Един от най-великите играчи в историята на футбола има тежко детство. Ранната смърт на баща му го принуждава да започне работа на 12.
Най-голямата му радост е, когато рита с приятели. Играе предимно на асфалт и колената му са постоянно ожулени. Няма време раните да зараснат и се появяват нови. Но мач след мач Йохан доусъвършенства феноменалната си техника, а години по-късно достига до футболните висини.
Футболът му печели световна слава и пари, но Кройф знае, че животът е многолик.
"Когато завърша кариерата си, не мога да отида при хлебаря и да му кажа: "Аз съм Йохан Кройф, дай ми един хляб". Трябва да натрупам спестявания", казал той веднъж. И тази фраза го води и в живота, и в спорта.
Йохан е звезда в рекламни кампании
Кройф се превръща в маркетингово явление във времена, в които неща като имиджови права и индивидуални спонсорски договори са табу.
В ежедневието е конте - елегантно облекло, дълга коса, цигара в устата, скъп часовник и златна гривна на ръцете. На терена пък се превръща в идол с удивителната си техника и кльощавата фигура, на която фланелката му стои сякаш е с няколко размера по-голяма. Но без значение как изглежда в нея, на гърба номерът трябва да е 14.
Този образ на футболен гений и бунтар се продава отлично и Кройф е първият в холандския футбол, който наема агент. Със задачата да подбира комерсиалните оферти е натоварен неговият тъст Кор Костер. А предложенията са безброй и Йохан става лице на цигарите Roxy, боите "Bruguer" (слоган: "Само най-добрите бои за най-добрия играч"), албума за футболни стикери Cropan и много други.
Също така Кройф е един от първите, които правят скрита реклама във футбола.
През 1973 г. излиза документалният филм "Номер 14", в който холандецът е с дънки Lois Jeans, използва видео рекордер Phillips и шофира Citroen Sport Maserati.
Историята с автомобила е доста любопитна. В продължение на няколко месеца футболистът е посланик на компанията и му предоставят Sport Maserati. Йохан е луд по колите и с радост позира за вестници и списания зад волана на спортния звяр, правейки му реклама.
Когато кампанията приключва, от Citroen му предлагат да купи колата, обещавайки му солидна отстъпка, но той отказва: "Не ми пука за цената. Така или иначе ще трябва да плащам 100 хиляди гулдена данък.".
През 1972 г. Кройф подписва договор за спонсорство с Puma и оттогава играе само с легендарните обувки Puma King.
С тях Пеле печели световната титла две години по-рано, а през 1986-а Марадона вкарва неповторимия си гол във вратата на Англия, след като навързва почти целия отбор на островитяните.
Но на Световното през 1974 г. избухва огромен скандал. От Puma не искат "златната кокошка" на марката да играе с екип на големия конкурент adidas и официален доставчик на екипировка на "лалетата". Кройф обаче оказва натиск върху федерацията и проблемът е решен елегантно - махат едната лента от екипа на Йохан и вместо със стандартните три на adidas, той играе с две.
40 години по-късно този ход му печели пари. През 2014 г. неговата компания Cruyff Sportwear пуска реплика на фланелката му от Мондиал 1974 г., но от adidas завеждат дело и искат продажбите й да бъдат преустановени, което вбесява Кройф. "Не разбирам. Тези две ленти ми принадлежат, особено когато са в съчетание с номер 14 на гърба. Те са част от личността ми, а не собственост на adidas.".
Първата футболна звезда с модна линия
Кройф бързо се уморява да работи с други марки и създава своя собствена. Звездата смята, че спортната екипировка по онова време не изглежда достатъчно стилно. Първоначално се опитва да продаде идеи на големи корпорации, но безуспешно, след което започва сътрудничество с популярния дизайнер и негов приятел Емилио Лацарини. Така през 1979 г. е основана компанията Cruyff Classics.
Целта на марката е да създава не само комфортно, но и стилно спортно облекло. Идеята е успешна, а първите модели - толкова сполучливи, че клиентите ги ползват не само за спорт, а и за всекидневно облекло.
Поколения професионални спортисти също са доволни. Ван Бастен и Денис Бергкамп играеха с бутонки на Кройф, а холандската делегация бе облечена от Cruyff Classics на Олимпиадата през 1988 г. в Сеул.
През 2012 г. компанията напуска спортния сегмент и се фокусира върху създаването на ежедневни облекла и обувки, вдъхновени от футбола. Cruyff Classics присъства само на холандския пазар и има само един магазин - в Амстердам. В него флагманът при обувките - кецовете Recopa Classic - струват 110 евро.
Променя подхода към парите в холандския футбол
Първите 12 години от професионалната си кариера Кройф прекарва в Холандия, в която през 60-те години организацията във футбола е много слаба и никой не защитава правата на играчите.
Това вбесявало Кройф, който бил убеден, че действащата тогава система го ограбва и търсел начини да заобикаля правилата.
През 1971 г. скандализира шефовете на Аякс, след като пристига с агента си за преговорите за нов договор. Нещо, което никой не бе правил в Холандия преди това. В навечерието на Мондиал 1974 пък инициира бойкот сред "лалетата" заради ниския размер на обещаните премии. Федерацията няма избор и увеличава парите.
Но най-много от всичко го дразнят данъците, тъй като футболистите дават на държавата невероятните 75% от заплатата си.
Йохан се бунтува срещу тази несправедливост и заедно с Асоциацията на футболистите в Холандия постига революционни промени в закона. От 1969 г. налогът спада до 45% (все още висок, но за тези времена - голям прогрес), а останалите 30% се прехвърлят в пенсионен фонд. На 36-годишна възраст (пенсионна за футболисти), на играча му се полага ежемесечна пенсия, която получава до навършването на 62 години (официалната възраст за пенсиониране в Холандия). Като бонус играчите получават и медицинска застраховка.
