Макар най-известният терористичен акт по време на комунизма у нас да е взрива на гара Буново, още множество по-малки актове са регистрирани от българските власти. Между 1948 и 1983 г. на българска територия са извършени общо 10 отвличания на самолети.
Един от най-известните случаи е полетът София-Варна от 7 март 1983 г., който впоследствие придобива слава като "Виенският случай" или "Виенският полет".
По това време в страната са чести опитите за бягство на Запад.
Мнозина по това време пробват да прекосяват границата с Югославия, Гърция или Турция през гори и полета, други опитват тайно да се махнат от България на борда на кораби, а трети използвали самолетите и дългите полети, в които се налага спиране на летища за презареждане, където, ако човек е достатъчно бърз и съобразителен, може да успее да се предаде на местните власти и да поиска политическо убежище.
Всеки един от тези начини криел много рискове, а заловените в опит за бягство попадали в затвора (ако имат късмет). Не са били рядкост и случаите на убити бегълци.
Между 60-те и 80-те години на XX-ти век в света обаче все по-голяма популярност придобиват отвличанията на самолети като терористичен акт - дали за бягство, или за изпълнение на политически цели на някои въоръжени групировки. Подобни актове привличат огромно медийно внимание и осигуряват възможност на похитителите да постигнат сравнително лесно някои от основните си цели - публикуване на манифести, освобождаване на политически затворници и т.н.
Или бягство от дадена държава. Така в българската гражданска авиацията точно този тип тероризъм се използва именно от онези, които мечтаят за бягство от комунистическия режим.
Такива са и четиримата младежи Лъчезар Иванов (19 години), Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов (20). И четиримата си имат взимане-даване с властта и са квалифицирани като "проблемни" - нещо, което ги кара да търсят бъдеще далеч от България.
Всичко започва с разказ на техен приятел авиотехник за отвличане на самолет, станало само година преди това. Поляк с бръснач успял да отвлече чартърен полет от Бургас до Варшава. Заплашвайки стюардесата с бръснача, той поискал самолетът да кацне във ФРГ. Въпреки че желанието му не било изпълнено съвсем точно и самолетът кацнал във Виена за презареждане, мъжът успял да се предаде на местните власти и да избяга от комунистическия режим.
Тази история много се понравила на младежите и те се наговорили да извършат подобно отвличане и също да избягат в Австрия. Четиримата заедно съставят план за отвличането на самолет Ан-24 на БГА "Балкан" от София за Варна и пренасочването му към Виена. Избират по-малка машина тъй като на един от членовете на групата - Красен - му става лошо в самолети.
Успяват да се снабдят на черно с долари и марки, които да ползват след пристигането си в Австрия, осигуряват паспорти за Валентин (който като войник не притежава) и Лъчезар (който е загубил своя) и си купили билети за полета.
На следващия ден се срещат в ресторант и потеглят към летището, където минават през барчето и изпиват по една голяма водка за кураж.
Първата задача е да не събудят подозрение, докато се качат на самолета. За целта се разделят на две двойки и да минат през 15 минути, за да бъдат избегнати всякакви съмнения.
Междувременно за самото отвличане и четиримата купуват джобни ножчета с по 10 см остриета, които скриват в катарамите на коланите си или директно в джобовете си. Тъй като проверките не са особено затегнати по това време, полицията не прави проблем на нито един от тях.
В крайна сметка се озовават на борда и сядат на последните седалки, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Точно в 18:00 часа машината излита за Варна.
Около 15 минути по-късно похитителите се задействат. Симулирайки повръщане, Валентин вика стюардесата, а след като тя се приближава, той опира нож в гърлото й.
Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си.
Лъчезар излиза напред и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наранен. Обяснява, че са рецидивисти, излезли от затвора, и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат исканията си. Един от пътниците е полковник. Именно той е натоварен със задачата да преговаря с похитителите и да предаде исканията им на пилотите на самолета.
Самолетът е някъде над Ловеч, когато полковникът чука на вратата на пилотската кабина и съобщава новината за четиримата нападатели, които държат заложници. Той им предава и исканията - самолетът да бъде насочен към Виена, иначе ще започнат да убиват пътници.
Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не влиза в плановете на похитителите и те раняват стюардесата, за да покажат, че няма да отстъпят и дори заплашват, че ще използват бутилки със запалителна течност, които носят със себе си, ако не бъдат изпълнени желанията им.
Междувременно на земята вече знаят какво се случва със самолета Ан-24 и подготвят план за действие. На пилота е казано да продължи курс към Варна, където в готовност ще чакат специалните части.
Ключово за успеха на акцията е нападателите да не разберат, че се намират във Варна. За целта е спрян целият ток на града, което да им попречи да видят морето или ключови елементи от пейзажа.
На летището самолетът се чака от двама служители, преоблечени като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектен немски, за да заблудят нападателите. Междувременно баретите се подготвят за действие.
Около 19:55 часа самолетът каца на Летище "Варна". Освен светлините на самото летище, всичко е тъмно. За да се подсигурят, нападателите оставят Валентин и стюардесата затворени в тоалетната на самолета, преди да пуснат "австрийските" служители. Тъй като не говорят немски, им се налага да използват стюардесата, която е все още с опрян в гърлото бръснач, за да превежда исканията им.
През това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение.
Лъчезар обаче продължава да е неспокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав, а якето на един от двамата служители му издава, че пред тях стоят българи. Докато реагират обаче, четиримата командоси от багажното влизат в салона и обезвреждат тримата нападатели. Други двама влизат през пасажерския люк и нахълтват в тоалетната, точно преди Валентин да пререже гърлото на стюардесата. Там го застрелват на място.
По време на акцията само един от пасажерите пострадва, ударен от командосите, които го помислили за част от нападателите. Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във Варненската болница с леки наранявания на шията и ръката.
Междувременно пътниците, изпаднали в шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Потенциалната трагедия е осуетена.
Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин. Екипажът на самолета е награден с ордени, а на другия ден за похитителите е изпратен специален самолет с командоси, който ги връща в София.
На делото Лъчезар, Красен и Ивайло получават съответно по 10, 9 и 7 години затвор.
По-късно Върховният съд намалява наказанието на Ивайло като непълнолетен на 5 години. Неговата съдба след това е неизвестна като се предполага, че лежи в затвор в някоя от държавите на Запад.
Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Няколко години по-късно е убит в САЩ като се предполага, че убийството му е дело на руската мафия.
Лъчезар Иванов става един от основателите на ВИС 2 и е бил близък с братя Галеви, Мето Илиенски и Георги Илиев. Заради участието си в опита за отвличане на самолет му лепват прякора Лъчо Терориста. След това бизнесът му излиза "на светло" и се занимава с добив на инертни строителни материали, вятърни генератори на електричество, добив на метали и т.н. През 2015 г. се самоубива.
