В поредица от текстове, подкрепени от Daisy Tech, Webcafe.bg ще ви представи българи с малък бизнес, които с желание, отдаденост и упоритост постигат успехи и радват клиентите си:
"Бръснарница. За мъже. За добре прекарано време. Или добре загубено време."
Описанието на The Barber Shop на страницата им във Facebook по един семпъл, но съдържателен начин разкрива същината на това наистина мъжко пространство. То не е просто поредната столична бръснарница.
Когато прекрачиш нейния праг, виждаш хармоничната картина на удобно разположили се на столовете клиенти и на разговарящи по приятелски с тях бръснари.
Когато обаче нечия брада вече е оформена или прическа е завършена, доволният клиент прави няколко крачки от бръснарския стол до бара, взима си бира и разговорите за важните неща в живота продължават. Или се преминава към цъкане на джаги. Защото да, има и джаги.
На същия този бар при първото си посещение на The Barber Shop откривам хората, които стоят зад този бизнес. Той се казва Кирил Николов. Тя е Гергана Баева. Двамата се определят като "много, много стари приятели" и всъщност са маркетолози – години наред са работили с рекламни агенции и чужди брандове.
По време на разговора за The Barber Shop обаче нещата излизат извън онова им професионално поприще - в гласовете им се усеща онзи ентусиазъм, който човек изпитва само по отношение на личните си проекти, а в очите им проблясва искрата на чистата и здравословна гордост от постигнатото до момента.
А то не е малко. Като за начало, двамата вече 9 години са в т.нар. "beauty" бранш.
"Общо взето създавахме имидж на чужди марки, докато в един момент не оценихме силата, която имаме в ръцете си и в главите си", споделя Гергана.
Така преди 3 години и половина решават да разделят унисекс салона си на три отделни такива – чисто фризьорски салон за жени, салон за педикюр и маникюр, и бръснарница за мъже.
"Тогава никой на пазара не смееше да направи бръснарница, защото смяташе, че това ще е обречено на провал", разказва Кирил.
Един бърз исторически преглед показва, че това недоверие е съществувало не само в България. Разказът на Кирил ни връща в периода след падането на комунизма и появата на унисекс салоните, които дълго след това се задържат като тенденция.
Същевременно има държави, които години наред успяват да съхранят културата на бръснарството – такива например са Испания, Италия, Великобритания, Русия. Постепенно тази култура се възражда и в други западноевропейски страни като Германия и Франция. Това възраждане започва от изложение в италианския град Болоня преди 4 години, приблизително по същото време, по което The Barber Shop отваря врати.
По това време, както е донякъде и сега, в 90 процента от фризьорските салони мъжете не са желани клиенти и подходът към тях е да бъдат обслужени и отпратени възможно най-бързо. Кирил и Гергана обаче оценяват мъжа като потребител и виждат потенциал в идеята за бръснарница.
Идеята как да изглежда собственият им салон идва от социалните мрежи.
"Разгледахме много салони, които бяха само за бръснарство. Най-много ни харесаха тези на руснаците, тъй като при тях има стабилно задържане на тази култура през годините. Решихме да направим бръснарница, която да е микс, тъй като България се намира точно по средата между руската и западноевропейската култури. Затова и като дизайн, като вид, като услуги, тя е миксирана – взимаме информация както от Изток, така и от Запад", разказва Кирил.
Намират и комуникативна локация за салона – бръснарницата се намира на метри от метростанция "Жолио Кюри" в столицата.
По-големият проблем се оказва липсата на кадри, което е бич за бранша не само у нас, но и в Европа. Започват само с трима служители. Бавно, постепенно и не без усилия набират още персонал като днес в салона работят общо 9 бръснари.
Докато се стигне дотук обаче е имало периоди, в които заради недостиг на хора е трябвало да записват часове на клиенти не за една, а за две седмици напред. Просто не е било възможно да обслужат големия брой желаещи.
Интересното е, че от деветимата бръснари, които днес работят в The Barber Shop, само трима са фризьори. Oстаналите преди са имали други професии – един е обработвал бази-данни, друг е военен, имат оператор, фитнес-инструктор, философ... Всеки е загърбил предната си професия и успешно се е отдал на бръснача и ножиците.
При подбора на кадри Гергана и Кирил подхождат смело – харесват човек, който има интерес към тази професия и културата на бръснарството като цяло, след което го обучават, инвестирайки в него целия си ноу-хау.
"За да се работи при нас, имаме едно условие – теб те обучават, но ти трябва да обучиш някой друг. Има препредаване на знания и на цялата култура. По-старите бръснари са ментори на по-младите, а по-опитните обучават по-неопитните", описва процеса Кирил.
Екипът е от ключово значение. Гергана обяснява, че е лесно да създадеш бранд, но много по-трудно е да изградиш екип. Освен деветимата бръснари, в салона работят и двама рецепционисти. Тези 11 души всеки ден са заедно и между тях трябва да цари разбирателство.
"Ако екипът не се разбира и не е споен, каквото и да направим от маркетинг гледна точка, ти идвайки тук, няма да усетиш това, което сме обещали", казва Гергана.
С Кирил вярват, че когато на човек му е приятно на работното му място, услугата е най-добра. За щастие, в The Barber Shop разбирателство изглежда има и клиентите усещат това.
