„Защо да не вярвам? Ако не вярвам, че ще продължим напред, къде съм тръгнал...?", контрира, изненадан от репортерски въпрос на летището в Горна Оряховица един симпатичен младок. Ведър, но видимо сериозен. Сам вървеше най-отзад на делегацията от близо 50 човека, представляваща пристигащия у нас беларуски БАТЕ. На малкото летище впечатлението, което направи Виктор Гончаренко, не се забравя. Спокоен и уверен като Фабио Капело, а толкова млад, сякаш е футболист на своя отбор, а не негов треньор.
Това бе през 2009 г., в един августовски ден. Беларусите дойдоха за реванш срещу Литекс, загубили у дома с 0:1 в първия мач. Гончаренко, традиционно откровен и никога прикрит, бе предупредил още след поражението в Борисов. „Ние сме по-добри от българите, биха ни случайно." В Ловеч току-що навършилият 32 години наставник доведе апокалипсиса, под формата на развилнели се играчи с жълто-сини екипи. БАТЕ смаза Литекс с 4:0 и влезе в групите на Лига Европа.
Преди седмица БАТЕ сложи прът в колелото на Милан и направи 1:1 с гранда. „Милан играе адски бързо за италиански отбор. Трябва да ги укротим и да разстроим играта им с едно докосване. Ще нападаме, за да държим крайните им защитници в тяхното поле. Иначе сме загубени." Това каза преди мача Гончаренко. Успя. Вече в групите на Шампионската лига, където води отбора си вече два пъти.
Какъв е този млад феномен?
Сега сигурно щеше да е капитан и уважаван ветеран на БАТЕ, ако не беше една злополучна тренировка в дъжда през пролетта на 2002 г. Тогава Гончаренко е само на 24 г. и е обещаващ млад защитник в клуба, титуляр в последните 3 сезона. Зверска контузия обаче разкъсва кръстната връзка на лявото му коляно и всичко приключва. Казват му - не можеш повече да играеш, благодари се, че ще можеш да ходиш.
Депресията обаче не стига до душата и мозъка на младока, защото се намесват тогавашните изпълнителни директори Михаил Деменцевич и Александър Захарченко. „Запиши треньорски курсове, Виктор Михайлович", зоват те играча. И му обещават, че клубът няма да го остави. Поемат цялата издръжка на подготовката за кариерата на Гончаренко извън терена.
Виктор Михайлович завършва първо Държавния университет по физическа култура и спорт на Беларус, откъдето през 2004 г. излиза със специалност треньор по футбол. Тогава записва и първото ниво на курсовете в УЕФА, а в края на годината вече е наставник на дублиращия тим на БАТЕ. Само 25 месеца по-късно поема първия отбор, вече с лиценз „А" на европейския футбол в джоба. И започва да налага идеите си.
Клубът е шампион във всеки от четирите сезона на новия треньор. И то убедително. Два пъти играе в групите на Шампионската лига и два пъти в същия етап на Лига Европа. Гончаренко е само на 34 г., а вече го канят в ЦСКА (Москва), Локомотив, Динамо... Винаги отказва, посочвайки простото: „Не мога да остава клуба, който ми даде всичко. Поне не още. След пета титла може да говорим. И то, ако БАТЕ приеме да ме пусне."
БАТЕ е кошмарът на родния футбол. Би наред Левски и Литекс, което, по нашата си логика, го нареди във фолклора на феновете на ЦСКА. Преди 3 години Тодор Батков го нарече заводско отборче от една изкуствена държава.
Думите му имаха такъв отзвук, че 12 месеца по-късно Гончаренко не издържа и отговори. След отстраняването на Литекс, пред стадиона в Ловеч младият треньор каза: „Литекс е един достоен клуб, поздравявам ги. Победихме, но те приеха загубата, както бихме го направили и ние. Преди година имахме много по-лоши впечатления от едни други българи, които ни обиждаха и ни се подиграваха..."
Откровен, млад, харизматичен и очевидно - талантлив. Виктор Гончаренко вече има във визитката си ремита с Милан, Ювентус (2), Динамо (Киев), Пари Сен Жермен... На 17 септември 2008 г. изведе своя отбор на „Сантяго Бернабеу" срещу Реал и стана най-младият треньор в мач в групите на Шампионската лига. Беше на 31 години и 3 месеца.
Чака го отлично бъдеще, защото едва на 34 години вече има солиден и безценен опит в европейски битки. През 2010 г. се сдоби и с лиценз Про на УЕФА, който остава само добро пожелание за негови български колеги, по-възрастни с десетина години. Изгради си и име на скромен и интелигентен наставник. Можем да се надяваме само на едно - да не се изправяме скоро на пътя му, защото логиката не ни дава големи шансове.
