Исках да пробвам Samsung Q7C за Уимбълдън или за първия епизод на Game of Thrones, но по логистични причини тайминигът не стана точно така, което пък ми остави удоволствието да си играя с новия телевизор, без да се разсейвам от емоциите на съдържанието.
Екранът е внушителен като размери (близо 2 кв.м.), но не е тежък. Все пак - заради големината, по скоро не може да се инсталира от един човек.
В моя случай - Q7C кацна на стената, върху вградена стойка. Всички връзки на телевизора към външния свят са изнесени на отделно устройство - Samsung го наричат One Connect box. Между него и апарата има само един, почти невидим оптичен кабел, който прилича на малко по-дебела рибарска корда и не отвлича вниманието по никакъв начин.
В тази кутия отиде антенният кабел, декодиращият CI модул за кабелната телевизия, оптичният кабел за връзка със стереосистемата, HDMI кабел от дoмашното PC, и един терабайтов харддиск с доста записани неща на него.
Самият телевизор изглежда наистина впечатяващо - висяща във въздуха черна стъклена плоча без рамки и обем. След включването Q7C разпозна бързо всички външни устройства. Също толкова бързо се свърза с домашната WiFi мрежа. Тази лекота не е присъща на всички телевизори, с които имам опит, и затова я отбелязвам.
Телевизия
Първият лек шок се преживява от голямата разлика във възприемането на картината на 65-инчов панел, в сравнение с доста по-скромния размер на моя телевизор. Свиква се много бързо.
Вторият - когато вземеш дистанционното, и установиш, че на него има само 5 бутона.
Дори и без да четеш инструкции, на принципа на пробата и грешката, след няколко минути вече си разбрал каква е логиката на връзката между дистанционното и операционната система, и нещата започват да изглеждат още по-добре.
Подозирам, че гледането на телевизия е най-малкото, което ще правите с този апарат. Тук просто ще отбележа, че телевизорът се справя без проблеми с вдигането на резолюцията на SD каналите (например NOVA). Пикселизирането на картината е минимално и скоро спира да прави впечатление.
В режим на стандартна висока резолюция картината се гледа още по-добре, но все пак, силата на Q7C е в 4К.
Работа с външни източници
Извеждането на връзките на телевизора в One Connect box не носи само естетически ползи. Ако често сменяте конфигурацията, гледате видеа от флашки и харддискове, работата с кутията е страшно удобна.
Не се налага да си причинявате неудобството да се врете зад телевизора и да си кривите врата, за да разчетете кой порт за какво беше, по дяволите. Можете да включите едновременно два сателитни източника и една кабелна/ефирна антена, три USB и четири HDMI източника.
Операционна система/приложения
Ако трябва да кажа кое е най-впечатляващото в този апарат - това е операционната система. За Samsung - тя се нарича Tizen (SONY използват Android, LG - WebOS, а Panasonic - система, базирана на браузъра Firefox).
Tizen е удивително бърза, като позволява ежедневната употреба на телевизора практически само с двата кръгли бутона в центъра на дистанционното. Натискането на средния бутон извиква основно меню, в което има списък на всички източници, плюс най-често гледаните от вас канали. Телевизорът прави статистика, помни и подрежда, така че не се налага постоянно ровене в категориите на менюто.
Вградените приложения за стрийминг съдържание също са достъпни веднага - HBOGO, Amazon Prime, Netflix. Имам регистрации на HBOGO и Amazon Prime, така че за едната седмица, в която Q7C беше вкъщи, имах възможност да изгледам доста неща. Аmazon Prime разполага със съдържание в HDR 4K, което ми позволи да дам на телевизора най-трудните задачи за обработка на картината.
Самсунгът разпознава автоматично кодирането на канала и променя настройките си спрямо него.
Едно от вградените приложения, което си заслужава да се отбележи, е платформата за игри Steam (през нея мога да играя моята любима - добрата стара HalfLife, например). Ако вече имате профил в Steam, няма да се налага да ползвате допълнително PC.
Подробни ревюта на модела, които разполагат с апаратура за измервания, твърдят, че времето за реакция на екрана е 21,4 милисекунди, което го прави много подходящ за игри. По този показател Q7C е един от най-добрите на пазара в момента.
Операционата система е изцяло преведена на български.
Дистанционно
Дистанционното е метално, изглежда и се усеща доста луксозно, и е много лесно за работа. Децата, които възприемат стандартните дистанционни като някаква джунгла от копчета, се справят интуитивно и без проблем с управлението на Q7C.
В комплекта на телевизора има и стандартно управление, което аз не ползвах и нямам впечатления, но едва ли ще ви изненада с нещо.
Картина
Samsung са извлекли максимума, които позволява технологията, използвана в Q7C.
Екранът е Edge Lit LCD, който по дефиниция не може да постигне дълбокото черно и съответно - максималния контраст, който OLED панелите позволяват. Въпреки това картината е изключително чиста и ярка, с добра градация на нюансите и много живи цветове.
Звук
За разлика от повечето съвременни телевизори, звукът на Q7C е повече от приличен. Има добро количество бас, гласовете са чисти и разбираеми, създава дори и усещане за обем. Така или иначе, с премиум телевизор като този, вероятността да го гледате с външна аудио система никак не е малка.
Цена, конкуренция
В момента на писането на това ревю, Samsung QLED65Q7C струва 6 599 лв. Заедно с LG OLED C7, и SONY A1, това е групата от три най-високо оценявани телевизора за 2017г.
В българските магазини намерих LG65 OLED B6 (моделът е от 2016г.) на цена 6 999 лв, а SONY A1 (също 65 инча) струва 9 999 лв.
Какво ми харесва:
Операционната система е бърза и удобна
Дизайнът и изработката са топ класа
Картината е чиста и детайлна
Изведеният извън апарата модул за връзки
Отличен за игри
Отлично възпроизвеждане на HDR
Какво не ми харесва:
Че е извит (curved) и това силно намалява оптималния ъгъл на гледане
Събира доста отражения, въпреки че има добро антирефлексно покритие
