Майкъл Форбс няма нищо общо с фамилията американски бизнесмени и списание „Форбс". Той може да проследи корените си назад към традиционни ирландски имена, от които води началото си рода му.
От 2016 година е в България като посланик на Република Ирландия.
Учил е в гимназията на Джеймс Джойс, но е открил творчеството му в университета. Вярва, че малките държави трябва да общуват повече, както и че България и Ирландия много си приличат.
Обича да чете литературата на страните, в които попада, защото това му помага да разбира по добре хората. Харесва и добро кино, включително български филми. Вярва, че някой ден, когато се пенсионира, ще се върне в Ирландия и ще се посвети повече на родния си език.
Пие ирландско кафе, но без захар.
За българите казва, че много обичат да говорят. Този път обаче той е този, който говори. По случай Деня на Св. Патрик ви предлагаме интервю с н. пр. Майкъл Форбс - човека, в чийто очи Ирландия и България са на една крачка разстояние една от друга.
От около 6 месеца сте в България, как Ви се струва?
Всъщност съм тук от края на юли и са малко повече от шест месеца. Дойдох в средата на лятото. Хареса ми от самото начало. Сам исках да съм тук и предполагам, че това помогна. Много съм щастлив, харесвам София. Все още не съм пътувал достатъчно. Когато пристигнеш тук [като посланик], имаш да направиш много официални неща - вече бях в Пловдив, до границата на Турция за официално събитие, ходих до Благоевград, до Рилския манастир. Прекарах 4 хубави дни в Боженци през октомври. Ходих и до Копривщица. Сега идва пролетта и ще имам възможност да пътувам повече. Поне имам такива планове.
Какво знаехте за страната, преди да дойдете тук?
Бях тук вече веднъж с външния министър на Ирландия през 2010 година, но това беше официално събитие и не успях да разгледам много. Но видях града (София, бел. ред.) и си помислих, че хората знаят много малко за българската история.
Посланик съм от доста време, но съм работил и във Външното министерство на Ирландия. В края на 90-те години работех по разширяването на Европейския съюз, което, разбира се, включваше и България. Трябвашe да се срещам с българи тогава - именно хората са това, което те привлича в крайна сметка.
Имате хубава природа и хубави хора - хората бяха това, което харесах. Имате зад гърба си същия тип история като Ирландия - географски може да сме на голямо разстояние, но всъщност имаме подобни исторически преживявания. Затова и мога да видя връзки като споделена история и споделени амбиции. Това много ме интересува.
Работех и в нашето представителство в Брюксел от 2001 до 2005 година, което включи и ирландското председателство през 2004 година, когато България приключи преговорите си за присъединяване. Това беше много важно за нас. След това, след като приключват преговорите, страните, които се присъединяват, се включват в срещи в Брюксел, така че започнах да срещам българските си колеги и много ги харесах.
Копнеех да дойда тук - посолството ни отвори врати през 2005 година, две години преди да се присъедините към Европейския съюз. Мислех си, че мога да дойда, но не го казах на никого. Не дойдох през 2005 година, но оттогава го исках.
Човек знае малко за историята, знае за икономиката, знае всички тези неща, но това не замества живеенето в страната, опознаването на хората, срещите с хората, да виждаш и да разбираш. Да се опитваш да разбереш.
Много хора в България празнуват Денят на Св. Патрик. Защо този ден е толкова важен за ирландците?
Мисля, че тук ключът се крие в това, че много ирландци са били принудени да напуснат Ирландия, да емигрират, да живеят в далечни земи. Това е денят, в който те да празнуват ирландското в себе си далеч от дома. Това е много важна част от празника - празник на емигранта. Денят на Св. Патрик обединява всички ирландци - той не е политически празник като Деня на независимостта. Наясно се с историята на Ирландия, сложно е. Денят на Св. Патрик е ден, в който всички се забавляват и празнуват, а политиката изчезва. Мисля, че нашите общности в чужбина винаги са празнували по много оживен начин.
След като Ирландия стана по-заможна, можем да си позволим да празнуваме също по-оживено, приемайки някои от нещата, които нашите емигранти правят в Австралия и в САЩ най-вече. В някакъв смисъл сме виждали как нашите някога по-богати братовчеди (вече не са) са празнували и сме възприели някои от нещата, които те правят - много по-оживен начин да празнуваме, отколкото, когато бях малък. Не правим всичко, което правят нашите емигранти - не боядисваме бирата си зелена! Имаме твърде голямо уважение към добрата ирландска бира.
