапно отказва да играе срещу Франция, организирайки личен протест срещу ядрените опити в Тихия океан.
Постепенно шантавият Ларс започва да дотяга на ръководството на националния тим и той е викан все по-рядко. А до мондиала през 1998 година във Франция скандинавците вече имат нови герои от ранга на Торе Андре Фло, Киетил Рекдал и Оле Гунар Солскяер, които бързо карат всички да забравят за капризния полузащитник.
След дългата си състезателна кариера Бохинен влиза в треньорския занаят и днес работи с променлив успех начело на отбори в родината си.
Интересно е дали си спомня собствените си ексцентрични изисквания към Форест, когато участва в преговорите с играчите, и как би реагирал, ако някой нов поиска да му сменят тапетите, да речем, за да парафира договора си...
