Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вратарят, който уби любимата си, а майка му я разчлени и изгори в домашната пещ

Вратарят, който уби любимата си, а майка му я разчлени и изгори в домашната пещ

60-те години на миналия век. Татарска АССР. Във футболен клуб Прогрес от Зеленодолск (на 40 километра от Казан) се подвизава обещаващият млад вратар Генадий Тишкин. Прогрес е скромен втородивизионен отбор, но запалянковците си го обичат, тъй като в него играят само местни момчета. Включително и самият Тишкин.

Вратарят живее в малък апартамент с майка си и сестра си, а най-голямото развлечение за младите в Зеленодолск е да ходят в Двореца на културата "Родина", където се организират различни развлекателни събития, както и дискотека.

Тишкин е звезда в града и всички го познават, а по-близкото запознанство на 21-годишния футболист с две години по-голямата от него Надежда Токарева се оказва фатално за младата жена.

На 18 август 1960-а тя напуска дома си около 20:00 ч. и повече не се прибира у дома. Казва на родителите си, че отива в "Родина" на оперета, но всъщност излиза на среща с Тишкин.

Няколко дни след изчезването ѝ милицията се заема със случая.

Разбира се, първото нещо, което правят следователите, е да огледат апартамента на вратаря. Тишкин признава, че Надя е била в дома му, но твърди, че я е изпратил и се е прибрал да си легне. Същата версия е потвърдена и от майка му. Милиционерите оглеждат и една барака-плевня на семейството, недалеч от блока им. Намират единствено празна бутилка коняк.

Разпитът на съседите също се оказва безплоден. Повечето се изказват негативно за футболиста и майка му, но това не значи нищо. Служителите се срещат с приятели на Надежда и проверяват да не е избягала при роднини в градовете около Зеленодолск. Всичките ѝ спестявания и важни документи обаче са непокътнати. Няма знаци да е отпътувала някъде надалеч.

Токарева е обявена за издирване и е публикувана статия в местния вестник. Целият град се заема с търсенето ѝ, но от нея няма и следа. Много свидетели разказват, че във въпросния ден е била видяна в компанията на Генадий и неговия съотборник Валери Белов.

Милиционерите не спират да посещават Тишкин и той разкрива любопитни подробности. Като тази, че се хванали на бас с Надежда на бутилка коняк, че което и момиче да покани на дансинга, то ще приеме. Токарева посочва една от девойките, която бързо-бързо отпраща футболиста. Започва да му се смее и да се шегува с него заради неуспеха, въпреки че действа с измама. Момичето е нейна братовчедка, която успява да предупреди преди това да отклони поканата за танц от Тишкин.

Генадий ѝ дава 50 рубли и я моли тя да купи коняка, за да не му тръгне име, че нарушава режима. Надя взима бутилката и заедно отиват в дома на играча, където са майка му и 13-годишната му сестра. Вратарят казва на разследващите органи, че след като са се почерпили, е изпратил приятелката си, но тя е решила да отиде в дискотеката. Той отказал, за да си предотврати евентуални проблеми в отбора заради закъснението, и се прибрал.

Милиционерите не приемат историята за чиста монета, но нямат никакви доказателства или свидетели на предполагаемо престъпление.

Изминава година и половина, а Надежда я няма. Междувременно Тишкин преминава в Металург Череповец, а оперативните работници не спират да ровят.

През декември 1961 г. в управлението в Зеленодолск пристига сигнал от някой си Николай Кондратов от затворническата колония в Куйбишев, че Токарева е убита от приятеля си. Няколко следователи веднага го посещават, но Кондратов не дава никакви подробности. Бил чул от някого.

През същата година в Череповец се случва любопитен инцидент. Същият Валери Белов, който е видян заедно с Тишкин в деня на изчезването на Токарева, се опитва да изнасили непълнолетна. След като научава за това, милицията на Зеленодолск започва да го разследва, но той има алиби.

През 1962 г. Тишкин преминава от Металург в казанския Искра Казан (преименуван на Рубин през 1964 г.). Там се превръща в любимец на феновете и сключва брак. Става и баща на момче, а семейството му получава апартамент в центъра на Казан. Но заради системна злоупотреба с алкохол Тишкин е изгонен от тима в края на 1964 г. и се премества в Нефтяник от Бугулма.

