Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Как ще умра ли? На скамейката": Треньорът с 13 КЕШ-а, който предрече края си

Игор Турчин е най-успешният треньор в историята на световния хандбал. Под негово ръководство киевският Спартак доминира в Европа в продължение на 20 години и влиза в Книгата с рекордите на Гинес. С националния отбор на СССР пък Турчин стига до две олимпийски титли.

Но именитият специалист плаща твърде солена цена за успехите си в играта и си отива от този свят по време на мач, който ръководи. Близките му разкриват, че по някакъв начин е предусещал какъв ще бъде краят му и често е говорел за това.

Как един обикновен учител по физическо възпитание се превръща в легенда и защо животът му завършва толкова трагично - разказваме в следващите редове.

Съдбоносната стъпка

Тази история е още едно потвърждение, че не е нужно да си бил голям играч, за да се превърнеш в голям треньор. Игор Турчин е роден на 16 ноември 1936 г. в село Софиевка (по това време част от Кралство Румъния, а сега в област Одеса) и никога не е бил професионален спортист. Завършва гимназията с отличие, след което постъпва в Каменец-Подолския педагогически институт в катедрата по физическо възпитание.

По това време Турчин няма никакви амбиции, свързани с хандбала. След като завършва образованието си възнамерява да работи като треньор по баскетбол, но няма свободен щат в Киевското младежко спортно училище, където е изпратен по разпределение. Затова директорът му предлага да оглави женската хандбална секция и Игор, който няма голям избор, приема поста.

Той обаче трябва да започне от нулата. Хандбалното звено току-що е открито и все още няма отбор, а Турчин обикаля по училищата, среща се с учители по физическо възпитание и набира момичета на 12-13 години за тренировки.

Кой може да предрече тогава, че тимът, който ще събере, ще стане не само най-добрият в страната, но и ще задава стандартите в цяла Европа? Истинско явление.

През 1962 г. на базата на този отбор е решено да се създаде хандбален клуб Спартак Киев.

"Ще покорим света!"

Турчин се доказва не само като талантлив треньор, но и като отличен психолог. Когато Спартак вече е постоянна величина по републиканските първенства, той настоява за контрола с московския Труд, шампион на СССР. За сверка на часовника.

16-годишните киевчанки губят тежко, което е огромен удар по самочувствието им.

Момичетата са много разстроени и повечето от тях са облени в сълзи след края на проверката, но Турчин ги събира в кръг и произнася вдъхновяваща реч: "Запомнете този мач. Няма големи победи без поражение. Обещавам ви, че ще дойде денят, в който ще спечелим шампионата на СССР. И не само това - ще покорим и света! Работете много повече и нещата ще се случат. Колкото повече - толкова по-скоро."

Този мач наистина се оказва страхотен урок и седем години по-късно Спартак постига първия си голям триумф, ставайки шампион на страната. А през следващите две десетилетия киевчанки безусловно са най-добрият отбор в СССР и на континента, като печелят 20 титли на вътрешната сцена и 13 пъти Купата на европейските шампиони (КЕШ). Това постижение е записано в Книгата на рекордите на Гинес и е ненадминато и до днес.

През 1971 г. на Турчин му е предложено да оглави и националния отбор и да съвместява селекционерския пост с работата си в киевския клуб. Приема.

Предшественикът му Лазар Гуревич не успява да класира Сборная за световното първенство и подава оставка. А новият наставник започва да трансформира тима, като хандбалистките на Спартак се превръщат в основния му гръбнак. Две години по-късно СССР печели бронзови медали от шампионата на планетата, а през 1976 г. триумфира с олимпийската титла в Монреал в дебюта си на най-големия спортен форум.

Методите на Турчин са изключително иновативни за времето си. Треньорът не обръща внимание единствено на спортния аспект и майсторство, а държи на дисциплината, режима и колектива.

Прословут е случаят от Игрите в Канада, когато мъжете на СССР също взимат златото и канят колежките си в своя корпус на олимпийското село за шумен съветски купон. Момичетата се съгласяват, но около 23:00 часа Турчин издава заповед: "Всички по стаите!" и нито една от звездите му не си и помисля да спори с него.

През 1980 г. на домашните олимпийски игри в Москва Сборная защитава титлата си, а великият треньор извежда отбора и до две победи на мондиали.

"Целият отбор беше влюбен в него"

Съпругата му Зинаида изиграва огромна роля в живота на Турчин. Тя е 10 години по-млада от него и се запознават благодарение на спорта. Нещо повече - Игор ѝ е треньор от съвсем малка. Наставникът обаче търпеливо я изчаква да навърши 18 години и ѝ прави предложение за брак на рождения ѝ ден. Случва се в Кишинев след шампионатен мач. Родителите на Зинаида се тревожат заради разликата във възрастта, но не успяват да ѝ повлияят за крайното решение.

