Малко са коравите пичове в съвременния британски футбол като Трой Дийни. Легендата на Уотфорд прекара повече от десетилетие при "стършелите", преди да се присъедини към Бирмингам, който подкрепя от детството си, миналото лято.
Трой списва и колонка в The Sun, която се радва на добър успех, а последният му материал, провокиран от боя в тунела между футболистите на Атлетико Мадрид и Манчестър Сити след мача им в Шампионската лига, е истинска находка.
Ето какво пише Дийни:
"Беше доста впечатляващо да се види старо куче като Скот Карсън да скача на защитник на Атлетико. Скот, като мен, помни дните, когато битките в тунела бяха много по-чести, отколкото сега. И мисля, че случилото се говори много за сплотеността на Сити, след като техният трети вратар, който знае, че никога няма да влезе в игра, е толкова отдаден, че да скача пламенно за своите съотборници. Това ме кара да подозирам, че могат да спечелят требъл с такъв отборен дух.
Атлетико изглеждаше като отбор, който знае, че Сити има по-добрите играчи от тях, и се опитаха да ги провокират.
Изглеждаше доста страхливо как играчите на Диего Симеоне се насочват към по-малки момчета като Фил Фоудън, а не към някои от по-здравите му съотборници.
И макар и аз да не съм агънце, със сигурност никога не съм плюл опонент, както изглеждаше, че прави един от Атлетико.
Но на и извън терена Сити показаха, че не отстъпват пред никого.
Особено когато случките са далеч от любопитните очи на камерите, много неща могат да се случат в тунела - преди и след мачовете.
Честно казано, намирам отбора на Пеп Гуардиола за по-плашещ в тунела от всеки друг противник.
Това не е защото са агресивни като Рой Кийн и Патрик Виейра, както преди някой от онези класически сблъсъци между Манчестър Юнайтед и Арсенал, да речем.
Такива неща грам не ме притесняват.
Отиваш в Бърнли и в тунела всички са по метър и 90 и ти крещят: "Хайде, давай!". И аз съм ОК с това.
Никога не съм мислил, че ще имам приятен и уютен следобед, минавайки покрай Бен Мий.
Но когато си до някого като Кевин де Бройне, който преди мача ти се усмихва, спокоен като камък, и ти казва: "Здравей, Трой, как са децата?", това вече е плашещо.
Човекът излиза, метафорично казано, на война с теб, но си подсвирква весела мелодия и си мисли: "Толкова съм добър във футбола, че дори няма да се изпотя срещу теб."
Същото е и с Ливърпул.
Спомням си как Садио Мане ми се усмихна в тунела и ми каза да се грижа за Исмаила Сар, бившия ми съотборник в Уотфорд и негов в националния на Сенегал.
Обясняваше ми колко добро момче е и изглеждаше сякаш мачът въобще не го вълнува.
Това е много по-притеснително от противник, който ти крещи и се опитва да те респектира физически.
Що се отнася до мелетата след мачове, помня доста от дните си в Уотфорд .
Когато Пол Инс беше начело на Блекпул, ни вкараха късен победен гол.
Инс е играл в Интер и знае италиански, или поне знае псувните. И очевидно беше казал нещо обидно на италианците при нас на родния им език.
Разлетяха се юмруци и всъщност тогава го играх миротворец.
Това е единственият ми досег с Инс, който беше страхотен капитан на Англия. Казах му да се държим като възрастни хора.
Най-лошото, което си спомням, беше, когато един от моите съотборници влезе грубо на съперник, който току-що се беше завърнал от една година лечение на контузия.
Водехме комфортно, така че вероятно този шпагат не беше нужен. Усещах колко ядосани са съперниците.
Знаех, че въпросният съотборник гори и се раздава на терена, но не бих си помислил, че ще е така и извън него. Затова като капитан реших да се опитам да го предпазя, докато излизахме. Но старият тунел на "Викъридж" беше много тесен и се минаваше покрай съблекалнята на гостите, за да стигнем до нашата. В един момент някой угаси осветлението и се започна. Замесените бяха около 20 и беше доста гадничко. Тъмно като в катран и - шутове, тупаници. Не се знаеше кой кого удря.
Такива неща бяха доста често срещани, когато започнах в Уолсол, но вече няма такива като Кийн, Виейра, Дънкън Фъргюсън или Дани Милс.
Вместо тях са Кевин де Бройне и съотборниците му в Сити, които е по-вероятно да те уплашат с това колко готини и възпитани пичове са."