"Целта на тази система е проста: когато на 36 завършиш кариерата си и откриеш, че изоставаш с повече от 10 години от тези, които са се дипломирали и започват работа, пенсията ти позволява да живееш достойно, да покриваш основните си нужди и да заемаш полагащото ти се място в обществото", пише Йохан в автобиографията си.
Само като детайл - след края на кариера си Кройф получава пенсия в размер на 50 хиляди евро на месец по сегашния курс.
Инвестира пари в свинеферма и фалира
До 31 година Кройф натрупва прилично състояние (около 6-7 милиона долара) и обявява пенсионирането си. Парите му привличат доста мошеници, най-щастливият от които френски бизнесмен с руски корени - Мишел-Жорж Базилевич.
Той се върти в испанските бизнес среди, а за известно време компанията му шие екипите на Барселона. Носи най-скъпите костюми и шофира Rolls Royce. Мишел-Жорж убеждава Кройф да инвестира в изграждането на свинеферма, което се оказва една от най-големите грешки в живота му.
Защо Йохан решава, че именно свиневъдството е неговият бизнес, ще остане загадка завинаги.
Развълнуван от новите перспективи, Йохан, тайно от жена си и агента си, прехвърля пари на Базилевич, за да купи три парцела, предназначени за изграждането на свинефермата. Скоро мениджърът му разбира за сделката и открива ужасяващи подробности.
Оказва се, че Йохан плаща на измамника няколко милиона долара, но не получава никакви документи - нотариални актове и договори за собственост.
"Как, по дяволите, можах да участвам в това? Понякога не осъзнаваш глупостта си, докато не признаеш, че се самозаблуждаваш. След това ти остава само да признаеш, че си направил грешка. Че свинете изобщо не те вълнуват. И да си биеш главата в стената. И няма никакви оправдания за подобни глупости", пише Йохан в автобиографията си.
Вестниците твърдят, че губи 6 милиона долара, но истината е, че никой не знае колко са освен самият той и Базилевич. Скоро след това французинът публично обвинява агента Кор Костер в клевета и заплашва да напише книга със заглавие "Кройф и прасетата".
Осъзнавайки, че няма шанс да си върне парите, Йохан продава къщата си.
Тлъст договор го праща във врага
Финансовите проблеми принуждават Кройф да възобнови кариерата си. След кратки периоди в Съединените щати и Испания през 1981 г. холандецът се връща в Аякс. Всичко върви по план и за две години амстердамци печелят две титли, а Йохан отново е безспорният лидер в съблекалнята. Но не му предлагат нов договор с мотива, че вече е твърде възрастен и получава огромна заплата.
А както вече вероятно сте разбрали, опре ли работата до пари, Кройф избеснява. Затова не е никак изненадващо, че в отговор подписва с вечния враг на Аякс - Фейенорд.
Днес Йохан е обожаван в холандската столица, но след предателството става персона нон грата в града. Любимото момче на Амстердам се превръща в Алчния вълк, както го наричан феновете на бившия му отбор.
За Фейенорд заплатата на Кройф е непосилна, но за да не губи пари, Йохан предлага необичайна схема: за всеки зрител над 20 000 по трибуните в домакинските мачове звездата получава по 5 гулдена от всеки следващ билет. Сделката изглежда доста добра, но звездата взима бонус само веднъж - след дербито с Аякс.
Все пак отмъщението му е сладко. Помага на Фейенорд за първата титла на тима от 10 години и на 37 е избран за Най-полезен играч на шампионата. След това приключва кариерата си.
Изгражда бизнес империя
Кройф се фокусира върху работата като треньор и светът се влюбва в дрийм-тийма, който създава в Барселона.
След като напуска Барса през 1996 г., Йохан методично привлича парите като магнит.
През 2010-а става почетен президент на Барселона, а през 2012-а - съветник на мексиканския Чивас. Специално на този пост прекарва само 9 месеца и е освободен заради лоши резултати, но навсякъде, където работи, взима баснословни пари. Твърди се, че мексиканската му авантюра е струвала на Чивас 10 милиона евро.
В периода 2009-2014 е треньор на националния отбор на Каталуния без да получава възнаграждение, но паралелно с това води платени курсове за мениджъри и треньори.
Постоянно е търсен за интервюта и участия в медиите, които не приема без съответния хонорар.
Преди Евро 2000 журналистът Саймън Купър интервюира Кройф, а вестникът му плаща на холандеца договорената такса. Няколко месеца по-късно журналистът разказва за разговора с Йохан в колонка за друго списание. На следващия ден след излизането на броя, Йохан го търси за обяснение.
"Кройф беше бесен. Каза, че трябва да му платя още веднъж, преди да разказвам отново за нашата среща. Настрои срещу мен два холандски вестника, които ме обвиниха в плагиатство. Не знам дали някой е изпитвал такова разочарование от детския си кумир, каквото преживях аз", заяви Купър.
Но основната дейност на холандеца бе свързана с бизнес начинанията му: Института "Йохан Кройф" в Амстердам, бизнес училището "Йохан Кройф" и марката за дрехи Cruyff Classics, както и двете агенции за недвижими имоти: Maplestar SL и Nuevos Horizontes 2000 SL, която притежава активи за над 5 милиона евро.
Империята процъфтява и след смъртта на легендата. Някои от фирмите се управляват от сина му Жорди, а други действат автономно.
"Нашите планове не са се променили. Ние продължаваме да работим в духа на традициите и ще създадем дрехи в негова памет", каза директорът на Cruyff Classics след смъртта на Йохан през 2016 г.
А това със сигурност би се харесало на Кройф.
