"Чипирането на хора" се превърна в опорка на всички, които по време на пандемията от COVID-19 отказаха да си поставят ваксина. Без да навлизаме в дълбините на темата, както и това кой каква роля има в Световната здравна организация, трябва да отчетем, че светът вече не е такъв, какъвто беше. А терминът "чипиране" вече е табу.
Точно него обаче използват в Русия преди повече от 10 години при извършването на специална интервенция върху футболисти. Не става обаче дума нито за някакъв вирус, нито за конспиративна теория, а за... тежък алкохолизъм.
Проф. Марин Гъдев е един от най-популярните специалисти по кондиционна подготовка в България. Той е преподавател в Национална спортна академия, работил е в ЦСКА, Левски Кюстендил, Литекс и националния отбор на България по времето, когато Христо Стоичков е селекционер.
Преди 15-ина години той заминава за Русия и става част от щаба на женския футболен отбор Росиянка, където вижда изключителен професионализъм и остава впечатлен от физическата подготовка на момичетата, които дават показатели, сходни с тези на мъжете в професионалния футбол в България.
Работата зад граница му позволява да се докосне и до гранд като Зенит (Санкт Петербург) по времето, когато звезда на отбора е Андрей Аршавин. Както той, така и много от неговите съотборници обаче правят здрави запивки и имат сериозни проблеми с алкохола.
"Когато отидеш в Русия и Украйна, трябва да знаеш, че не може да промениш начина на работа на тези хора. Те са с характери и имат собствено разбиране за нещата. Или се адаптираш към обстановката, или изхвърчаш. Спомняте си какво стана с Димитър Димитров-Херо в Амкар (Перм)", разказва проф. Гъдев.
Оказва се, че в доста руски отбори прибягват до интервенция, която наричат "чипиране".
Става дума за лечение с импланти. В основата му е имплантирането в трудно достъпен участък на ампула със специален препарат, който предизвиква непоносимост към алкохола. Веществото бързо постъпва в кръвотока. Времето, за което се имплантира ампулата се договаря с пациента и се вписва в договора за медицинската услуга.
Цялата процедура дава резултат за много кратко време, защото много футболисти продължават да пият, дори когато имплантът трябва да действа.
Специално в Зенит, но не само, през годините има много пиянски проблеми. Александър Кокорин и Павел Мамаев са задържани от полицията след побой над няколко души в централната част на Москва, а в един от най-популярните скандали, през 2011 година Алексей Йонов си прави гонитба като по филмите с полицията, но накрая е хванат пиян и впоследствие е задържан.
Андрей Аршавин също не се откъсва от старите си навици, дори когато е звезда на Арсенал във Висшата лига на Англия.
Нападателят преди това отказва няколко оферти на отбори, в които знае, че дисциплината е желязна и няма да толерират пиенето на водка в промишлени количества.
Така или иначе, нито "чипирането", нито специалисти от Запад успяват да променят футболната джунгла на Източна Европа. В нея имаш две възможности - или да приемеш играчите такива, каквито са и да ги съдиш само по резултатите им на терена, или да се правиш на експерт за 1-2 месеца и с първия самолет да си заминеш у дома.
Най-фрапиращото е как всички играчи, въпреки че употребяват солидни количества алкохол, успяват да играят на високо ниво в цяла Европа.
