В началото на века няколко от играчите, състезаващи се в най-силния клубен турнир в Южна Америка - Копа Либертадорес, бяха спрягани за следващите големи световни звезди.
Робиньо бе в устата на всички още преди да пристигне в Европа. Тийнейджърът "избухна" в първите години след 2000-та. През 2002-ра бележеше гол след гол, помагайки на Сантос да достигне до финала на клубната надпревара. Година по-късно не успя да помогне повече от достигане до четвъртфиналите.
Но имаше и едно друго момче, за което не се говореше толкова много, но също хващаше окото. По подобие на Робиньо, Диего бе все още в тийнейджърските си години, когато Сантос трябваше да отстъпи пред вдъхновения от Карлос Тевес Бока Хуниорс през 2003 г. Но той вече бе положил основите на един полузащитниците, за които щеше да се говори много в следващите повече от десет години.
Диего може и да отбеляза само едно попадение по време на фазата на директните елиминации през 2003-та, но какъв само! Сантос изоставаше в резултата в първия мач при визитата на мексиканския Крус Азул, когато вратарят на домакините излезе, за да посрещне една топка с глава.
Въпреки че бе рискувал да излезе далеч пред наказателното си поле, стражът не успя да я изчисти добре и я прати право в краката на Диего. Груба грешка. Бразилецът пое кълбото малко след централната линия, направи няколко стъпки напред, след което от около 30 метра стреля неспасяемо.
Ударът му не само прехвърли отчаяния плонж на връщащия се назад вратар Оскар Перес, но бе толкова прецизен, че мина и над главата на пазещия на голлинията защитник. Гениално изпълнение.
Но докато Робиньо нямаше как да откаже, когато Реал Мадрид дойде да пита за него, а друг негов съотборник - Алекс, бе отмъкнат от започващия революция в английския футбол Челси, Диего нямаше чак такъв късмет с европейски интерес към себе си.
Дори още преди Робиньо и друга местна звезда - Елано, да напуснат Южна Америка, 19-годишният Диего бе привлечен от току-що покорилия Шампионската лига Порто. "Драконите" бяха триумфирали в най-престижния европейски клубен турнир през 2004 г. и търсеха заместник на купения от Барселона Деко.
В Португалия обаче не му потръгна и след неразбирателства с треньора и слаби представяния на терена бе време бразилецът да потърси нов вариант за бъдещето си. Трансферът му във Вердер Бремен можеше и да изглежда като ниска топка за него, но именно в германския тим Диего игра най-добрия футбол през цялата си кариера.
И именно тогава отбеляза може би най-запомнящия гол, въпреки че далеч не може да се определи като най-важния.
В последната минута на двубой срещу Аахен у дома Вердер водеше с 2:1, а вратарят на гостите Кристиан Нихт се бе включил в противниковото наказателно поле при едно центриране от свободен удар, оставяйки цялата си врата зейнала пред, както вече видяхме, специалиста в головете от далечно разстояние Диего.
И точно по подобие на онова попадение в Мексико, само че от два пъти по-далечтно разстояние, Диего шутира с неспасяема парабола и с поглед проследи топката, която отново се оказа неспасяема и за последния защитник. Тя тупна точно пред голлинията и за малко не прехвърли вратата, но рикошира в горната греда и в крайна сметка се озова в мрежата.
Онзи отбор на Вердер Бремен бе специален. В него бе не само Диего. Той бе само последното парченце от пъзела в атака, присъединявайки се към вече сформираното нападателно дуо, което се състоеше от Мирослав Клозе и Клаудио Писаро.
Навлизайки в най-продуктивните си години, Диего достигна двуцифрено измерение в отбелязаните си голове във всяка от трите си кампании във Вердер, но в последния от тях наистина показа бразилската магия, която криеше в краката си.
Това бе последния сезон и за турнира за Купата на УЕФА под старото му наименование. Може да се каже, че Вердер имаше късмет да попадне в турнира, тъй като намери място в него само благодарение на победа в последния кръг от груповата фаза на Шампионската лига.
Така се класира на трето място в групата, но след като изпадна в по-малко престижния турнир, германският тим се превърна в един от фаворитите за трофея.
В първия мач от фазата на директните елиминации Вердер преодоля Милан, благодарение на повече голове на чужд терен, след което дойде трудния успех срещу Сент Етиен с 3:2. Така се стигна до четвъртфинала срещу Удинезе, където бразилецът не спираше да впечатлява с действията си.
Вкара по два гола във всеки от двата мача за победа с общ резултат 6:4, а ето това фалцово изпълнение в горния ляв ъгъл на Самир Ханданович бе черешката на тортата.
Диего успя да се разпише и на полуфиналите срещу Хамбургер в изцяло германския сблъсък, изравнявайки за 1:1 в реванша, след като Ивица Олич бе открил малко по-рано. Хамбургер бе спечелил първия мач в Бремен с 1:0, но Вердер стигна до победа с 3:2 в реванша и отново головете на чужд терен бяха в полза на "бременските музиканти".
Малко след като отбеляза гола обаче, щеше да последва нещо, което се случва и на най-добрите. В 41-вата минута Диего си изкара жълт картон, който означаваше, че ще пропусне финала. Там съперник на Бремен бе украинският Шахтьор Донецк, а без бразилеца в мача за трофея Вердер не бе същият.
На финала в Истанбул украинският тим тогава бе половин бразилски. В него блестяха имената на Фернандиньо, Вилиан и Луис Адриано, който отбеляза едно от попаденията за Шахтьор за победата с 2:1 след продължения. Разбира се, немските фенове се чудеха колко по-различно би било с Диего в състава. Но никога няма да разберем.
Няколко дни по-късно пък бразилецът изигра и последния си мач за "зелено-белите", помагайки на тима да спечели Купата на Германия след победа с минималното 1:0 над Байер Леверкузен. Победното попадение пък бе дело на момче, сочено за негов наследник в тима - 21-годишния Месут Йозил.
Последваха периоди в Ювентус, Волфсбург, Атлетико Мадрид и Фенербахче, но Диего никога не бе на висотата от времето си във Вердер.
Говореше се за завръщането му в Сантос, след като Неймар замина за Барселона през 2013-а, но това така и не се случи. Вместо това три години по-късно Диего облече фланелката на друг бразилски гранд - Фламенго, за който играе и до днес, като в последните два сезона на два пъти стана шампион, печелейки и Копа Либертадорес през 2018/19.