Св. Патрик се пада обикновено по средата на постите за християнската църква и когато бях дете и всичко беше много по-строго. Аз не постя, не съм религиозен. Но в онези дни се правеше така, не ядеш шоколад и сладки по време на постите, но в Деня на Св. Патрик ти е позволено да нарушиш поста. Този ден е почивка по средата на дългото гладуване преди Великден.
Аз съм от Дъблин и когато бях малък, всичко беше много по-просто. Имаше парад в центъра на града, а баща ми имаше офис там и отивахме в офиса, за да гледаме през прозорците. Аз бях много малък и всички останали от семейството казваха - виж това, виж онова, а аз не можех да видя нищо от този парад. Но беше простичко. Днес е много по-екзотично, включва много повече хора от различни страни. Почти като карнавал е днес. За щастие, Св. Патрик тази година се пада в петък, така че имаме дълъг уикенд, за да се възстановим след празника или да му се насладим.
Споменахте, че сте от Дъблин. Учили сте в същото училище, което е завършил и Джеймс Джойс. Харесвате ли този автор?
Да, харесвам го, но го открих след като завърших училище. Джеймс Джойс беше разглеждан като малко по-неприемлив. Не говорехме за него в училище. Не трябва да забравяме Ирландия се промени много, а аз завърших училище през 1975 година - тъкмо се бяхме присъединили към Европейския съюз. Светът ни се разширяваше, Европа ни даде огромна възможност за отваряне навън. По някакъв начин Джойс беше критикуван много от по-консервативните хора, гледащи по-скоро навътре.
Открих го в университета. Ако влезеш в университета, според мен е важно да откриваш неща - не просто да учиш, а да откриваш. Попаднах на „лоша компания" и те ме запознаха с творчеството на Джеймс Джойс. Чели ли сте „Портрет на художника като млад"? Има известна сцена в книгата, която се занимава с религиозни въпроси. Това беше заснето в старото ми училище. Това е нещо, което помня - училището ми не се е променило толкова много за 60-70 години - между времето, в което Джеймс Джойс е бил там и времето, в което аз влязох там.
Интересното е, че докато аз бях в училище, то се променяше бързо, защото ирландското общество се промени радикално - едновременно заради Европейския съюз и развитието на Ирландия. Икономическата промяна в Ирландия започна реално през 60-те години.
Не сме имали (с България, бел. ред.) напълно една и съща история, но мисля, че отварянето чрез Европа... мога да го усетя и при хората тук - освобождаване от лошите парченца от вашата история и потвърждаване на добрите. Мисля, че Европа може да прави това.
Не мисля, че отдаваме на Европа дължимото за това, което е дала на всички нас - на големите страни, на малките страни, на развиващите се страни като Ирландия и България. Знаете - бяхме най-бедните, които се присъединихме през 1973 година. Дори 10 години по-късно все още се борехме. Сега сме много заможен член на ЕС. Имахме лоша икономическа криза преди 8 години и ни отне време да я преодолеем, но успяхме. Завърнахме се. Имаме най-бързо развиващата се икономика в Европа за последните 3 години, безработицата спада, заетостта расте.
Справяме се добре, но има проблеми на хоризонта.
Как ще се отрази Брекзит на Ирландия?
Ще има политически и икономически проблеми. Ирландия е лоялен член на ЕС, ние сме в Еврозоната, общата селскостопанска политика е много важна за нас. Нашата икономика се различава много от британската, но има аспекти, които са жизненоважни за нас.
Не знам доколко познавате мирния процес на Северна Ирландия, но той е посторен на база съвместната работа между двете държави за справяне с този проблем - със Северна Ирландия, която е част от Великобритания. Хората имат различни нагласи - някои се възприемат като ирландци, но по-голямата част усещат себе си като британци. Мирното споразумение от 1998 позволява на хората да се разбират добре и разпределя властта, но изисква правителствата на двете страни - Великобритания и Ирландия - да съблюдават това и да го гарантират. То обаче работи и на друго ниво - хората, и ирландци, и британци, са европейци, защото всички сме членове на Европейския съюз и това беше много важно.
Именно това ще бъде предизвикателството. То ще бъде психологическо предизвикателство, защото беше един от стълбовете на споразумението от 1998 година, което донесе донесе мир в Северна Ирландия. Не е разрешение, защото все още има политически трудности, но вече няма насилие и никоя от страните не би ползвала насилие.
Въпреки че Ирландия не е обединена като политическа цялост, стената, която разделяше Северна Ирландия от Южна Ирландия, я няма, защото всички сме в Европейския съюз.
Притеснението би било, ако в зависимост от начина, по който Великобритания напусне съюза (все още нямаме яснота за това), ако тази стена бъде построена отново. Това може да подкопае мирния процес, икономическото бъдеще. Другият въпрос е чисто икономически - Великобритания е нашият първи пазар за внос и износ. Нещата се движат много лесно между икономики в общ пазар. Но все пак по-голямата част от нашата търговия е с Европа - с Германия, Франция... Ще се наложи обаче сериозно нагаждане на ирландската икономика.
