Мнозина в Холандия твърдят, че от доста време насам голямото дерби на страната е между Аякс и ПСВ. Щурмът на "филипсите" от Айндховен към трофеите през последните 20-30 години в Ниската земя го наредиха на второ място във вечната ранглиста веднага след недостижимия на този етап гранд от столицата, измествайки Фейенорд.
Ако отидете в Амстердам обаче и попитате който и да е привърженик на Аякс, особено от по-старото поколение затова кой е врагът, няма да има и секунда колебание - той е с адрес Ротердам.
Големите успехи на ПСВ напоследък няма как да притъпят органическата омраза, която взаимно изпитват амстердамци и ротердамци, и да застанат на което и да било тяхно място.
Като доказателство затова колко свиреп е този сблъсък, са умопомрачителните мерки за сигурност, които се предприемат от полицията.
Често властите са безпомощни във войната с вандалите в страната и заради това прибягват до следене на всяко кътче на стадионите чрез монтирани камери, а самите дербита се охраняват и с помощта на армията, която доставя хеликоптери. Отделно снимки на заподозрените хулигани се качват в специален Интернет сайт.
Като допълнителен щрих към всичко това е и начинът, по който се процедира при опазването на пристигащите на "Де Кайп" фенове на Аякс. За тях се прави специален тунел с дължина половин километър, който свързва гарата в Ротердам директно със сектора за гости на стадиона.
Тонове мастило под формата на статии по вестници и списания, та дори и цели книги са изписани за "De Klassieker" (Де Класикер - Класиката) и битките покрай него в буквален смисъл. Смята се, че първата ръкопашна такава между фенове на Аякс и Фейенорд датира от далечната 1932 г.
Като всяко едно дерби по света и това не е просто един мач. Сблъсъкът тук е на два коренно различни един от друг града, две съвсем различни култури и ако щете, два различни типа на поведение и мислене на жителите на Амстердам и Ротердам.
Антагонизмът е налице и по линията столица-провинция, богати-бедни, както и не на последно място силно изразената етническа конфронтация, макар и с доста спорна достоверност.
От началото на своето създаване Фейенорд се е смятал за клуба на докерите от Южен Ротердам, където се намира най-голямото пристанище в Европа. Легендите Коен Мулийн, Вим ван Ханегем и Пол Босвелт са обожествени от феновете на Фейенорд, за които са олицетворение на здравия дух, характер и изключителна трудолюбивост на местното население.
Аякс пък е отборът на аристократите от столицата. Това в комбинация с факта, че Ротердам се е утвърдил като града на работническата класа, както и че Амстердам е световна столица на еврейската общност, се поражда голямото съперничество в годините след Втората световна война, скоропостижно прерастнало в изпепеляваща омраза.
Каква всъщност е еврейската връзка с Аякс и защо клубът е толкова мразен от крайнодесните фенове на Фейенорд, имащи впрочем славата да са измислили и въвели популярното издаване на маймунски звуци срещу противникови чернокожи футболисти? Колкото и да е странно, реална такава няма.
През Втората световна война Амстердам става убежище на близо 200 000 евреи, а легендарният стадион "Де Меер", където до 1996 г. Аякс играе своите домакински мачове преди да се премести на новия "Амстердам Арина", е в близост до юдейския квартал.
Това се използва умело от ротердамските ултраси, които не пропускат възможността на всяко дерби да отправят антисемитски скандирания като "Hamas, Hamas, Joden aan het gas!" (от холандски "Хамас, Хамас, за евреите - газ!"), придружаващи го със съскане, напомнящо изтичането на газ при масовите екзекуции в концентрационните лагери.
Любопитното тук е, че това се използва умело и от привържениците от Амстердам. Феновете на Аякс виждат как "фактът", че са евреи, дразни изключително много тези на Фейенорд и умело обръщат нападките в свой голям плюс в психовойната между двете страни. По време на футболните срещи агитката от столицата развява израелски знамена и скандира "Joden, joden!" (Юдеи, юдеи).
"Фейенорд и други отбори като Утрехт и Адо Ден Хааг се дразнят на еврейските символи. Затова го правим. Ние не сме евреи, но познаваме и уважаваме историята на своя град. А вижте колко глупави са те - Ротердам е бил буквално сринат от фашистите, но те им се кланят. Тъпанари!", разяснява Робин, член на една от могъщите фен-групировки на Аякс - VAK410.
В тази връзка амстердамци винаги припомнят на своите опоненти по време на "Де Класикер" датата, на която са предприети нацистките бомбандировки над Ротердам и пеят: "Когато дойде пролетта, ще хвърлим бомби над града".
Впрочем бомбите тук не бива да се разглеждат просто като безобидна метафора. Те са любим атрибут на агитките, като ултрасите буквално откачат при тътена от тях. Особено опасни са тези на хулиганите на Фейенорд поради използването на шрапнел (артилерийски боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи - б.р.) в тях.
"Ние използваме бомбите единствено за шум и емоции, а тези от Ротердам ги пълнят с всякакви лайна, за да нараняват и дори да убиват", оплакват се привърженици на Аякс и останалите холандски тимове.