Отборът приема новината за брака със солидна доза ревност. Отначало тимът изолира Зинаида от играта и съотборничките ѝ умишлено не ѝ подават топката по време на срещите. "Нищо чудно. Целият отбор беше влюбен в Игор", обяснява тя. Спомня си сълзите и разочарованието, които предизвикали намесата на Турчин. Преди една от тренировките той заплашва момичетата, че ако това не се прекрати, ще напусне заедно със Зинаида. Проработва.

Тандемът им се оказва епохален за хандбала. Тя е не само една от големите фигури на Спартак и СССР, но и голямото му вдъхновение. Превръща се в световна звезда и е призната за най-добрата хандбалистка на миналия век.

Бракът им продължава 28 години, а след като завършва кариерата си през 1989 г., олимпийската шампионка започва да помага на съпруга си в нова роля - като негова асистентка в киевския клуб.

"Знаеш ли как ще умра? На скамейката"

Но монетата има и обратна страна. Турчин е непоправим работохолик, който е тотално обсебен от хандбала. "Първо работа, а после всичко останало", обича да повтаря треньорът и изстисква и последната си капка енергия по време на тренировките и официалните мачове.

В залата гори във всяка една секунда и е изключително емоционален. В един момент дава указания на момичетата си, а в следващия вече спори със съдиите, съперниците или запалянковците. Трудно контролира емоциите си и често го гонят от мястото му, което е единственият начин да се уталожат страстите му. Всеки двубой отнема частица от силите му, а този начин на живот няма как да не се отрази на здравето му.

През 1973 г. треньорът получава първия инфаркт от общо три.

Лекарите го предупреждават, че следващият път може да е фатален. Но Игор знае това много добре. "Ако умра, ще е на тренировка или по време на мач", многократно повтаря той на жена си. А една от неговите възпитанички - трикратната световна шампионка и бронзова медалистка от Олимпийските игри в Сеул Марина Базанова - разказва, че и пред нея треньорът предсказал смъртта си: "Чувствам, че скоро идва краят. Знаеш ли как ще умра? На пейката."

Последната си сърдечна операция Турчин претърпява в клиника в Норвегия. Струва 25 хил. долара, които са платени от местни меценати. В замяна треньорът трябва да работи три години в един от местните отбори. Да учи норвежците на хандбал. След само осем месеца обаче специалистът се завръща в Киев и отново оглавява родния си клуб. Изглежда отпочинал и свеж и твърди, че се чувства великолепно.

"Хандбалът изпи кръвта му"

Но на 7 ноември 1993-та, десетина дни преди да отпразнува 57-ия си рожден ден, треньорът усеща неразположение преди европейски мач. Отнесено му е и няма сили. Спартак гостува на Рапид Букурещ в 1/8-финален двубой във втория по важност турнир на континента - Купата на Европейската хандбална федерация. Личи си, че нещо не е наред с Игор, но той успява да направи разбора си на полувремето и понечва да тръгне след състезателките си, които започват да се изнизват от съблекалнята. Става от пейката и хвърля чантичката си през рамо, но изведнъж се обляга на стената и тихо казва: "Момичета, умирам!". След което се свлича на пода.

Зинаида Турчина не пътува до румънската столица, за да остана вкъщи с двете им деца. Бившата суперзвезда гледа мача по телевизията и е задушена от тревога, когато коментаторът съобщава, че има някакъв проблем с човек от щаба на гостите. А когато след почивката вижда облените в сълзи лица на хандбалистите на Спартак, веднага разбира всичко. "Разплаках се. Синът ни Миша, който беше в съседната стая, дотича и ме попита: "Мамо, какво ти става, защо плачеш?", спомня си тя.

Мачът е прекратен и е повикана линейка, но тя се забавя 20 минути. Когато лекарите пристигаг, единствено установяват причината за смъртта. Сърдечен удар.

"Игор почиташе хандбала като някакъв божествен идол. Съпругът ми пожертва заради него не само здравето си, но и благополучието на цялото семейство. А играта, подобно на вампир, изпи цялата му кръв", отчита Зинаида.

***

След смъртта на легендата хандбалният клуб Спартак получава неговото име, а в Киев има и улица "Игор Турчин".

От 1995 г. в негова памет в Украйна се провежда голям международен турнир.

Приживе специалистът пише книгата "Стратегия на играта", а през 1984 г. излиза филмът "И прекрасният момент на победата", който се фокусира върху епохалните успехи на Турчин и неговите момичета.

Най-четените