Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фърги сбърка фатално: пусна камера в съблекалнята и каза онези неща за Инс. Но Пол му отмъсти доволно

Беше лятото на 1997 г. и бяха изминали седем години, откакто Ливърпул бе спечелил за последно титлата в Англия. Можете ли да си представите - седем години!? Много е, нали?

"Със сигурност няма да продължи още дълго", вярваха не само феновете на "червените", но и тези на основните им противници. Никой не можеше да допусне, че тези тежки седем години са само началото на дългата суша. Но това е друга тема...

В онзи момент на всички това им се струваше адски много и на "Анфийлд" разпалено обсъждаха какво трябва да променят, за да върнат шампионския си блясък. Накрая го измислиха - нуждаеха се от биткаджия. От непримирим характер. От непреклонен халф. Нуждаеха се от Пол Инс.

Напереният национал бе прекарал няколко впечатляващи сезона в Интер и всички знаеха на какво е способен, но все пак идеята, че точно той е липсващото парченце в "червения" пъзел, караше мнозина на Острова да повдигат недоверчиво веждите си. Все пак бе легенда на Манчестър Юнайтед, а те по правило не са добре дошли на "Анфийлд".

Сделката обаче се осъществи и срещу 4 милиона паунда Инс пристигна в отбора на Рой Еванс - опитен мениджър, но такъв, чиито отбори често бяха обвинявани, че са твърде "меки", твърде хрисими. (Вижте тези кремави костюми, които мърсисайдци облякоха преди финала за ФА къп срещу Юнайтед през 1996-а.)

Шестте години на Пол на "Олд Трафорд" предизвикваха скептицизъм у мнозина в Мърсисайд, но в Ливърпул бяха готови на всичко, ако това означаваше, че ще им осигури по-голям шанс за спечелване на лигата. Все пак бяха изминали седем години...

Но за пореден път Ливърпул не беше достатъчно добър.

Сезонът започна кошмарно и "червените" не успяха да победят нито един от Уимбълдън, Лестър и Блекбърн. Загубиха у дома от Барнзли, Саутхемптън и да, Манчестър Юнайтед, за да отпаднат рано-рано от шампионското уравнение.

В крайна сметка Арсенал спечели титлата с точка преднина пред "червените дяволи", а малката утеха за феновете на Ливърпул беше, че любимците им помогнаха за триумфа на "топчиите" с равенство 1:1 на "Олд Трафорд" на Разпети петък, което се оказа решаващо в битката за първото място.

18-годишният Майкъл Оуен обра заглавията след този мач, след като отбеляза гол и беше изгонен в рамките на три минути през първото полувреме. Но през следващите месеци най-дискутирано бе нещо, случило се не на терена, а още преди първия съдийски сигнал на дербито.

Сензацията гръмна, след като Granada TV получи безпрецедентен достъп до Юнайтед и Алекс Фъргюсън за документален филм "зад кулисите".

А след като бе излъчен, речта на шотландеца в съблекалнята преди сблъсъка с Ливърпул на Велики петък предизвика буря в британския футбол.

"Ако той се опита да ви тормози и поддадете, ще му се услади зверски - казва Фърги на играчите си. - Не му позволявайте нито за миг да ви малтретира. Нали? Просто се уверете, че сте готови за срещата с него. Това е всичко, за което трябва да се притеснявате. Той е шибано перде."

Манчестър Юнайтед не успя да победи, но посланието на сър Алекс достигна ясно до момчетата му. Те обезвредиха известния с прякора си The Guv'nor национал и не му дадоха да "диша". Колебливото представяне на Инс през сезона в допълнение към думите и възприятието, което Фърги показа към него, макар и от другата страна на бариерата, снеха още доверието на феновете на "червените" към бившия полузащитник на Юнайтед.

В началото на сезон 1998/99 надеждите на запалянковците се насочиха към младите таланти Оуен, Стивън Джерард, Джейми Карагър, Дани Мърфи и Дейвид Томпсън в допълнение към всеобщите любимци Роби Фаулър и Стив Макманаман преди последния му сезон на "Анфийлд".

Жерар Улие вече беше част от треньорския щаб и при "червените" започна мащабна реформа на всички нива, поведена от човек, който щеше да заеме ключово място в историята на клуба и сърцата на привържениците му.

Всичко това означаваше, че Инс ще се изтласква все повече и повече на заден план. И беше напълно логично. В средата на декември Ливърпул беше 12-и и идеята, че някогашният капитан на Англия ще поведе талантливите момчета като лидер избледняваха бързо.

Месец по-късно Ливърпул водеше с 1:0 на Манчестър Юнайтед в четвъртия кръг на турнира за ФА Къп. Инс играеше добре и чакаше да се види на четири очи с Фъргюсън след двубоя. Той обаче напусна "Олд Трафорд" по средата на второто полувреме.

Каквато и да беше контузията му, той беше добре да започне като титуляр при загубата от Ковънтри шест дни по-късно. А когато Юнайтед вкара два пъти в последните две минути, за да спечели мача, много от феновете на Ливърпул набедиха Пол за виновник за поражението от вечния враг. Мнозина от по-старото поколение и до днес не могат да му простят за тази загуба.

Но в крайна сметка Инс дочака сладкото си отмъщение.

Сезонът на требъла (1998/99) на Юнайтед достигаше своето кресчендо, когато в началото на май "дяволите" се запътиха към "Анфийлд", където знаеха, че няма да ги очакват с букети, шоколадови бонбони и подаръци. Но след час игра гостите вече водеха с 2:0 и изглеждаше, че тимът на Фърги ще прибере в големия си чувал още една важна победа.

Мърсисайдци обаче се върнаха в мача след гол от дузпа на Джейми Реднап и пресилен червен картон за Денис Ъруин.

Нямайки какво да губи, в края Ливърпул се изсипа напред и това му донесе успех. В 89-ата минута Карл-Хайнц Ридле се обърна в наказателното поле и намери Инс, който опъна мрежата пред "Коп". 2:2!

Настана лудост.

"Спомням си как топката стигна до наказателното поле и просто се втурнах напред. Пред "Коп", в последната минута... Беше перфектно - каза Инс пред Evening Standard през 2018 година. - Винаги съм искал да вкарам пред "Коп", а с Фърги на скамейката им и това, което беше казал за мен, просто ми беше толкова радостно. И с право. Никога не съм разбирал това да не празнуваш, когато вкараш срещу бившия си клуб. Вече играеш за други фенове. Те ти плащат заплатата. Беше невероятно чувство да го направя."

След мача Инс вдигна дясната си ръка и я сложи до ухото си. Искаше да чуе дали Фърги има да казва още нещо друго за него. На скамейката на гостите и в гостуващия сектор обаче мълчаха. Е, не точно. От агитката на гостите се чуваха неща, които е по-добре да не пишем

Ливърпул дори можеше да спечели, но специално за Инс това 2:2 си беше победа.

Гордият Фъргюсън изчака десетилетие, преди да се оправдае за това, което каза пред камерата на Granada TV. Направи го през 2008-а.

"Съжалявам за онези думи, бяха грешка - призна сър Алекс преди мач срещу Блекбърн, воден от Инс. - Пуснахме камера в съблекалнята си, което никога преди не бяхме правили, и няма да се повтори никога. Това не беше някакъв личен проблем с Пол. С него не можеше да имаш вечен меден месец, защото е изключително непостоянен характер, но той никога не ни разочарова, когато беше при нас."



Най-коментирани

Най-четените