Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идол е на Меси, а Матеус му лъска обувките. Роден е в Рим, но би дал живота си за любимия Юве

По какво си приличат италианците и българите? Сигурно по много неща, но едно от тях е, че всички разбират от политика и футбол. За първото по-добре да не отваряме тема, нека си говорим за Царя. У нас "треньорите" са около 7 милиона, а на Ботуша - 8-9 пъти по толкова. Един от тях е и Ерос Рамацоти.

Повечето го познаваме като забележителен певец, текстописец и композитор, но когато съзнанието му не е заето с музика и ноти, се отдава на футбола и потъва в блаженство. Обича играта от дете и е на "ти" с топката и до днес, но безмерният му музикален талант предопределя живота му и не става футболист.

С продадени над 70 милиона албума и получил огромно признание във всяко кътче на планетата, Ерос е идол на мнозина, а самият той също има своите кумири в играта.

Влюбва се в нея още в началото на 70-те, откогато са и първите му ярки спомени. Те са свързани най-вече с могъщата Бразилия. Възхищава се на всички от "златистите", но най-много на Ривелиньо и Пеле. Любимецът му от италианците пък е Луиджи Рива, ненадминатият голмайстор на "скуадра адзура" и икона на Каляри. Да не забравяме и Роберто Бетега, великия стрелец на Юве. Пада си и по холандците заради Йохан Кройф и Джони Реп.

Футболен естет, нали? Но все пак - как така ювентинец от Рим?

Израснал сред лациали и романисти в работническото предградие на Вечния град, Чинечита, Рамацоти избира Ювентус още преди да е тръгнал на училище и "бианконерите" са голямата му футболна любов и до днес.

"Италианците се раждаме с футбола в кръвта си. За нас са важни само две неща - футболът и музиката. Ние сме нация от старши треньори. Винаги имаме мнение и знаем как трябва да играят любимите ни отбори. Футболът е в нашите гени. Той винаги е бил най-лесният начин да забравим ежедневните грижи", обяснява полубожеството на италианската музика.

А Ерос Лучано Валтер Рамацоти Молина, като е цялото му име, дълго се бори с житейските несгоди, преди да се превърне в образа, който познаваме от сцената вече повече от три десетилетия - уверен, с неизменната усмивка на лицето и неповторимото южняшко излъчване.

"Когато бях дете, бяхме толкова бедни, че у нас дори нямаше книги. Да не говорим за това някой да ме учи на обноски или как се води нормален разговор. Единственият ми източник на информация бяха списанията на татко със снимки на жени. Първото рамо, което ми удари и първата истинска подкрепа, която срещнах от баща си, беше една китара за подарък, след като усети страстта ми към музиката. В днешно време се опитвам да се самообразовам, купувам си добри книги, които обаче почти никога не прочитам. Просто ме домързява да чета, след като изгледам няколко мача по телевизията", обяснява Рамацоти.

Допреди няколко години певецът редовно се включваше в благотворителни мачове, но вече все по-рядко се появява на терена. Той обаче е истинска легенда за националния отбор на италианските музиканти с над 170 попадения за него.

"Винаги съм бил нападател - споделя Ерос. - Обичах да нахлувам от левия фланг към централната зона на терена и да стрелям с десния крак. Противниковите вратари знаеха, че деснячката ми е опасна."

Но и най-приказните кариери във футбола неминуемо се сблъскват с края си. Тази на Рамацоти не прави изключение. Позагубил е от скоростта си, а и под фланелката все по-ярко се очертава коремчето. Като всеки италианец, музикантът обича добрата кухня, а и годинките започват да тежат. Вярвате или не, той наближава 60-годишния си юбилей. От него го делят само две години и няколко месеца. На 28 октомври 2021-ва ще навърши 58.

По това време новата кампания в Шампионската лига ще е в разгара си и ще се надява, че любимият Ювентус отново ще е сред най-добрите на континента. "Бианконерите" сдават титлата след 9 последователни шампионата на терор срещу останалите в Калчото и водят битка за класиране в топ 4.

А триумфът в Европа е това, за което най-силно мечтаят тифозите на Юве. Ерос - също.

За последно грандът от Торино покори континента през 1996-а. Измина четвърт век...

По този повод Рамацоти бе провокиран в комедийното предаване Felicissima Sera di Pio e Amedeo преди няколко дни от водещите с думите: "Няма как да ти покажем последния триумф на Юве в Шампионската лига, защото от него няма цветни снимки." Ударът бе под кръста, но певецът запази самообладание. "Да, тази година не направихме особено добро впечатление. Ще трябва да спечелим европейската титла възможно най-скоро."

Шегата на комика Пио Д'Антини определено не му се хареса, защото Ерос не е от Юве за пред хората, а говорим за истинска страст.

Още през 2012-а "черно-белите" го удостоиха с индивидуална звезда за приноса му към клуба, а вече половин век певецът остава верен на "черно-бялата" идея. Няма и да я предаде никога. Просто италианците са сред народите, които най-добре знаят, че отбор не се предава.

Това обаче съвсем не означава, че Рамацоти няма други приятели във футбола. Напротив. Добре дошъл е навсякъде, а световните суперзвезди не се притесняват да демонстрират уважението си.

Като Лионел Меси през 2016-а, когато Ерос посети базата на Барселона, а аржентинецът пусна в социалните мрежи снимката си с музиканта и написа: "С моя идол. Благодаря ти, че се запознахме."

Десетина години преди това Рамацоти бе успял да разтопи дори германските ледени сърца. През 2007-а "адзурите" и Бундестимът отбелязаха четвърт век от финала на Мондиал 1982, а Лотар Матеус символично лъсна обувките на певеца. Да не се връщаме подробно на постиженията на Лотар, но все пак да споменем: "Златна топка", 7 титли от Бундеслигата с Байерн, шампион на Италия с Интер, световен и европейски шампион с националния тим. Ако тръгнем да изброяваме всичко, някъде в края може да отбележим още - бивш национален селекционер на България и ... лъскач на обувките на Ерос Рамацоти.

Шегуваме се, разбира се. Матеус е култова фигура в света на футбола, а жестът, който демонстрира пред света, е само още едно доказателство колко популярен е музикантът във футболните среди.

Всъщност, Рамацоти винаги е говорил за допирните точки между музиката и великата игра. За мнозина от нас те могат да изглеждат като два успоредни коловоза и феномени, които не се пресичат, но изпълнителят добре знае къде си дават среща те - във вечността!

"Музикантите и техните мелодии остават завинаги. Така е и с някои моменти във футбола. Играта е пълна с емоции, музиката - също. Те събират хората. Начинът, по който хората на планетата обичат този фантастичен спорт, е невероятен", възхищава се Ерос.

И когато говори за "хората", слага и себе си. Защото всички сме фенове - било на музиката, било на футбола. А най-често - и на двете.



Най-четените