Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В Арсенал се биехме на тренировките. Няма как с Кембъл, Киоун и Коло Туре"

Въпреки че отпаднаха на полуфиналите и четвъртфиналите съответно за ФА къп и в Шампионската лига, този отбор на Арсенал остава един от най-великите в историята на Висшата лига.
Въпреки че отпаднаха на полуфиналите и четвъртфиналите съответно за ФА къп и в Шампионската лига, този отбор на Арсенал остава един от най-великите в историята на Висшата лига.

Легендата на Арсенал Тиери Анри разказа за огромната конкуренция и напрежението, които са били мотивиращата сила на Непобедимите на Арсенал от 2004-та. Френският снайперист признава, че често се стигало до бой между звездите на лондончани.

Онази изумителна версия на Арсенал от началото на века включваше безкомпромисни фигури като Патрик Виейра, Мартин Киоун, Сол Кембъл и други.

Отборът стигна до титлата във Висшата лига през сезон 2003/04 без да загуби мач.

А бившият нападател на Арсенал, който през онази кампания стана голмайстор с 30 попадения във Висшата лига, разказа интересни подробности в The Football Show в ефира на Sky Sports.

"Непрекъснато споделям, че бяхме бойци, които искаха да печелят на всяка цена, конкурирайки се с Манчестър Юнайтед. Но най-трудното нещо бяха тренировките - каза Анри. - На заниманията се оценяваше какво сме направили и какво не сме направили. Сблъскваш се със Сол Кембъл, Мартин Киоун и Коло Туре всяка сутрин. С това трябваше да се справям всеки ден. Беше толкова трудно в тренировките. Понякога стигахме до бой. Случваха се често подобни неща."

Въпреки че отпаднаха на полуфиналите и четвъртфиналите съответно за ФА къп и в Шампионската лига, този отбор на Арсенал остава един от най-великите в историята на Висшата лига.

Година по-късно лондончани спечелиха Купата, през 2006 г. достигнаха до финала на Шампионската лига, в който бяха равностойни на Барселона.

Анри е убеден, че манталитетът в тренировките е било това, което е дърпало отбора напред към страхотните му моменти, както и неговото собствено представяне.

"Не се печели без да имаш този характер. Това его, това уважение към отбора. И да, битките се случваха... Няма как да е иначе, когато имаш играчи около себе си, които изискват съвършенство. Така става в подобна среда. Тези момчета изискваха съвършенство и аз го преследвах. Имаше сблъсъци, защото имахме еднакво непреклонно отношение и една и съща воля за победа."

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените