През януари 2000 г. Майк Тайсън се боксира за първи път в Европа. Късметът се падна на английския град Манчестър. Железния Майк вече не беше непобедимото чудовище на бокса, но все още омагьосваше феновете. Родината на спорта посрещна Тайсън кралски, а той се нуждаеше от удобен противник, за да наелектризира тълпата. Името му бе Джулиъс Франсис.
Тайсън го смаза в два рунда, но много по-интересен от двубоя бе гениалният търговски ход на таблоида The Mirror, който си купи рекламно място на... подметките на съперника на Майк.
Кой се съмняваше, че Джулиъс ще лази по пода? А това бе възможност логото на вестника да изгрее пред очите на стотици милиони.
Историята на Франсис доста наподобява тази на самия Майк Тайсън. Бъдещият боксьор беше дете на улицата, което крадеше и вършеше други дребни престъпления. Имаше още трима братя и сестри, които оцеляваха по неговия начин. Баща му работеше в друг град, а майка му беше психично болна. На 10 Франсис бе осиновен от бяло семейство, което не го спасяваше от бръснатите глави в квартала. Трябваше да се научи да се бие, това беше ясно.
На 16-годишна възраст Джулиъс вече продаваше наркотици и уличният бой за него бе ежедневие. И едва ли можеше да си намери по-добра школа, след като влезе в агитката на футболния Милуол.
"Едно време просто се биех по улиците и стадионите и нямах идея, че ще стана професионален боец. Боевете през 80-те бяха нещо нормално. Беше истински лудост. Спомените оттогава още ме преследват. Веднъж ме хванаха и ме грозеше 10 години затвор. Разбирах, че за мен това е равносилно на смъртна присъда. Бих умрял зад решетките за това време. Заклех се, че ако не ме тикнат за толкова дълго, ще променя живота си. Удържах на думата, която дадох сам на себе си", припомни си Франсис.
След излизането си от затвора, той се захвана с кикбокс. За първи път влезе в залата през 1990 г., когато вече беше на 26 години. Това обаче не му попречи още същата година да стане шампион на Европа в тежка категория. Три години по-късно той дебютира в професионалния бокс, като на практика го направи без никаква аматьорска база.
Франсис се радваше на добър старт на кариерата си - 6 победи в 6 двубоя, три от тях с нокаут.
Но в седмия мач го очакваше бъдещият световен шампион в тежка категория Джон Руис. Разликата в класите беше очевидна и Джулиъс регистрира първо поражение, след като бе нокаутиран в четвъртия рунд. Това обаче не го отчая и британецът продължи да обикаля света за битки с тези, които го искаха. През ноември 1995 г. стигна до Саратов, където в сградата на местния цирк загуби по точки от Николай Кулпин.
След още няколко успешни битки, Франсис отново бе хвърлен на тежката артилерия. От февруари до април 1998 г. англичанинът излезе на ринга срещу звездата на германския бокс Аксел Шулц, а след това и срещу бъдещата легенда - Виталий Кличко. И ако успя да окаже ожесточена съпротива на Шулц, губейки по точки, то Кличко го разби в два рунда.
Тогава Франсис си взе половин година почивка, след което постигна най-важните си победи, които му осигуриха сблъсък с Тайсън. Той победи Пеле Рийд и Дани Уилямс, който през 2004-та нокаутира Тайсън и стигна до бой за световната корона с Кличко.
Битката между Франсис и Железния Майк беше обявена на 29 януари 2000 г. в Манчестър, а билетите за 23-хилядната MEN Arenа бяха разпродадени моментално.
Но скоро възникнаха някои проблеми. Тайсън излежаваше присъда за изнасилване в САЩ и нямаше как да получи виза за Англия.
Организаторите на битката вече бяха инвестирали много пари за промоцията му и всячески се опитваха да убедят властите да пуснат Майк в страната. Историята предизвика такава медийна буря, че се наложи намесата на британския министър на вътрешните работи Джак Стро. Само две седмици преди двубоя той лично обяви решението си за издаване на виза на Тайсън.
Пред журналистите министърът заяви, че ще пусне американската звезда в страната, за да не се навреди на бизнеса в Манчестър, който вече изчисляваше евентуалните финансови загуби от отменянето на мача.
От ситуацията опита да се възползва тогавашният премиер Тони Блеър от Консервативната партия, който беше отявлен противник на Стро. Министър-председателят го разкритикува за издаването на визата, а в атаката се включи и феминистката организация "Справедливост за жените", която организира протест на летище "Хийтроу" при пристигането на Железния. Някои от дамите се опитаха да пробият до боксьора с викове: "Насилникът - далеч от Великобритания". Полицията едва успя да въдвори ред, а по-късно Тайсън нарече феминистките "група разочаровани жени, които искат да бъдат мъже".
Пристигането на Тайсън на Острова беше сравнимо с фанатизма на британците по групите The Beatles и Queen.
Майк и свитата му отседнаха в хотел Grosvenor, разположен само на няколкостотин метра от Бъкингамския дворец, но предпочетоха да прекарват свободно си време в района на Брикстън, известен с факта, че повечето от жителите му са тъмнокожи.
Информацията за местонахождението на Тайсън накара хиляди да тръгнат натам с надеждата да го зърнат и американецът трябваше да се скрие в полицейско управление, за да не бъде разкъсан от почитателите си. Феновете отказваха да се разотидат и той си говореше с тях с мегафон от прозореца.
Самият Франсис живееше недалеч от Брикстън, така че поведението на местните жители изобщо не го изненада.
