Самуел Ето'о никога не е печелил някакви големи индивидуални награди. Нито е влизал в тройката за "Златната топка". Никога не е бил смятан за най-добрия нападател в света, винаги е бил пренебрегван заради едно или друго име.
Но камерунецът спечели два поредни требъла, спечели три трофея от Шампионската лига и подобри няколко африкански рекорда. Ето'о завладяваше света постепенно - както прави Ерлинг Холанд в момента. На 22 камерунецът вече бе топ реализаторът в историята на Майорка в Ла Лига. А в Барселона и Интер се доказа като един от най-великите нападатели на своето поколение.
Разбира се, Ето'о не беше перфектен. Със своите около 70 кг и височина от едва 1,76 м, африканецът често бе на губещата страна във физическите единоборства и в битката за висока топка. Но това не го спираше да ниже гол след гол. Именно тази физика му позволяваше да се движи по целия фронт на атаката, както и да помага в дефанзивните действия.
Бързината му бе феноменална. Бе почти невъзможно Ето'о да бъде спрян. Огромни проблеми с него имаха както бранителите в Испания, така и тези в Италия.
Ето'о имаше решение за всеки тип защита, срещу който се изправяше. Ако противникът решеше да използва висока линия, камерунецът пускаше дълга топка, догонваше я, изпреварвайки бранителите, и бележеше.
При по-сгъстена отбрана африканецът не се свенеше да стреля от дистанция. С охота намираше всяка пролука между линиите, създаваше завладяващи окото траектории с топката и успяваше да я промуши и от невъзможни ъгъли.
Разнообразните му качества му помагаха да се адаптира на абсолютно всяка позиция и го превръщаха в безмилостен пред гола. Но всичко можеше да е много различно.
Родителите на Самуел му забраняват да играе футбол. Разбира се, момчето не се подчинява на забраната и всеки ден рита с приятели. Родителите му разбират каква грешка са допуснали, когато един ден баща му го вижда в действие. Толкова много се впечатлява, че едва не изпуска бирата си от изумление.
По онова време Ето'о е само на 13. Три години по-късно камерунецът вече е в академията на Реал Мадрид. Формално, нападателят е собственост на "кралете" през 1998 и 2000 г., когато Реал на два пъти вдига купата с ушите, но той не участва в спечелването им. През сезон 1997/98 е пратен под наем в Леганес, а през януари 2000 г. е продаден на Майорка.
Оттам Ето'о започва истинския си възход. След 69 гола в 157 мача в рамките на четири години и половина Реал се опитва да си го върне, но нападателят отказва да се върне там, където талантът му не е бил оценен. Вместо това подписва с големия враг Барселона. При представянето си Ето'о дава странно обещание, което няма да наруши не само на "Камп Ноу", но и до края на кариерата си: "Ще бягам като черен, за да печеля като бял."
Година преди трансфера на Ето'о Барса привлече Роналдиньо, а Франк Рийкард застана начело на тима. Но взаимните им усилия не стигнаха да върнат каталунците на върха в Испания и Европа. Клубът не бе печелил титлата в Ла Лига от пет години. Именно тогава изгря звездата на Ето'о, който в края още на първата си камапния щеше да стане шампион и да изкрещи по мегафона "К*пелета от Мадрид, на колене пред шампиона!" насред "Камп Ноу".
Привличането на Ето'о не бе плод просто на търсене на нов централен нападател. Рийкард се нуждаеше от войник, който да следва всяка заповед и да компенсира вятърничавите Роналдиньо и Деко. И камерунецът свърши перфектно работата си. Преди него Барса играеше красиво, но с него започна и да мачка.
Африканецът достигна пика си в Каталуния във втория си сезон. Барселона спечели Шампионската лига, без да загуби нито един мач. Ето'о стана №1 по асистенции в турнира и трети най-добър голмайстор. Във финала нападателят, първо, изкара червен картон на Йенс Леман, след което наказа първата от общо две фатални грешка на резервата Алмуния, за да даде своя дан в спечелването на трофея от каталунците.
След триумфа Рони и Деко се отдадоха на нощния живот по баровете в Барселона, а според Ето'о бе време да заеме по-централна роля в тима. Дори започна открита война с Рийкард и на един мач отказа да влезе като резерва. Роналдиньо се застъпи за треньора, но и не бе особено искрен: "Той трябва да мисли повече за Барселона. За мен футболът винаги е бил на първо място."
През 2008-а, когато все още никой не знаеше, че е напът да промени футбола, Пеп Гуардиола пое Барса. Но се усети още на първата си пресконфереция, когато каталунецът отсече: "Деко, Роналдиньо и Ето'о нямат място в отбора." Пеп успя да се отърве от Деко и Рони, но все още нямаше силата да изхвърли един от най-добрите нападатели в света. И така се роди новото нападателно трио на Барса: Анри - Ето'о - Меси.
Тримата нанизаха общо 100 гола във всички турнири, а над всички бе Ето'о с 36. През май Барселона победи Манчестър Юнайтед на финала в Шампионската лига и спечели първия требъл в историята си. Ето'о отново не пропусна да се разпише.
