Новата книга "Нашият Газа: Нераказаните истории" ("Our Gazza: The Untold Tales") предизвиква огромен интерес във Великобритания.
Четивото е съставено от разкази на бивши съотборници, мениджъри и служители на отборите, в които игра Пол Гаскойн.
Както можете да се досетите, в книгата става въпрос за футболния гений на Газа и неговото неуморно влечение към шегите и забавата.
Уникалната колекция от разкази е изваяна изпод перото на топ журналиста Джон Ричардсън и ще ви накара да се разплачете от смях от лудостта на някогашния английски талант.
Във втората част с откъс от книгата ще се спрем на неразказаната история зад най-емблематичната снимка в английския футбол - тази, на която Вини Джоунс е стиснал Газа за... едно деликатно място.
През годините много се е изговорило и изписало за култовата фотография, но повече от три десетилетия по-късно все още има неща, които не се знаят.
След случката Газа изпратил роза на Вини Джоунс, а уелсецът му върнал "жеста", дарявайки му четката от тоалетната в съблекалнята на домакините на "Плъф Лейн".
Три месеца след мача между Уимбълдън и Нюкасъл през февруари 1988-а, Лудата банда спечели ФА къп, шокирайки Ливърпул на "Уембли". На финала Джоунс заклещи в желязната си хватка халфа на мърсисайдци Стив Макман, но това бе нищо на фона на примитивната му постъпка в двубоя срещу Нюкасъл.
Ето какво разказва Вини в "Our Gazza: The Untold Tales":
"Първото нещо, което му казах, когато се приближих до него, беше, че няма да играя футбол, нито пък той. След това, отдалечавайки се, добавих: "Ей, дебеланко, след минута те погвам!". Монте Фреско, вестникарски фотограф, който в крайна сметка направи снимката с мен и Газа, чу това и реши да се концентрира върху нас. Това беше хазарт, който се изплати многократно. Нюкасъл имаше свободен удар, а аз не исках Газа да се включи напред и топката да стигне до него. Докато се шегуваме, той внезапно ми каза: "Днес си изкара своите 100 паунда." Каза го като обида, така че просто го сграбчих за... знаете къде. Стисках и не го пусках.
Мачът завърши 0:0 и предполагам, че всички се радваха на случилото се, защото нямаше много друго, за което да се говори с оглед на качеството му.
В съблекалнята след това момчетата ме поздравяваха каква страхотна работа съм свършила с Газа.
Тогава вратата се отвори и един от домакините ни влезе с червена роза и ми каза, че е от него. Помолих го да изчака малко и се втурнах към тоалетната. Оттам взех четката и го накарах да се върне обратно в съблекалнята на Нюкасъл и да я даде на Газа."
Отмъщението на Пол идва няколко месеца по-късно същата година.
"Газа дойде в къщата ми малко след като премина в Тотнъм - спомня си Джоунс. - Стреляхме по глинени гълъби, а в един момент се обърна срещу мен, а пушката и двете ѝ цеви - под носа ми: "Мислиш ли, че се справям добре?", ухили се той. С приятелите ми се разкрещяхме да обърне оръжието в другата посока. "Защо сега не ме хванеш за онази работа?", отвърна ми той. Но в крайна сметка натрупахме огромно уважение един към друг и станахме големи приятели."