Неминуемо този тип бомби довеждат и до някои сериозни инциденти. През 1989 г. например две такива самоделки са хвърлени от хулигани на Фейенорд към фенове на Аякс, вследствие на което раняват 19 души, 9 от които тежко.
Постепенно хулиганските прояви в Хууландия (грешката е вярна, тъй като точно така е известна Холандия сред всички местни хулигани - бел. ред.) през годините зачестяват и въпреки сериозните полицейски мерки, нищо не може да трогне враждуващите страни.
През 1994 г. по време на поредното издание на "Де Класикер" в Амстердам ултраси на Аякс и Фейенорд без никакъв проблем успяват да изтласкат от двете страни органите на реда, след което заформят страхотно меле по трибуните.
Горе-долу по това време на територията на Ниската земя се въвежда популярната вече навсякъде практика за предварително уговаряне на боеве с точни дата, час и място. При една такава битка се случва и първият трагичен инцидент.
През 1997 г. на гара Бевервийк край Амстердам вследствие на сблъсъци е намушкан смъртоносно Карло Пикорни, член на фракцията на столичани F-Side и един от нейните лидери. От ултрас редиците на Аякс се заканват за мъст, но такава до ден-днешен не се случва.
Вследствие на трагедията от местната футболна федерация решават двете дербита през сезон 1997/1998 да се изиграят без гостуващи запалянковци.
На починалия Пикорни се оказва страхотна чест. До ден-днешен на една от седалките на Южната трибуна на "Амстердам Арина" стои букет с цветя. Дори когато стадионът е пълен, тя остава незаета - това е мястото на Карло, който е винаги до своите братя от F-Side.
През април, 2005 г. е налице отново сериозна вълна на насилие покрай големия мач. Докато пътува към Ротердам агитката на Аякс буквално унищожава влака, в който се намира. Поради това полицията задържа ултрасите от столицата извън стадиона и не им позволява да влязат на трибуните до последния съдийски сигнал.
На тези на Фейенорд не им е по-леко. Те са на своя "Де Кайп", но от една страна няма с кого да се заяждат, а от друга са принудени да гледат загубата от омразния противник.
Въпреки това те не остават капо и правят нещо, което остава в историята. На трибуните успяват да вкарат 40 машини за пушек и забавят началото на мача с половин час...
Поредните стълкновения между хулигани на двата гранда покрай мача през февруари, 2009 г. карат кметовете на Амстердам и Ротердам, както и представители на Холандската футболна федерация да върнат решението отпреди десетилетие гостуващи фенове да не бъдат допускани. Срокът сега обаче не е в следващата 1 година, а за цели 5.
Във футболен аспект холандските фенове имат самочувствието да се самоопределят като "бразилците на Европа". В този смисъл Ротердам е оприличен на Сао Пауло, индустриалният град на Бразилия, докато Амстердам е сравнен с космополитния Рио де Жанейро.
Ето какво казва поетът от Ротердам Жюл Деедлер по темата: "Парите в държавата се печелят в Ротердам, поделят в Хага и изхвърлят в тоалетната на Амстердам!" Сравнението може би не е от най-изисканите, но е показателно за чувствата на феновете на Фейенорд към холандската столица.
Но да се върнем на зеления терен. Дербито на Холандия далеч не представлява само кървави сцени по трибуните и улиците на Амстердам и Ротердам. В сравнение с другите големи футболни сблъсъци по света "Де Класикер" е може би единственият, в който толкова често се получават рядко срещани резултати.
На 29 ноември 1964 г. Фейенорд постига най-голямата си победа над Аякс с резултат 9:4. В началото на сезон 1983/1984 амстердамци отвръщат с 8:2, въпреки че впоследствие тимът от Ротердам постига дубъл и си връща частично за унижението с 4:1, като в редиците му е легендата на Аякс Йохан Кройф, изиграл последния си сезон от своята знаменателна кариера на "Де Кайп".
Историята помни още резултати като 9:5 (най-резултатният мач в това дерби, като победител е Фейенорд), 7:3, 7:1, 6:3, 5:3, 6:1, 6:0 и 5:1, а резултат от типа на 5:0 се е получавал в цели пет случая.
Като цяло дербито продължава да бъде резултатно и през новия век. Макар че в известен смисъл поизбледня. Дълбоката криза, в която изпадна Фейенорд се отрази и върху резултатите в холандската класика.
Ротердамци нямат победа над Аякс от 5 февруари 2006 г., когато печелят с 3:2. От тогава досега столичани упражняват истински терор над големия си съперник, записвайки 11 успеха и 3 равенства в общо 13 двубоя за първенството и един за Купата на страната.
За неделя на "Амстердам Арина" обаче нещата не изглеждат предрешени. За първи път от много време насам Аякс влиза в дербито от по-задна позиция в класирането, като за доброто представяне на Фейенорд от началото на сезона в Ередивизи е виновен новият треньор Роналд Куман.
На стадиона няма да има фенове от Ротердам, но пък зрелище в най-големия сблъсък от най-резултатното първенство на Стария континент със сигурност!
