Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Биеха ме с мокри джапанки по задника, а след загубената титла с Шалке потрошихме къщата на вратаря"

"Биеха ме с мокри джапанки по задника, а след загубената титла с Шалке потрошихме къщата на вратаря"

До 2020 година Томаш Хайто държеше рекорда за най-много жълти картони в рамките на един сезон в Бундеслигата - 16. Не беше светец.

Железният защитник бе от тези, за които действа принципът "топка минава, човек - не". Коравият поляк, който направи име с Шалке, израства и се калява в тежки времена в родината си. В страната се обявява военно положение в опит да бъде потушен устремът на "Солидарност". Чува и вижда страшни неща.

Свободното движение между градовете е забранено, въвежда се комендантски част. Стоки от първа необходимост липсват по магазините, пазарува се с купони.

"Вместо да получаваме купони, получавахме визита от милицията. Моят баща беше част от "Солидарност", което не се нравеше на полицаите. И претърсваха къщата ни - спомня си Хайто. - Когато като малко дете виждаш как ченгета се ровят във вещите ти, гледаш кадри на разстреляни докери по телевизията, не можеш да излизаш от дома след 19:00 ч., а руснаците са на границата, за да нахлуят в страната, се научаваш да се справяш със страха. И ставаш дебелокож. Тези години много ме закалиха."

До 15-годишна възраст Томаш рита на цимента за здраве и удоволствие с приятелите. Опитва всякакви спортове - тенис на маса, ски.

На 12 знаково събитие предопределя съдбата му.

"Имаше мач на националния отбор, който беше от 20:00 часа и се помолих на мама да ме остави да го гледам по телевизията. Тя беше непреклонна и ме прати да си лягам. Бях бесен и се заканих: Някой ден ще се появя по телевизията и ще нося капитанската лента на Полша. Когато това стана реалност, сълзите се стичаха по бузите ѝ", разказва Хайто.

Във вените на поляка тече футболна кръв. Неговият вуйчо Ришард Блахут играе професионално и дори става съотборник на великия Ханс Кранкъл във Фърст Виена. Но освен с много корав характер, Томаш признава, че е роден и под щастлива звезда.

"Първият ми професионален договор беше с Хутник Краков. На 18 вече печелех милиони. Но за съжаление в полски злоти, което тогава се равняваше на 200 долара - смее се Хайто. - Хутник бяха изпратили скаут, за да гледа друг играч, но аз отбелязах гол и взеха мен. В едно дерби срещу Висла пак вкарах и получих първата си повиквателна за младежкия национален отбор. И в първия си мач срещахме Холандия с Марк Овермарс в състава. Топката ми дойде на 20 метра от вратата в една ситуация и трябваше да я ритна, за да не направят контра. Шутирах и вкарах. Спечелихме с 3:0, след това бихме Англия и изведнъж бях в устите на всички. За такава кариера не бях и мечтал."

Но и с футбола нещата не тръгват съвсем лесно за Хайто.

"В началото бяхме тествани в буквалния смисъл. На един лагер 5-6 от старите кучета ме хванаха в съблекалнята и трябваше да отговарям на въпроси - като на изпит. Ако отговорите им харесваха, получавах плюс точки, ако ли не - минус. Започна се лошо. Бяха оставили една тениска на отбора на земята и трябваше да я вдигна, но аз я игнорирах - минус 10 точки. Нещата тръгнаха зле. Като краен резултат стигнах минус 46 точки. Това означаваше 46 ударя на голо по задника с мокра джапанка. В един момент сълзите сами рукнаха от очите ми - връща лентата Хайто. - Устоях на това, както и на конфликтите в отбора. Веднъж един от старите ме обиди на тренировка. Казах му да си затваря плювалника, а той тръгна да ме удря. Предпазих се, след което му вкарах толкова як тупаник, че след това всички знаеха - с Томаш не можеш да си играеш."

Първата спирка на поляка в Германия е Дуисбург. Със скромния тим успява да достигне финала за купата, загубен от могъщия Байерн.

"Ако Баширу Салу не беше контузен, можеше и да спечелим. След финала в Берлин ни посрещнаха 50 000 души. Макар че не успях много-много да се насладя на този момент. Бях пиян като кирка - разказва култова история Хайто. - Съотборникът ми Йорг Нойн остана резерва във финала и беше бесен. На връщане във влака той дръпна спирачката и тръгна да търси треньора Фридхелм Функел за саморазправа. Момчетата ме помолиха да го спра, защото единствено от мен Йорг имаше респект. Изобщо не му цепех басма. Казах му, че вече яко ги е надробил и ще трябва да плати глоба от 100 000 марки. А след това трябваше да пия 3 часа с него."

С Шалке Хайто на два пъти вдига трофея. При втория триумф взема фуражката на охраняващ парада полицай. Снимката става хит в Германия "В Шалке винаги беше екстремно. Още на първата ми тренировка бяха дошли 10 000 души, но не заради мен, а заради Анди Мьолер, когото взеха от Дортмунд (враждата между двата клуба в Рурската област е огромна, б.а.). Целеха го с хлебчета, с кенчета бира. И тогава се чудех: "Къде попаднах всъщност", казва още Хайто.

Полякът е част от тима, изпуснал титлата на косъм през 2001 година.

"Бяхме спечелили мача с Унтерхахинг и знаехме, че Байерн губи от Хамбургер. Един репортер ни каза, че мачът там даже е приключил и сме шампиони. Публиката нахлу на терена, а ние слязохме към съблекалните, за да облечем шампионските тениски. Тогава видях изравнителния гол на Патрик Андерсон. И това отприщи ада. Разрушихме съблекалните. В последствие отидохме на утешително парти у вратаря Фроде Гродас и буквално разбихме дома му. Разбивахме бутилки в стената, трошихме столовете, масата. Впоследствие му събрахме пари за ремонт", дърпа завесата зад един от най-драматичните моменти в историята на Бундеслигата полякът.

Днес Хайто е един от експертите в полската телевизия и продължава да влиза на шпагат на своите гости, но за радост само вербално.

 

Най-четените