Легендата на Уотфорд Трой Дийни списва колонка за таблоида The Sun, в която често разказва интересни случки от професионалната си кариера.
В една от статиите си Трой разсъждава върху унижението да те сменят на полувремето, без да си контузен или да има друга обективна причина за това.
Ето какво пише бившият футболист:
Това е най-голямото публично унижение, което един футболист може да претърпи.
Най-големият шамар, който един професионалист може да получи.
Момент, в който играчът се разкъсва между желанието си да цапардоса мениджъра в ченето и това земята да се отвори под краката му.
Да бъдеш сменен на полувремето е най-гадното нещо, което някога ми се е случвало.
Но да те извадят в хода на първата част, без да има помен от контузия, е без съмнение, най-унизително.
Когато неговият намиращ се в добра форма Фулъм изоставаше с 0:2 от изпитващия затруднения Нотингам Форест само след 19 минути игра, Марко Силва не наложи това наказание само на един, а на трима играчи.
Когато Алекс Иуоби, Хари Уилсън и Саша Лукич бяха извадени в 33-тата минута, това беше най-ранната тройна смяна в историята на Висшата лига.
Тези футболисти със сигурност са били ядосани или унизени, или вероятно и двете.
Но Силва си има история, когато става въпрос за ранни смени.
Когато беше мой мениджър в Уотфорд, бях на резервната скамейка, тъй като току-що се бях завърнал след контузия и губехме с 0:1 у дома от Саутхемптън.
По средата на първото полувреме се обърна към мен и ми казa: "Ставай да загряваш, че влизаш".
Мислех, че се шегува, но той продължи: "Напълно сериозен съм".
В този случай той всъщност изчака до полувремето, за да ме пусне в игра и превърнахме изоставането си от 0:2 в равенство 2:2.
Не че това помогна на Силва, тъй като той беше уволнен през същата седмица.
Най-екстремният пример, на който съм бил свидетел, играч да приема тежко ранна смяна, дойде на по-късен етап в Уотфорд.
На един от моите съотборници, който трябва да остане анонимен, му беше казано, че ще бъде изваден на полувремето, а той отговори на това преобръщайки масата за масажи в съблекалнята в пристъп на ярост. След това хвърли с всичка сила обувка по мениджъра.
Шефът обаче не беше човек, който бяга от конфронтациите и последва юмручен сблъсък, продължил по-малко от десет секунди, в който победи треньорът.
В този мач нямаше гол до почивката и в крайна сметка загубихме с 0:1, така че цялата тази драма не проработи.
В известен смисъл ранната смяна, да не говорим за три ранни смени, е признание от страна на мениджъра, че е сгрешил в първоначалния си избор на състава.
Така че има елемент на храброст в това решение. Не че смененият или сменените го виждат от този ъгъл...
Играч да бъде изваден преди полувремето, дори във времената на пет позволени смени, все още е рядко явление. Това е неудобна ситуация и за другите, защото елементът на унижение е толкова очевиден. Не знаеш къде да погледнеш или какво да кажеш.
Когато един играч е сменен рано-рано, той няма друг избор, освен да седне на скамейката и да го преглътне.
Защото ако избухне и тръгне директно към тунела, тогава мениджърът може да каже на останалата част от отбора: "Затова го направих - защото отношението му е отвратително".
И тогава губиш всяка последвала полемика.
Освен всичко друго - има и допълнително наказание за играч, сменен през първото полувреме.
Това означава, че той трябва да направи пълна тренировка на следващия ден, защото не е надхвърлил прага на изиграните минути, което му позволява да се включи в обичайната по-лека сесия за отпускане в деня след мач.
В ранния ми период в Уотфорд мениджърът Малки Макей ме замени на полувремето при гостуване на Престън, вкарвайки тийнейджър.
Направо ми кипна. Играех на крилото и почти не бях докосвал топката. Все още мога да си спомня онова чувство на срам.
На почивката резултатът беше 1:1 и в крайна сметка загубихме с 1:3. Това беше последният мач на Малки като мениджър на Уотфорд, преди да напусне, за да поеме Кардиф.
Бих се изненадал, ако някой от играчите, сменяни по време на първото полувреме, забрави усещането да види номера си на електронното табло, преди да трябва да се отправи по онзи дълъг път на срама към резервната скамейка.
Кара ме да потрепервам само като си помисля за това.