Случаят "Токарева" не помръдва през цялото това време, а отчаяните ѝ родители пишат до Москва и през лятото на 1966 г. най-накрая стигат до отговор от столицата. Делото е поверено на старши следовател от прокуратурата на ТАССР.

По това време Тишкин вече е амнистиран и се е завърнал в Рубин. В клуба е дошъл и нов играч от Динамо, клуба на силовите структури. На терена е доста недодялан и присъствието му се струва странно на съотборниците му, но никой не смее да пита шефовете защо и как. Новият се сприятелява с вратаря и двамата си стават другари по чашка. След уличен бой, предизвикан от динамовеца, са задържани, а в ареста новият приятел на Тишкин му разказва как убил човек преди няколко години. Генадий е поразен от тази откровеност и за да не остане по-назад, самият той споделя как през лятото на 1960 г. е убил момиче и скрил трупа.

Футболистът на Динамо всъщност е служител на МВР, който веднага предава информацията, и търсенето на доказателства е подновено. Разпитана е съпругата на Тишкин, която разкрива, че мъгжът ѝ направил два опита за самоубийство, откакто са заедно, и страдал от жестоко безсъние. Разпитани са и играчите на Рубин, които разказват, че се страхували да бъдат в една стая с Генадий при пътуванията на отбора, тъй като той не само се мятал и въртял в леглото си през нощта, но и се надвесвал над спящите си съотборници и мълчаливо ги наблюдавал.

Милиционерите продължават с интензивните разпити и на самия Тишкин, който на 14 юли 1966 г., почти шест години след изчезването на Токарева, накрая поддава.

Във фаталната вечер наистина изпиват бутилката коняк в апартамента на вратаря и в опиянено състояние искат да се усамотят. Отиват в бараката, но поради погълнатото количество алкохол Тишкин изпитва проблеми с мъжеството си. Токарева отново му се подиграва, както и на дансинга след отказа на братовчедка ѝ, а този път Генадий побеснява. Нахвърля се върху нея и започва да я души. Какво се случва нататък - не си спомня. Момичето спира да се съпротивлява, а той заспива. Когато се събужда, намира Надя на пода в неестествена поза. Токарева не диша.

Тишкин се втурва към къщи и разказва на майка си. Тя на свой ред отива към бараката и се уверява, че момичето е мъртво. "Ако ни спипат, ще кажем, че съм направила неуспешен аборт на Надя", казва тя на сина си.

На третия ден след убийството заравят трупа в дупка в бараката, която покриват с купчина дърва, така че външно всичко изглежда както обикновено. Затова и следователите не забелязват нищо подозрително.

Но майката на футболиста не спира дотук. Когато синът ѝ се мести в Казан, тя изравя трупа на Токарева, разчленява го и го изгаря в домашната пещ. Изкопаната дупка в постройката пък приспособява така, че в нея да съхранява храна.

Тишкин е шокиран от действията ѝ, но тя го успокоява, че така е унищожила и последните доказателства.

В бараката все пак са открити дребни кости, а експертизата показва, че останките са на млада жена.

Причината за смъртта обаче няма как да се изясни - или кръвозагуба, или удушаване. Дискусията продължава дълго, а в крайна сметка вратарят е обвинен в умишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства. За това престъпление футболистът получава смъртна присъда, а майка му е осъдена на шест години в колония.

Тишкин очаква да бъде екзекутиран, но не губи кураж да се бори за живота си. Подава касационна жалба във Върховния съд на СССР, изтъквайки, че има дете. Съпругата му също моли за преразглеждане на наказанието.

И на 5 април 1967 г. престъплението на футболиста е преквалифицирано на умишлено причиняване на тежка телесна повреда, довела до смърт. Максимумът по този член е 10 години затвор.

На 11 април 1977 г. бившият вратар е освободен, но докато е зад решетките, жена му се развежда с него. Прибира се в Зеленодолск и започва работа в завод, в който работи и сестра му.

Отива си през 2002-ра, на 63, след дълги години на злоупотреба с алкохол.

   

Най-четените