"Аз също съм от южната част на Лондон и ако не ми предстоеше мач с Тайсън, щях да се опитам да видя Майк като обикновен боксов фен - споделя Джулиъс. - След толкова години не ме е срам да призная, че така се страхувах от деня на битката с Тайсън, че ми трепереха коленете. Опитвах се да не го показвам, но нямаше как да се скрие."
Това не остана незабелязано и от промоутъра му Франк Мълоуни, станал популярен с работата си с Ленъкс Люис.
"Франк ме прикани да се отпусна и да отида на мача между Юнайтед и Мидълзбро. Не исках да ходя, бях фокусиран върху тренировките, но Франк настояваше и веднага щом се появих на стадиона, 60 хиляди зрители на "Олд Трафорд" ме поздравиха с оглушителен рев. Това ми помогна да не се притеснявам в 23-хилядната зала няколко дни по-късно, когато удари гонгът", спомня си Франсис.
През 2012 г. 59-годишият Мълоуни шокира света с признанието си, че се чувства жена и възнамерява да се подложи на операция за смяна на пола.
"Роден съм в неправилно тяло, винаги съм знаел, че съм жена. Не мога да продължа да живея, криейки се в сенките, така че трябва да го направя. Не мога да живея повече с това бреме, убива ме. Грешката, която природата направи при моето раждане, сега ще бъде поправена медицински. Имам женски мозък. Още от детството си знаех, че съм жена в мъжко тяло", заяви промоутърът.
През август 2014 г. Франк се преименува на Кели. Зад бившия промоутър имаше два брака и три деца... "Сега съм пълноценна жена. Всичко е напълно отрязано и заменено, ако ме разбирате какво имам предвид. Сега съм много спокойна, щастлива и отворена към живота дама."
Но да се върнем към мача между Франсис и Тайсън.
За да се абстрахира от вниманието на медиите, Джулиъс тренираше в армейските казарми в Олдършот. Знаеше, че интересът към мача е огромен и може да запише името си в историята. Всъщност той успя да го стори макар и не с това, с което му се искаше - победа над Железния.
Двубоят в Манчестър винаги ще се помни с рекламния трик на Mirror, за който споменахме в началото.
Идеята за брандираните подметки се ражда седмица преди мача.
"Отново всичко се случи благодарение на Франк. Обадиха ни се от вестника и и ни предложиха 40 хиляди паунда за тази реклама. Доста впечатляваща сума за онези времена, като се има предвид, че за двубоя получих 350 хиляди. Хората обаче си мислят, че съм взел много повече от Mirror и през годините ми писна да се обяснявам и да доказвам обратното.
Дали сметнах това за обидно предложение? Не, не ми пукаше. Мислех само за двубоя с Тайсън. Разбирах, че съм огромен аутсайдер и не се изненадах, че нито моите сънародници, нито медиите вярваха в мен. Всичко беше направено да се угоди на Майк", спомня си Франсис.
Букмейкърите приемаха залози на коефициент 17 за победа на англичанина, а идеята на The Mirror се оказа блестяща.
Франсис започна битката що-годе добре, но нещата бързо си дойдоха по местата и Тайсън го прати на земята пет пъти за четири минути, а инвестицията на таблоида се изплати многократно.
Стотици фотографи хванаха в кадър проснатия на пода боксьор, а милиардната аудитория видя логото на вестника по телевизията.
"Помня само първия нокдаун. Разбира се, че бих могъл да бягам и да издържа повече, но тогава не бих заслужил никакво уважение нито от Тайсън, нито от феновете", обяснява британецът.
Спечелените пари щяха да са достатъчни за Франсис за комфортен живот, но той реши да продължи кариерата си и се върна към обичайния си статус на гастролиращ боец.
"Къде си похарчих парите ли? Купих си къща, купих си кола за себе си и за приятелката си. Взех ѝ още златно колие с диаманти. Не ѝ отказах нищо. Разбира се, че съм идиот. Тогава не знаех как да се справя с парите. Трябваше да ги инвестирам разумно. В резултат на това вече нямам нищо: нито къща, нито кола, нито гадже", казва бившият боксьор.
От април 2003 г. до края на кариерата си (през май 2006 г.) той загуби 14 поредни двубоя...
Подобно на много боксьори, Джулиъс също се пробва в ММА. Той участва в главното събитие на турнира Cage Rage 26. Не му провървя и записа тежка загуба в дебюта си.
Но Франсис не съжалява за нищо в кариерата си на боец.
"Знаете ли какво - казва той - не съжалявам за нищо. Някои хора казват, че никога не биха излезли на ринга срещу Майк Тайсън. Но бих бил пълен глупак, ако пропусна шанса си. Представете ли си да го бях победил? Моето име щеше да остане завинаги в историята на бокса."
Франсис вече е на 55 години и работи като охранител на стадион "Уембли". Сега неговата работа е да предотвратява побоищата.
"В течение на кариерата си спечелих около един милион паунда. Разбира се, вече нямам и пени, но наистина не съжалявам. Постигнах всичко, което исках. Исках да стана шампион на Великобритания в тежка категория и го направих. Живеех сравнително добър живот, станах професионален боксьор и се бих с много от най-великите боксьори в историята", разказва Джулиъс.
В момента живее в апартамент под наем в района на Бромли и в свободното си време помага на проблемни деца.
"Мога да кажа, че по този начин изпълнявам дълга си. Имам пет деца, които имат добра работа и чувствам, че помагам на обществото. Децата, които наставлявам, виждат, че съм преживял същото, каквото преживяват те сега. Разбират, че грешките са поправими и че можеш да се стремиш към по-добър живот. За човек с моята история, мисля, че извървях нелош път."
