Киното и сериалите обожават космическите истории. Пътуванията в Космоса са давали идеи за множество холивудски продукции (и не само), а някои от добрите се радват на многократни претопляния за новата публика. Такъв е случаят и с Lost In Space и последният му римейк, дело на Netflix.
Откакто за пръв път семейство Робинсън се появяват на екран през 1965 г., хиляди хора се влюбват в историята. Семейството, което се скита из космоса в първия Lost in Space, е хит. Новаторски за времето си, жив и интересен сериал, макар и от днешна гледна точка той да изглежда като телевизионен еквивалент на първобитните пещерни рисунки.
И все пак той има култов статут в Америка. Затова и с толкова надежда бе посрещнат новият римейк по него. След фиаското от 1998 г. с Мат Лебланк и Гари Олдман мнозина бяха на мнение, че е време за по-качествено възраждане на идеята.
Това, което посрещна зрителите пред екраните е една стегната продукция, където лутането из Космоса е заменено от стабилен екшън, що годе интересни персонажи и доста потенциал за развитие във втория сезон.
Запазен е по-мрачният и екшън прочит от 1998-а, но този път е обърнато повече внимание на света и на заобикалящата среда.
И все пак - да започнем с това, че Lost In Space (2018) няма да е най-великият сериал, който сте гледали. За сметка на това е нещо приятно, което да те държи в напрежение, докато го гледаш, и все пак да не те напряга особено много с многопластов сюжет или сложни герои.
Тук мантрата е била "действие, действие и пак действие". Затова и главните герои скачат от опасност до опасност през всичките 10 епизода.
Сравнително силна страна на сериала е именно това усещане за съспенс, който се влага. За това помагат и Тоби Стивънс (Black Sails) и Моли Паркър (House Of Cards), които тук са в главните роли.
И все пак - за какво става дума?
Основната история се върти около ново семейство Робинсън - Бащата Джон (военен), майката Морийн (учен физик) и трите им деца - Джуди, Пени и Уил - мило, но деликатно момче, около което впоследствие ще се забъркат редица събития.
Те пътуват с космисчески кораб към Алфа Кентавър - космическият рай, където богатите и способните бягат, оставяйки зад себе си замърсената и използвана почти до краен предел Земя. Полетът им е част от по-голямата космическа мисия "Юпитер".
В един момент обаче корабът им се удря в нещо, а голямата станция е атакувана от огромни роботи. И единственото решение е кацане на непозната планета, годна за обитаване, но изпълнена с всевъзможни смъртоносни създания и проблеми. А на тази планета малкият Уил успява да стане приятел с един от унищожителните роботи, който също се е разбил с кораба си там.
Други основни персонажи са Дон Уест - един от войниците, отговарящи уж за сигурността на космическата станция, чиято основна цел е да ви напомня на Хан Соло, включително с контрабандистките си залитания, и Джун Харис, която мъти водите на всички с хаотичните си пориви да интригантства с цел и без цел.
После се появяват и още герои, които така и не стават достатъчно важни, че да им запомните имената. В интерес на истината и основните герои не са кой знае колко впечатляващи. Техните основни черти просто са маркирани и от време на време се натъртва на тях, че случайно да не ги забравят зрителите.
Историята просто не е заета с това да развива самите персонажи кой знае колко, а е подчинена на действието. Във всеки епизод героите трябва да се справят с поне 1-2 смъртни заплахи, а решението за тях често идва сякаш от случаен късмет (което малко дразни). Иначе цялата тази интензивност на събитията в сериала, макар и да създава едно усещане за препускане, го прави толкова лесен и лек за гледане.
Въпреки това леко усложняване на сюжетните линии би било добре дошло във втория сезон. Защото в първия видяхме достатъчно пропилени възможности - от непознатата, но обитаема планета, пълна с опасности, която си плаче за щипка мистериозност в стила на Lost, през развитието на отношенията между различните оцелели герои, та до малко повече информация за тези извънземни роботи. За тях поне надеждата е, че във втория сезон ще видим малко повече.
За сметка на това сценаристите тук са успели да дадат една наистина интересна първоначална идея за света, в който да се развива Lost In Space. Дано във втория сезон я видим надградена и развита малко по-подобаващо като за проект, за който видимо са хвърлени доста пари.
Ако не, то сериалът ще си остане на сегашното неособено ангажиращо ниво, което те занимава, само ако нямаш какво по-добро да правиш в конкретния момент, но без да оставя следа след себе си.
