Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Италианците искаха да го вкарат в затвора, а той ги качи на върха на света: Уникалната история на Паоло Роси

Любимецът на Италия Паоло Роси почина на 9 декември след дълго боледуване от рак на белия дроб
Любимецът на Италия Паоло Роси почина на 9 декември след дълго боледуване от рак на белия дроб

Той натрупа над 150 гола във футболната си кариера и сякаш винаги беше способен да се измъкне на стотна пред защитника до себе си, за да го изпревари.

Без да е най-бързият на терена, усещането му за намиране на точното място в точния момент го превръщаше в кошмар за опонентите. И му осигури място във вечната история на футбола.

Единствено при последното си пътуване Паоло Роси избърза - и си отиде твърде рано, само на 64 години.

Вчерашната новина за смъртта му потопи в скръб италианците, за които Роси беше сред най-големите любимци, даже не само в сферата на футбола.

Цяла Италия свързва нападателя с геройствата на триумфалния Мондиал 1982 - но преди той да донесе световната титла на страната си, всъщност извървя доста трънлив път и се размина на косъм от затвора.

Паоло е родом от Прато, в близост до Флоренция, и се изгражда като футболист в школата на Ювентус.

Тънък и фин, винаги весел и с афинитет към изкуството, той прави впечатление с голмайсторския си нюх и получава своя шанс в първия отбор на Юве.

Но за три сезона така и не успява да се наложи, най-вече заради постоянните си контузии, и изиграва едва три мача за Купата на Италия, като междувременно претърпява три операции на колената. Даден е под наем първо на Комо, а после на Виченца в Серия Б, където кариерата му тръгва рязко нагоре.

Треньорът на Виченца Фабри го мести от крилото в центъра на атаката и Роси става голмайстор на Серия Б с 21 попадения.

Головете му вкарват Виченца в първа дивизия, където отборът прави още един страхотен сезон и завършва втори, единствено зад шампиона Ювентус. Роси вече е голмайстор и на Серия А с 24 гола, логично селекционерът Енцо Беардзот го взима в състава на Италия за Мондиал 1978 в Аржентина.

На Световното първенство Паоло Роси затвърждава възхода си и показва пред целия свят, че е сред най-добрите на поста си към момента. Той завършва турнира с 3 гола и 4 асистенции, а Италия достига до четвърто място.

След това първенство обаче започва най-мрачният период в кариерата на голаджията.

Ювентус иска да си го върне, но Виченца дава луди пари, за да го задържи. После тимът на Роси катастрофално изпада в Серия Б в сезон, в който играчът успява да вкара 15 гола, но пропуска доста мачове заради травми.

За да продължи да играе в елита, голмайсторът е преотстъпен на Перуджа и там го заварва аферата с черно тото "Тотонеро", заради която е наказан да не играе три години (по-късно намалени на две).

Скандалът е огромен и освен Перуджа са засегнати отбори като Милан, Лацио, Болоня и Палермо.

Цели 22-ма футболисти са отстранени от футбола за периоди между 3 и 6 години. Стига се до съд и Паоло Роси е гласен да влезе в затвора, но обжалва присъдата и тя е променена на условна.

Играчът винаги е твърдял, че е невинен и че е станал жертва на несправедливост, но въпреки това е принуден да изкара две години извън футбола и да пропусне Евро 1980.

Естествено, периодът е тежък за него и той обмисля дори отказване от спорта, гледа към възможна кариера като адвокат и съчетаване с любимото му хоби - рисуването.

Ювентус обаче все още е решен да си го върне и го спасява, като го привлича през 1981 г., докато той все още е наказан и няма право да играе.

В края на същата година наказанието е намалено и Паоло се завръща на терена. 

Да си възвърне предишната форма се оказва трудно и той никак не впечатлява в първите си срещи, но Енцо Беардзот не се поколебава да го вземе в групата за Мондиал 1982.

Журналистите и тифозите се чудят какво прави Роси в състава, при положение, че е в такова незавидно състояние, а заради скандала "Тотонеро" очакванията към Италия и без това не са големи.

"Скуадра адзура" се представя доста слабо в груповата фаза на Световното първенство и прави три равенства с Камерун, Полша и Перу, за да продължи напред едва-едва - с равни точки и един вкаран гол повече от камерунците. Паоло Роси е бледа сянка на себе си и медиите го описват като "призрак, който се шляе безцелно по игрището".

Във втората групова фаза Италия изглежда обречена срещу световния шампион Аржентина и фаворита на първенството Бразилия със звезди като Зико, Сократес и Фалкао.

Именно тогава "адзурите" се събуждат и успяват да победят Аржентина с 2:1, като Роси не вкарва и победата по-скоро се дължи на твърдата игра в защита на Клаудио Джентиле и Гаетано Ширеа срещу младата звезда на съперника Диего Марадона.

Идва решаващият мач с Бразилия, в който италианците преследват задължителна победа. Това е прословут мач, провел се в Барселона и сочен за един от най-великите на световни първенства.

В тази незабравима класика Паоло Роси блести с хеттрик от типични голове за нападател-хищник, с които разкъсва бразилците и променя хода и на италианския, и на бразилския футбол. 3:2 и Италия продължава напред! 

Оттам нататък няма кой да спре Италия и Роси. В полуфинала срещу Полша нападателят забива двата гола за победата с 2:0, а на финала срещу ФРГ отново той открива резултата и след успеха с 3:1 световната купа отива на Ботуша.

Роси става голмайстор и най-добър играч на Световното първенство с 6 гола, отбелязани изцяло в решаващата фаза. Когато се завръща на родна земя, той вече е легенда, през същата година печели и "Златната топка".

Успява да използва устрема, за да запише няколко добри сезона в Ювентус, но си остава фигурата, свързвана предимно с онзи Мондиал.

След края на активните си години на терена, Паоло Роси не се впуска в треньорска кариера, но прави различни неща около футбола, става футболен анализатор за няколко телевизии и води своя колонка във вестник "Гадзета дело спорт".

Тази седмица съдбата отреди да се разделим с него броени дни, след като изпратихме Диего Армандо Марадона - качил страната си на върха на света точно 4 години след Роси.

Две поредни световни първенства, преминали като един миг и родили своите легенди за вечни времена.

Роси никога не достигна отново нивото си от онова лято в Испания, но понякога за да станеш легенда е достатъчно да знаеш как да бъдеш на точното място в точния момент.

И Паоло си беше все там - на вечната една стотна пред защитника. 

Най-четените