Помните ли Фреди Аду - бившата най-голяма надежда на американския футбол? Той бе определян за Новия Пеле, бе спряган за топ отборите в света, но така и не игра за нито един от тях и вкара, всичко на всичко, 33 гола в цялата си кариера. А в момента преживява с пари от поздрави за рождени дни.
За да започнем да разказваме историята му, ще трябва да се върнем до 2003 година, и по-точно през май месец. Тогава спортният гигант Nike прогнозира следващите две големи имена в спорта. Едното беше в баскетбола, а другото във футбола. Първото бе това на ЛеБрон Джеймс, а второто - на Фреди Аду.
Футболният талант, заедно с ЛеБрон, подписа професионален договор с Nike, от който заработи един милион долара. Тогава едва беше навършил 13 години.
Прескачаме още около година и половина напред до ноември 2004-та, когато Футболния ЛеБрон, както бе обявен от "Ройтерс" подписа договор с Ди Си Юнайтед не къде да е, а в "Медисън Скуеър Гардън". Договорът бе за шест години, според който 14-годишният Аду щеше да печели по половин милион на сезон.
Аду омагьоса всички по време на Световното първенство до 17 г. във Финалндия, когато наниза три гола срещу Южна Корея и изведе САЩ до четвъртфиналите. Така най-голямата надежда във футбола на Щатите бе момче от Гана, което се оказва в Северна Америка, след като майка му печели лотарията за зелена карта.
"В нашата страна играехме футбол всеки ден. Просто излизахме навън и играехме", разказва Аду в едно от първите си големи интервюта пред списание Sprots Illustrated.
Тогава Ди Си Юнайтед бе един от силните отбори в МЛС, а и бе "домашен" за него. Аду бе израснал в същия щат - Мериленд. И именно там започна да привлича погледите на световните гиганти. По време на турнир до 14 г. момчето впечатлява с невероятния си дрибъл.
Започнаха спекулации за интерес от страна на грандове от Серия "А", сред които Лацио и Ювентус. Качествата му бяха забележителни. Нищо по-добро от него не бе излизало от САЩ преди това. "Това, което видях, бе нещо нереално", споделя за Vice Sports треньорът му по онова време Арнолд Тарзи.
През април 2004-та на възраст от само 13 години и 320 дни Аду направи професионалния си дебют за Ди Си. Два мача по-късно вкара и първия си гол и се превърна в най-младия голмайстор в историята. През 2006-а вече бе национал на САЩ.
Година по-късно, след кратко приключение в Реал Солт Лейк, Аду направи дългоочаквания скок от другата страна на Атлантика. Младокът се приготвяше да завладее Стария континент, както го бе направил с Америка. И да изживее мечтата си да играе в Шампионската лига.
Въпреки че изкара двуседмичен пробен период в Манчестър Юнайтед, Аду се озова в Бенфика. Лисабонските "орли" платиха един милион евро за него през 2007-а и можеха да се похвалят, че притежават момчето, което направи революция в МЛС.
Очакванията към ганайския младеж бяха огромни. Дори бе наречен Новия Пеле. Любопитното е, че двамата с Пеле имаха силна връзка помежду си, като заснеха и реклама за безалкохолни. Но сравненията, първо с ЛеБрон, а след това и с Пеле, започнаха да му тежат.
Сблъсъкът с реалността в Европа бе челен. Нямаше нищо общо от това, което му бяха разказвали или бе чел по вестници и списания. Кариерата му започна да залязва още преди да е изгряла.
В Бенфика Аду осъществи мечтата си и игра в Шампионската лига - прекара общо около половин час в два мача срещу Милан и Селтик. Престоят му в Бенфика обаче не продължи още много и след 17 мача и четири гола бе освободен. И лутането му започна. Мина през Монако (10 мача), Беленензеш (3), Арис (12) и Ризеспор (13).
Португалия, Франция, отново Португалия, Гърция, Турция... След неуспешното си турне в Европа, Аду се завърна в САЩ и през 2011-а облече фланелката на Филаделфия Юниън. Но завръщането му не предизвика същия интерес, както подписването на първия му професионален договор седем години по-рано.
Но дори в САЩ късметът му обърна гръб. Аду изкара неуспешни проби в Райо Валекано, след което получи отказ и от бразилския Баия. Всичко вървеше към един тъжен предизвестен финал. На 24 години Аду не късаше мрежи, както се очакваше, а бе без отбор.
"Не беше мой изборът да бъда Новия Пеле", споделя Аду в интервю за Goal.com.
Не само че изборът не бе негов, но и бе доста далеч от Пеле. Така, след кратък период без отбор, Аду изведнъж се оказа във втория ешелон на Сърбия. Ръка му протегна Ягодина, но шест месеца по-късно, в които не изигра нито един мач, договорът му бе скъсан и той отново се оказа безработен.
Следващата му дестинация бе финландският КуПС, където изигра едва пет мача. Последните два клуба, които му дадоха шанс, бяха Тампа Бей Раудис и Лас Вегас Лайтс. През 2017-а се пробва в нискоразреден полски отбор, но и там не му се получи. И от декември 2018-а не е играл футбол професионално.
Очакванията към него бяха огромни, а сравненията с ЛеБрон и Пеле - изискващи. Фреди Аду е може би най-искрящият пример за това как медиите могат да направят някого звезда от нищото. След което пропадането в пропастта е болезнено.
В днешни, сравненията с Пеле са почти забравени, въпреки че, от време на време, 31-годишният Аду продължава да бъде свързван с футбола. Иначе, помага на благотворителна организация в Балтимор, която се грижи за младежи в затруднено положение. И се издържа с пари от онлайн пожелания за рождени дни.
А едно време бе най-младият спортист с професионален договор в Щатите и твореше история в МЛС, давайки надежди на американците, че следващият най-велик футболист може да бъде янки. Но нещата не се случиха точно така.