Ще трябва да се справим с това по най-добрия начин. Всички 28 държави от ЕС са решени успехът на мирното споразумение да бъде запазен и да не бъде подкопаван от Брекзит.
Когато чуят името Ви, хората се сещат първо за списание „Форбс". Откъде идва фамилията ви?
В Ирландия говорим различен език - ирландски, той не прилича никак на английския. Ако кажа „Здравей" на ирландски, казвам „Dia dhuit", за да попитам „Как си?", казвам „Conas atá tú". Това е напълно различен език. Говорили сме го вероятно до 18 век. Част от колониалния процес е бил свързан с поангличаването на Ирландия, да я накарат да говори на английски. Това е бил дълъг процес, ускорен от емиграцията - хората искали да научат английски, за да емигрират, което е още е още една голяма беда.
В процеса на поангличаването освен вкарването на английски думи в речника на хората, са давани английски имена и на места, и на хора. Семейството ми е получило името Форбс. Това не е оригиналната ми фамилия. Името на баща ми би трябвало да идва от Западна Ирландия и там има име, които можем да проследим - Мокфърбиш. Те са били семейство на учени и поети, написали са няколко известни книги междувременно. Предполагаме, че нашата фамилия е била Мокфърбиш и след това англичаните са избрали да ни дадат друго име.
Има и едно име... О'Съливън. То е много полулярно. Това е английски вариант на ирландското Оусулоуайн, което означава „Синът на едноокия". Това вероятно значи, че някога някой от семейството е изгубил око и са му дали това име. На английски обаче е О'Съливън. Има много примери за английски версии на ирландски имена и когато сравниш, можеш да разбереш как е било името в началото и какво значи, защото повечето имена имат собствено значение. Това е произходът на фамилията ми, нямам връзка със семейство Форбс в Америка. Мисля, че е шотландско име всъщност, но нямам връзки и там. Смятам, че ако бях част от онова семейство, нямаше да съм тук като посланик, а като бизнесмен и да се радвам на България от друг ъгъл.
Кое е най-важното, което бихте искали ирландците да знаят за българите?
Имаме подобна история, вие сте били колонизирани в продъжление на векове, също както ние. Това дава на вас и на нас определена перспектива към живота. Не всичко е позитивно, има неща, които трябва да преодолеем от периода на колонизация, но мисля, че имаме много какво да споделим, много неща, по които си приличаме - красива природа, богата култура.
Ако има нещо, което ирландците не знаят за българите, това бих им казал - нормалността на хората. В Ирландия хората също са нормални, реагират нормално - приятелски настроени, казват каквото си мислят. Те са открити и това си мисля, че е много голям плюс в срещата между българи и ирландци. Има директни полети от Дъблин до София три пъти седмично. Много ирландци идват в България през лятото, но летят до Бургас с „Еър Лингус" - три-четири пъти седмично в пика на сезона, но те идват за ваканции. Аз бих ги окуражил не просто да стоят на слънце, но и да се срещат с хората. Вероятно го правят, но България е повече от Черноморието. Все още не съм бил там, но това бих казал.
Вие сте открити хора. До някаква степен сте срамежливи, но и много приятни за разговор. Хората тук обичат да говорят.
Ние имаме много общо в България. Имаме подобен икономически пазар. България е малко по-голяма като територия, въпреки че населението й намалява. Като малки държави ние трябва да бъдем конкурентни на пазара, трябва да се уверяваме, че европейските политики са добронамерени към нашите икономики.
Нямаме огромни резерви от петрол или газ, или злато. Ние трябва да успее със силата на мозъците си и изобретателността си. Това е начинът, по който процъфтяваме, това е начинът, по който според мен и България ще успее. Това са и целите, които правителствата ви преследват. Хубаво е, че общуваме - малките държави трябва да си говорят повече. Склонни сме да слушаме големите, но трябва да говорим повече помежду си, защото имаме какво да предложим. Не е нужно да си голям човек, за да бъдеш умен. Можеш да си малък, но да бъдеш умен.
Пиете ли ирландско кафе?
Ирландско кафе? Да, дори го сервирам по различни поводи. Пия кафето си без захар и не слагам такава в ирландското кафе. За да направиш ирландско кафе с най-доброто уиски, затова трябва да е ирландско, с най-доброто кафе, затова трябва да е прясно печено, с най-добрата сметана, така че трябва да е ирландска. Ако настоявате, може да сложите малко кафява захар. Но трябва да е кафява.
