Ислямът определено има проблем с имиджа.
И не става въпрос само за последните световни събития, логично довели до прекомерни нива на страх, омраза и предразсъдъци. Медиите от години поставят мюсюлманите в определени рамки - нужно е само да изгледате няколко епизода на „24" или Homeland, за да видите, че именно мюсюлманите, особено тези от арабски произход, са лицето на врага.
„Политическият и културен климат в момента е причината ние да сме лошите", казва Рами Исмаил, съосновател на независимото студио за видеоигри Vlambeer, базирано в Холандия.
Той добавя, че същите обобщения се правят много често и във видеоигрите.
Например една от най-популярните поредици игри, Call of Duty, се опира на всички основни клишета относно тероризма и е пълна със злодеи мюсюлмани - като Халед Ал-Асад от Call of Duty 4: Modern Warfare. „Това представлява Call of Duty, застреляй всички араби", казва Исмаил. „Мюсюлманската кръв е най-евтината в света".
Той и други хора, свързани с гейминг индустрията, обсъждаха темата миналата седмица в един от панелите на Конференцията на разработчиците на видеоигри.
Те коментираха, че далеч не всички игри представят мюсюлманите според изградените предразсъдъци, но проблемът е наличен в някои от най-известните игрални поредици.
„Свеждат ни до четири или пет стереотипа", обясни д-р Романа Рамзан, преподавател по дизайн на видеоигри в Шотландския университет в Глазгоу. „Обикновено си личи по дрехите, които носим. Ако си жена, носиш хиджаб (...) Ако си мъж, си с брада и носиш официалното облекло на страната си". Тя добавя, че мюсюлманите често са изобразявани като агресивни и склонни към насилие. „В игрите сме онези „другите", които вие трябва да убиете. Обикновено е човек с тъмна кожа, крещи „Аллах Акбар", въоръжен е с AK-47. Или има камила или коза".
Запитана какво мисли за въшния вид на герои от бойни игри, приличащи на мюсюлмани (като Зафина от Tekken 6), Рамзан обясни какъв според нея е големият проблем - че мюсюлманите не изглеждат като някой конкретен човек, те не са задължително араби, както и арабите не са задължително мюсюлмани.
„Защо трябва да бъдем представяни според вярата ни?", пита тя. „Защо не ни представят според националността ни? Защо въпросът не е как би изглеждала жена от Пакистан, или от Ливан, или Тунис? Ние сме толкова различни. Никой не опитва да мисли как би изглеждал един персонаж християнин."
„Мюсюлманите не са народ", казва и Исмаил. „Това са 1.6 млрд. души по света с различни националности, произход, езици. Не всички говорят арабски." Той дава пример, че най-голямата мюсюлманска нация е Индонезия, която въобще не е около Близкия изток. „Хората просто не го осъзнават".
Обсъждаше се още, че понякога видеоигрите допускат неточности, които подсилват проблема.
За пример отново беше дадена Call of Duty (този път Modern Warfare 2), където пакистанският град Карачи е изобразен с арабски надписи навсякъде. Но в Пакистан не се говори арабски, а официалните езици са урду и английски. Фара Халаф (разработчик на игри от Нова Зеландия от палестинско-иракски произход) призна, че често й се иска игрите да показват градовете от Близкия изток по-достоверно, а не като безгранични пустини.
„Ако покажеш на хората снимка на Бейрут, те ще се изненадат, че има модерен вид".
В дискусията обаче беше обърнато сериозно внимание и на изключенията сред видеоигрите, където мюсюлманите са показани извън стереотипите.
Журналистът Имад Кхан посочи Assassin's Creed, която още в първата си част постави геймърите в ролята на сирака Алтаир, израснал в ордена на убийците. В по-късна част от поредицата, Assassin's Creed ви дава възможност и да посетите Константинопол през XVI в., обрисуван като цветен и изпълнен с живот град, допълнен от исторически личности като Сюлейман Великолепни и Селим II.
Дори и в Assassin's Creed обаче има грешки, като Исмаил посочи факта, че Алтаир има същата фамилия като баща си - а да носиш име като това на родителите си е срещу арабските обичаи.
Друг пример за позитивно представен мюсюлмански герой е Фарида Малик от сайбърпънк фантастиката Deus Ex: Human Revolution - макар тя да е трето поколение американка с арабски корени. Имад Кхан посочи и няколко предстоящи игри, показващи различна страна на мюсюлманския свят: като The Sun Also Rises (за цивилни, попаднали в афганистанската война), Dujanah (история за момиче, живеещо в мюсюлманска страна) и Saudi Girls Revolution (където героите са мотористки и карат през пост-апокалиптична Саудитска Арабия).
Последната игра е създадена от саудитски принц, което според Исмаил може да бъде вдъхновение за промяна.
„Индустрията просто се нуждае от повече разнообразие", каза Рахман. „Иначе няма как да разказваме интересни истории".
„Ако ще правите игра за определена страна, говорете с някого от тази страна", препоръчва Исмаил. „Ако ще имате чужд език, вземете човек, който го разбира. Ако ще включвате някаква религия в играта, хванете човек, който я разбира".
„Това са простички неща", завършва той. „Просто бъдете човешки същества".