Те не идват само да се подстрижат, а за да комуникират с бръснарите, с много от които вече са приятели. Пият бира заедно, отдават се на отдих и развлечение.
"От проектите ни бръснарницата е с най-бавната крива, т.е. бавно се развива, тъй като това е бизнес "от уста на уста". Освен това мъжете сме по-особени потребители - не се влияем от околните, имаме собствено мнение, няма медия, която да ни облъчва, по-скептични сме, трудно се доверяваме, но веднъж доверим ли се, сме много лоялни клиенти", казва Кирил.
А основното, което клиентите искат, е да изглеждат добре. Нещо, което няма как да бъде постигнато с универсален външен вид за всички. Заради това The Barber Shop е единствената бръснарница, в която при посещение на нов клиент първо му се прави пълно консултиране. Става дума за разговор, който може да продължи до 10-15 минути, при който се обсъжда най-подходящата визия за дадения мъж.
"Българските потребители са си формирали собствен тренд. Хубавото е, че повечето мъже си имат собствен стил, а тенденциите в България не са като в Западна Европа – по калъп", отбелязва Кирил.
Гергана допълва, че по нейни наблюдения на все повече дами им харесва мъжете до тях да имат окосмяване по лицето, но то да е поддържано.
Тъй като пространството на The Barber Shop е голямо, има възможност там да се организират и интересни събития. В момента има изложба на техен клиент. Понякога гостуващи DJ, също клиенти на бръснарницата, пускат музика. Кирил и Гергана са отворени към хора на изкуството, които едновременно обогатяват салона, а заедно с това правят нещо забавно. Отскоро имат и бизнес стена, където клиентите оставят свои визитки. По този начин хора със сходни бизнеси и интереси могат да се свържат едни с други.
Така The Barber Shop всъщност става нещо повече от просто бръснарница, която предлага дадени услуги – той е и арт, и социално пространство. А подобни събития разнообразяват не само клиентите, но и самите бръснари.
Да се изгради един подобен бизнес, особено в България, обаче не е лесно.
"Имам бизнес от 9-10 години. За това време съм станал полусчетоводител, само не въвеждам фактурите в програмата. Цялото законодателство го знам до последните новости. Станал съм полуадвокат... То човек се учи през годините", разказва Кирил, а Гергана със смях отбелязва колко му е благодарна за всичко това.
Двамата са единодушни, че малкият и среден бизнес в България са изправени пред трудности. Проблемът е комплексен – в нормативната база, законодателството, покупателната способност и броя на населението.
Въпреки всичко упорито тласкат The Barber Shop напред, а Кирил обяснява този стремеж по интересен начин:
"Това е една много специфична шизофрения. Това е едно самобичуване. То е характерно за хората, които се занимават с реклама - колкото е по-сложно, колкото е по-трудно, колкото е по-тегаво за лансиране, популяризиране и разработване, толкова желанието е много по-голямо."
Именно това ги крепи и им помага постоянно да се борят. Същевременно не се капсулират в собствения си проект и успехи, а напротив – опитват се да предадат наученото, дори на собствените си конкуренти.
"Винаги сме водили много отворена политика. С другите собственици се познаваме, комуникираме си, обменяме опит. Няма абсолютно никакъв проблем. Ние не сме бръснари или фризьори, ние сме маркетолози. За нас конкуренцията не означава да се страхуваме или да се борим, а е един вид партньорство, което в някаква степен регулира пазара", казва Кирил.
Така преди две години първи внасят над 16 световни марки за бръснарство и пълна грижа за мъжа. Първото, което правят, е да предложат на колегите си да се възползват от тези продукти. Правят го не само с комерсиална цел, тъй като обемът на пазара и без това е много малък, но и защото искат да подпомогнат бръснарството в България като цяло.
"Колкото повече се популяризира самият сектор, толкова по-добре и за нас. Все повече мъже предпочитат да ходят не в унисекс салона до тях, а в едно хубаво място, където да прекарат добре", обяснява този подход Кирил.
След като сме избистрили техния рядко срещан подход към конкуренцията, поглеждам към записките си и отбелязвам, че нямам повече въпроси. Питам ги дали биха искали да допълнят нещо.
Това, което веднага се появява като тема, е болезненият въпрос за оставането в България и развиването на бизнес тук.
"Страшно много се гордеем, че последните десетина години се борим с всичко, което е минало като икономически регреси и катарзиси, и изключително много се радваме, че имаме бизнес в България, че при нас работят българи. Даваме всичко за тях. И се надяваме малко да се подобрят нещата", споделя Кирил.
"Защото реално бихме искали да останем в България и да продължим да се развиваме. Да откриваме нови работни места, да даваме възможности на хората да се развиват, да правим нещо хубаво. Въпросът е нещата да се случват тук, а не да търсим начин да бягаме навън", допълва Гергана.
На раздяла им пожелавам успех и хвърлям един последен за момента поглед на The Barber Shop. Сещам се за всеки един непослушен косъм по лицето ми, който не си знае мястото, и вътрешно вече знам – скоро отново ще бъда тук.
За оформяне на брадата ми, за по бира и за малко добре прекарано (или загубено) време.
