Преди 55 години на един от мостовете на река Яуза в Москва се случва инцидент, след който светът на спорта губи един от най-ярките си таланти. Съветският скачач на висок скок Валери Брумел оцелява като по чудо, но не и без сериозни наранявания, които така и никога не му позволяват отново да се състезава на световно ниво.
Въпреки това той успява да се завърне в спорта. Едва след това признава пред всички защо толкова е искал да го направи.
Брумел се превръща в звезда на леката атлетика още като 18-годишен талант. Като студент първа година в държавния университет по физическа култура (съветското НСА - б.а.) Брумел се впуска в надпреварата за златния медал по време на Олимпиадата в Рим. Под ръководството на Владимир Дячков отбелязва забележителен прогрес.
Брумел е взет на Игрите през 1960-а, колкото да усети атмосферата на подобен форум, да погледне в очите отблизо съперниците си, за да може да блесне в Токио четири години по-късно. Само че на Брумел не му се чака и още в Рим побеждава тогавашния световен рекордьор - американеца Джон Томас.
Пътят към олимпийското злато е широко отворен, но в последния момент то е завоювано от друг представител на СССР - Роберт Шавлакадзе. И двамата преодоляват височина от 2.16 м, но златото отива в ръцете на грузинеца, който получава и ордена на Ленин, докато за Брумел това е първият досег със световната слава.
Американецът Джон Томас остава с бронзовия медал, с резултат от само два сантиметра по-малко.
През следващата година - 1961-ва, Брумел често е сравняван с Юрий Гагарин, тъй като постиженията му се смятат за космически по стандартите на началото на 60-те години. През февруари, пред погледите на препълнения стадион в Ню Йорк, Брумел отново побеждава Джон Томас.
През юли, на състезание в Москва, Брумел чупи световния рекорд и прескача 2.23 м. След това добавя още един сантиметър към рекорда си, а през август, на Универсиадата в България, "вдига летвата" на световния рекорд до 2.25 м.
Брумел успява да добави още един сантиметър към постижението си почти година по-късно - по време на ново съревнование между СССР и САЩ в Пало Алто, Калифорния. Руснакът печели няколко състезания в този период, но така и не успява да скочи 2.26 м. И успява да го направи отново на американска територия, като печели любовта и на феновете отвъд Океана.
Два месеца по-късно е записан нов рекорд, с още един сантиметър по-висок скок.
Юли се превръща в неговия месец и до юли 1963-та няма нов световен рекорд. Тогава, пред погледа на генералния секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов и на феновете на препълнения "Лужники" е поставен нов рекорд. Брумел скача 2.28 м! Това е невероятно постижение, което никой не успява да подобри в продължение на цели осем години.
По време на Игрите в Токио Брумел е абсолютният фаворит за титлата. Това е и последната Олимпиада, на която се скача по стария начин - с лице към летвата, след което Дик Фосбъри използва нова техника - с гръб към летвата, която е именувана на него и до днес е известна като техниката фосбъри.
Руснакът оправдава очакванията и печели титлата в Токио, отново изпреварвайки Томас. Този път двамата преодоляват една и съща височина - 2.18 м, но за разлика от четири години по-рано, този път печелившият е Брумел, тъй като американецът прави повече фаулове.
След Токио 1964 Брумел дори не се доближава до върховото си постижение. Последната му победа идва в Париж през октомври 1965-а с резултат от 2.15 м. Два дни по-късно Брумел моли своя бивша колежка от университета - Тамара Голикова, да го закара до дома му на мотора си.
"Моторът се удари в бордюра - спомня си Брумел в интервю за документалния филм "Спорт, спорт, спорт". - След това всичко отиде от зле на по-зле. Десният ми крак бе смазан. Помогна ми един преминаващ човек и със "Запорожец"-а си ме закара до института "Склифосовского".
Брумел спокойно разказва как в продължение на три седмици лекарите са обсъждали дали да му ампутират крака, или не. В крайна сметка, кракът на световния шампион е бил зашит обратно парче по парче от хирурга Иван Кучеренко.
"Бях загубил много кръв - казва още съветският скачач. - За три или четири месеца ми преляха 11 литра кръв. Операциите бяха успешни, но резултатите не бяха такива, каквито очаквахме. В спортен аспект всеки вече ме беше погребал - и бившият ми треньор, който каза, че никога повече не бих могъл да скачач, и лекарят, който оперира крака ми."
Тогава се обсъжда не толкова дали Брумел ще може да скача, а дали изобщо ще може да се движи без патерици. Атлетът прекарва почти три години в болницата, претърпявайки операция след операция. След това решава да отиде в град Курган при известния лекар Гавраил Илизаров, който, благодарение на доста по-добрата си апаратура, изправя Брумел на крака. Без патерици.
Брумел не само че прохожда, но и дори се завръща в сектора за висок скок и прескача летва на височина от 2.08 м. Резултатът му е две дузини сантиметра под световния му рекорд, но е доказателство за силата на духа му.
И въпреки че всяко действие е по-значимо и от хиляда думи, тези на Брумел казват много: "Когато ме сполетя тази сериозна контузия, се принудих да опитам всичко. Исках да разбера колко мъж съм."
