Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Бонучи "стана мъж": Завързан за стол, унижаван в мазе и налаган с юмруци в корема

Как Бонучи "стана мъж": Завързан за стол, унижаван в мазе и налаган с юмруци в корема

Спортната психология е наука, която има все по-голяма тежест. Тя е съчетание между кинезиологията и психологията и дава отговори защо дадени неща се случват по конкретен начин на терена, в залата... Или в басейна, ако щете.

Но да се ограничим до футбола.

Науката може да решава както частни, така и генерални проблеми - например, защо някои играчи се представят по-добре под напрежение, а други омекват под тежестта му.

Специалистите в тази област вече са сред най-значимите фактори в големите отбори, а методите им рядко се подлагат на съмнение. Дори да са... леко странни.

През лятото Леонардо Бонучи бе един от големите лидери в състава на националния тим на Италия. Отборът на Роберто Манчини спечели европейското първенство, а от най-голямо значение бяха опитните състезатели, които държаха колектива сплотен.

Футболистът на Ювентус е истински войник на терена - солиден, здрав, надежден, с бърза преценка, железен фокус и хладен ум. Още като играч на Бари, когато тъкмо е навършил 20, прави страхотно партньорство в центъра на защитата с Андреа Ранокия. Вече изглежда зрял мъж. Невинаги обаче това е било точно така.

Като по-млад, Лео е точно обратното на това, което е сега - има къс фитил, лесно си изпуска нервите, може да избухне от най-малкото нещо, на него не може да се разчита въпреки страхотните му футболни качества. Накратко - характерът му е доста проблемен.

Преди преминаването си в Бари, той е играч на Тревизо. Там е и мястото, където решават, че менталните проблеми на защитника трябва да бъдат решени. На работа е нает Алберто Ферарини, който е психолог и мотиватор. Работил е с играчи на Ливърпул и състезатели от националния отбор на Великобритания по колоездене.

Указанието към Бонучи е едно: "Ако искаш да станеш защитник от световна класа, трябва да правиш всичко, което сеньор Ферарини ти каже".

И така започва една от най-странните човешки и футболни трансформации.

Методите на психолога са скандални, но, оказва се, вършат работа.

Години по-късно той разкрива част от детайлите при работата с Бонучи:

"През годините го вкарвах в мазето ми. На тъмно и под земята. Там го унижавах по всякакви начини. Наказвах го и го измъчвах. Ако само ме погледнеше накриво, получаваше удар в стомаха. Каква беше целта? Той трябваше да се научи да игнорира провокациите и да бъде силен. Само така щеше да стане войник."

Постепенно Лео започва да се променя. Става част от отбора на Бари, но все още има дълъг път да извърви. Треньорът по това време е Джанпиеро Вентура, според когото Бонучи отстъпва във футболно отношение на много от колегите си, но с правилния характер и нагласа може да навакса.

Срещите с Ферарини продължават, а трансформацията на Леонардо е почти завършена.

Двамата с Антонио Конте се разминават в Бари, но треньорът е амбициран един ден да има в отбраната си футболист като Лео. Това се случва няколко години по-късно, когато започва ерата на Конте в Ювентус.

Бонучи се превръща в един от идолите на феновете на "бианконерите".

Той умее да участва в разиграванията и изнасянето на топката, развил е техниката си, умее да вкарва голове. И, естествено, има желязна преценка.

През 2012-а Бонучи е със семейството си пред шоурум на Ферари, когато въоръжен с нож мъж се опитва да го обере. Заедно с футболиста са още жена му и малкият му син. Вместо да се панира, Лео успява да неутрализира бандита и да го повали на земята пред погледа на невярващите на очите си хора наоколо.

Това е и последното доказателство, че трансформацията е завършена - Леонардо Бонучи запазва спокойствие и мисли трезво, дори когато животът му е под пряка опасност.

В тайна остават останалите методи на Алберто Ферарини, но това е и причината да бъде един от най-добрите, най-лудите и същевременно най-успешните гении, моделиращи човешката психика.

Най-четените