В последните пет години Ето'о спечели осем трофея и наниза 130 гола в 199 мача. За онези години, точно преди доминацията на Меси и Роналдо, това бяха извънземни числа. Но Пеп държеше на своето и през лятото на 2009-а най-накрая успя да изгони камерунеца от Барса. Каталунците го смениха за Златан Ибрахимович, който бе покорил цяла Италия с екипа на Интер.
"След всички тези победи е нужда промяна - обясни Гуардиола. - Това ще е за доброто на всички." Шави, Иниеста и Анри бяха против тази промяна, но имаше поне един доволен от нея. "Щастлив съм, бях започнал да сънувам кошмари с Ето'о", коментира Икер Касияс.
И както всички знаем, Пеп беше прав. Барса влезе в нов период от развитието си. Междувременно Ето'о успя да направи това, което на Ибрахимович така и никога не му се удаде шанс - натри носа на Гуардиола, печелейки нов требъл, но вече с Интер.
"Ето'о е сериен победител, никой не знае как се печели по-добре от него", похвали го Феномена Роналдо.
Камерунецът доказва това през цялата си кариера. Спечели Купата на африканските нации (КАН) на 18, като вкара и на финала. На 19 победи Бразилия на Роналдиньо и Испания на Шави по пътя към олимпийското злато, а на 21 триумфира за втори пореден път на КАН.
През 2003-та помогна на Майорка да спечели първата в историята си купа на краля, разписвайки се на два пъти във финала. През 2009 г. стана едва втория играч в историята, отбелязвал в два финала на Шампионската лига.
"От Интер бих взел само Ето'о - коментира Макс Алегри, който по онова време водеше Каляри. - Той представлява истинска разрушителна сила. Толкова е бърз, че тревата под краката му се подпалва, и почти никога не пропуска. Но най-важното е, че е готов да се жертва за отбора. Ето'о знае, че за да победиш, трябва да забравиш за егото си."
Думите на Алегри дойдоха само няколко месеца, след като Гуардиола го бе обвинил в точно обратното. Ето'о непрестанно негодуваше от факта, че трябва да играе на крилото, докато Меси оперира в центъра на атаката. А само няколко дни преди финала в Шампионската лига отказа да остане резерва в мач от Ла Лига, тъй като преследваше голмайсторския приз в първенството.
Различното в Италия се казваше Жозе Моуриньо. Португалецът е един от най-великите мотиватори, които играта познава. Жозе направи от Ето'о свой играещ помощник-треньор, даваше му огромна свобода, но и изискваше много от него. "Моуриньо правеше нещо, което много малко други биха - разкрива години по-късно Ето'о. - Той определяше тактиката и ни казваше кой къде ще играе, а накрая завършваше с: "А сега Самуел ще ни каже точно как ще спечелим." Благодарен съм му за това."
Първият сезон на Ето'о в Интер не бе нищо специално. През пролетта камерунецът бе вкарал едва осем гола, а "Гадзета дело Спорт" обяви нападателя за "изгубен". Но Ето'о бе готов да опровергае всичките си критици. Дойде време за тази прословута жертвоготовност.
"След загубата ни от Катаня Жозе ме извика да поговорим - споделя Ето'о. - Навика ми се, че мисля само за себе си. Преди двубоя с Челси ми съобщи, че ми е измислил нова роля, която ще ни донесе победата. Превърнах се в краен защитник, защото Жозе обеща, че по този начин отново ще спечеля Шампионската лига."
И Моуриньо не го излъга. С бързината си Ето'о блокира целия ляв фланг, като се представи феноменално и в атака. Въпреки че бе натоварен и с много отговорности в защита, Интер успя да отстрани Челси, а победното попадение бе дело именно на африканеца.
Същата тактика даде резултат и на полуфиналите. В един от най-паметните сблъсъци Интер взе аванс от 3:1 в първия мач на "Джузепе Меаца", но в реванша остана с човек по-малко след няма и половин час. "Нерадзурите" се защитаваха в схема 5-3-1, а работата на Ето'о бе да блокира Меси и Педро по десния фланг на Барса. Интер удържа загуба само с 0:1, което изпрати "нерадзурите" на финала.
На финала срещу Байерн Ето'о не успя да се разпише, но Жозе изпълни обещанието си и камерунецът отново вдигна купата с ушите. През следващия сезон демонстрира по безпощаден начин качествата си и на нападател, нанизвайки 37 гола във всички състезания, след което напусна Милано.
Едва 30-годишен, Ето'о замина да играе за Русия, където счупи друг рекорд. В Анжи африканецът се превърна в най-скъпоплатения футболист в света, след като получаваше два пъти повече отколкото Меси в Барселона.
Последваха периоди във Висшата лига с екипа на Челси и Евертън, кратка авантюра обратно в Италия със Сампдория, продуктивни години в Турция и спокоен край на кариерата в Катар, вече на 38 г.
Но най-добрите му години, безспорно, бяха в Барселона и Интер. Там Ето'о бе истински звяр, който отлично знаеше как се побеждава на всяко едно ниво.
