Една от най-големите звезди в историята на UFC Ронда Раузи говори откровено за най-тежките моменти в живота си.
Тя се е сблъсквала с депресия, със самоубийства в семейството, с булимия и тормоз от редица треньори, преди да постигне големите си успехи.
Днес Ронда остава част от Залата на славата на UFC, но се оттегли от спорта още през 2016 г. след две поредни тежки загуби от Холи Холм и Аманда Нунес.
Преди това нямаше загуба в първите си 12 ММА двубоя, стана шампионка на UFC и защити титлата си шест пъти, за да си спечели славата на най-силната жена в света.
През 2015-а всичко за Ронда Раузи се обърна, когато претърпя унищожителен нокаут от Холи Холм и се наложи дълго да се възстановява.
Завръщането ѝ срещу Аманда Нунес премина катастрофално и Ронда беше прегазена само за 48 секунди, а второто поредно отчайващо поражение приключи кариерата ѝ.
После американката използва натрупаната слава, за да се прехвърли в кеча и изкара няколко години в WWE, отделно изгря и в Холивуд с участия във филми като "Бързи и яростни 7" и "Непобедимите 3".
Появи се на корицата на няколко от най-прочутите мъжки списания и се снима по бодипейнт за Sports Illustrated, но впоследствие се оттегли от публичния живот и заживя в ранчо със съпруга си Травис Браун, който също е бивш UFC боец.
Сега 37-годишната Ронда разказва, че е трябвало да изживее голяма трагедия още на 8-годишна възраст заради самоубийството на баща си. По-късно е претърпяла два спонтанни аборта, за които чувства лична вина.
Признанията си тя прави пред Стивън Бартлет в популярния му подкаст Diary of a CEO, а водещият я връща далеч назад към детството ѝ.
"Татко умря, когато бях на 8. Не знаех, но се оказа, че е претърпял счупване на гърба при инцидент с шейна, когато се бяхме преместили в Северна Дакота. И беше развил рядко заболяване на кръвта, от което не можеше да се излекува".
"Бяха му дали диагнози, че ще стане инвалид и няма да може да си движи краката, а после и ръцете. Не знаехме, че трябва да се справя с това, както и с хронична болка. Той каза, че не иска последните ни спомени от него да са как лежи в легло с тръбички, излизащи от него."
"Изпитвал е голяма болка, не е искал да е на обезболяващи и просто реши да си отиде по свое собствено желание", спомня си Ронда. "Но в дългосрочен план това ми даде чувството, че дори нещата да изглеждат наред, всичко може да се срине за един миг".
Нейният дядо също се е самоубил, а по-късно историята на самоубийствата в семейството ѝ тласка самата нея към такива мисли.
От малка тя е едра и мускулеста, за което получава подигравки от някои свои връстници.
Отписва се от училище още на 16, за да се отдаде напълно на джудото, заживява при треньора Джим Педрос и бързо започва да си създава име в спорта.
Но в този период започва и да страда от булимия.
"Много често ми се налагаше на точна дата да съм с тегло в определени рамки и да отслабвам, за да го достигна. Това ми създаде нездравословно отношение към храната. Запазвах си определени храни, докато трябваше да отслабвам - като бонбони и такива неща - и после се тъпчех с тях, когато вече не трябваше да свалям килограмите. Нямах как да си помогна за това нещо и то се разви в болест".
Ронда допълва, че в онзи период понякога се чувства виновна след ядене и умишлено повръща храната: "Стана като паник бутон, все едно беше единственото, което можех да направя".
"Имаше външен натиск да успяваш да запазваш едно и също тегло, въпреки че като спортист се развиваш, добавяш мускулна маса и дори растеш на височина, така че един вид се бориш срещу природата".
Мозъчните ѝ сътресения от получените удари също зачестяват, но треньорите я карат да продължава да тренира.
"Стигна се дотам за 10 години кариера в джудото да прекарам повече време със симптоми на сътресение, отколкото без", добавя тя.
Раузи преминава през различни треньори, които я претоварват безмилостно и които тя днес не помни с добро.
"Не мога да се сетя за треньор, с когото съм имала много пълноценни взаимоотношения. В доста случаи те бяха от това поколение, което си мисли, че ако злоупотребяваш със спортистите, това ще даде най-добрите резултати".
"Като атлет, ти си мислиш: "Добре, значи това трябва да изтърпя, за да стана най-добрият", особено в тези спортове, в които и без това нямаш избор - това е треньорът на националния ти отбор и трябва да спечелиш одобрението му и да понесеш неговия подход, за да се състезаваш на съответното ниво".
"Още първият ми треньор буквално ми размести челюстта", шокиращо разкрива Ронда.
"Бях още малко дете, но веднъж го съборих пред всички и се засмях, защото си помислих, че съм се справила страхотно. После той ме хвърли върху пейките в краката на хората, пред очите на всички присъстващи. Такова поведение съм била научена да понасям, откакто съм малко момиче".
Понякога отношението на треньорите към нея става токсично.
"Той просто искаше непрекъснато да знае къде съм, постоянно трябваше да съм на разположение, иначе ставаше скандал. Правех всичко възможно, само за да избегна скандала... налагаше се да търпя това, защото нямах по-добър вариант".
"Плачех на всяка тренировка години наред и ме навикваха, защото плача. После плачех, защото плача и защото ме навикват, че плача. Но не беше заради някаква болка или нещо такова, а защото съм се вбесила по някаква причина".
Още преди години Ронда Раузи призна в шоуто на Елън Дедженеръс, че е имала самоубийствени помисли след загубата от Холи Холм.
Състезателката описа поражението като "депресиращо и душевно смазващо" и мрачните мисли са я обзели веднага след края.
"Почувствах го веднага, когато се прибрах в съблекалнята. Самоубийството става по-вероятно, когато си го имал в семейството си, а аз го имах даже в две поколения преди моето", обясни Раузи.
Връзката с нейния съпруг Травис Браун я спасява от отчаянието. Двамата се женят през 2017 г., но и в личен план за Ронда предстоят големи премеждия.
Точно преди да започне участието ѝ в сериала "9-1-1", който включва бойни сцени и различни каскади, тя разбира, че е бременна. Все пак се включва в снимките и скоро съжалява за това.
"Пръстът ми беше откъснат от врата на кораб, която падна върху него. Прегледах се и бебето изглеждаше добре, но няколко седмици по-късно претърпях спонтанен аборт".
"Постоянно чувствах, че вината е моя, тъй като исках да продължа да правя рискови неща, докато съм бременна. Мислех, че това ме прави готина".
"После бях просто депресирана, пиех и пушех и не се грижех за себе си".
"Веднага забременях отново, но този път изобщо не доловихме сърдечен пулс на бебето. Аз не очаквах нищо различно, защото просто вече не се грижех за себе си".
Днес обаче двамата с Травис вече имат дъщеря, а отглеждат и двете му деца от негова предишна връзка.
В същото време, някогашната шампионка може да погледне на успехите си от дистанцията на времето и да се убеди, че сами по себе си те не осигуряват щастие.
"Мисля, че трябваше да изкача няколко планини, за да осъзная, че изкачването на планини няма да ми донесе това, което ме прави щастлива", каза Ронда.
"Имах тази идея, че ако трупам успехи, някой ден ще се натрупат достатъчно, за да ми донесат щастие... но нещата не работят така".
"Успях да постигна страхотни неща и за малко се чувствах щастлива, но животът ти просто се развива някъде отвъд това", обобщава Ронда Раузи.
