Чете ми се...

Неотдавна участвал в игра, свързана с разпознаване на литературни герои: "Всички очакваха веднага да позная Малвина, но дотогава, вече над 30-годишен, въобще не бях чел "Пинокио" на Карло Колоди..."

Въпреки че е почнал да чете едва на три (без да придружава тази подробност с трогателно тупане в гърдите) Светлозар Желев, директор книгоиздаване в "Сиела", дълго е имал сериозни пропуски в детската литература. "За съжаление брат ми ме научи да чета с книгите на Карл Май. Но с годините наваксах.", казва Светлозар и добавя, че "Малкият принц" е в топ 5 на книгите, които са го формирали (с уговорката за надвъзрастовите послания на Екзюпери).

Междувременно се открива в героя от "Лунният камък" на Уилки Колинс, който подкрепя духа си, придържайки се неотклонно към лулата си и към "Робинзон Крузо" (вместо да решава неприятностите си,  дърдорейки за тях).

"Това беше любимата ми книга в шести клас, бях я чел десетки пъти от кора до кора, а освен това непрестанно я отварях на случайна страница, когато нещо ме тормозеше. По-късно прочетох "Лунният камък", където с учудване разбрах, че има герой, който ползва тази книга като библия. И като има проблем, я отваря и търси отговори на въпросите си..."

Другият, по думите му, светъл спомен от детството е, когато давали филма "Птиците умират сами": "Имахме книгата на Колин Макълоу, но майка ми ми я забрани. И аз я почнах да я чета през нощта, с фенерче. Прочетох я за четири нощи и се гордея, тъй като беше като бунт"...

И замириса на литература

Може да продължи да разлиства спомените си за книгите с часове. Заради временния капан на професионалното изкривяване му се е случвало да загуби удоволствието от четенето, но добре си спомня и кога си е върнал хедонистичната връзка с него:

"На една Коледа бях в хотелския комплекс на телевизионната кула на връх Снежанка. Преди това бях чел "Историкът" на Елизабет Костова на английски, после на електронен носител, чисто редакторски и коректорски. Но тогава, четейки на 2300 м надморска височина, усетих, че се връщам към четенето като удоволствие".

И досега, дори напълно адаптиран към е-четеца си, който му върши чудесна работа за преглеждане на ръкописи, не би сменил миризмата на книга с новите технологии. Въпреки че книгите буквално затрупват апартамента му - до степен, в която с приятелката си са сключили нещо като договор да носи вкъщи само тези с автограф.

От най-ниското стъпало

Влиза в издателския биснес преди 13 години. След като завършва история в Софийския университет и минава казармата, работи какво ли не, включително и във фирма за заготовка на сандвичи.

Напуска, когато шефът му не е доволен, че помага на контузен по време на мач свой колега, а и тъкмо тогава е Световното по футбол '98 и Светльо има прекрасно оправдание да му се посвети.

След като минава и през барманстовото, един ден се озовава като продавач на площад "Славейков" на сергията на "Сиела", а после в книжарницата на издателството в съдебната палата.

Отпечатъци

Преди да стане директор книгоиздаване е завеждащ редакция икономика и директор маркетинг. Макар днес да има само съвещателен глас в решението коя книга да се издаде, е отпечатал доста сладки победи в историята на "Сиела".

"Чисто концептуално, това, че преди преди пет години успях да се преборя да издаваме българска литература, за мен е най-важното постижение. Защото дълги години към нея имаше негативно бизнес отношение - и тя наистина не се продаваше добре. Доколкото си спомням първата българска книга, която издадохме беше на Теодора Димова - романа й "Майките" беше допечатван няколко пъти", казва Светлозар.

Автори от ново време

Най-свидният му автор е белетристът и драматург, живеещ в Калифорния, Захари Карабашлиев, който е негово откритие. "До момента, в който издадохме първия му роман "18 % сиво", той беше абсолютно неизвестен тук. И за кратко време се превърна в един от най-ценените български писатели, получил всички възможни литературни награди".

"18% сиво" (2008) има четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене", като екшън-носталгията (нов жанр според Любен Дилов-син) е свързана конкретно с маркетинговата стратегия за популяризирането на българските автори.

"Опитахме се да покажем първо на медиите, после на търговците, че това не само е нещо, което струва като качество, а че започваме да имаме жанровост в литературата, което дълги години липсваше", казва Светлозар.

"С появата на нови автори, които поставихме на пазара, показахме, че те могат да се конкурират със западните образци, но пишейки неща, които са много по-близки до българския читател. Не казвам, че сме достигнали това, което трябва да бъде. Но е прекрасно във всеки момент да има две-три български заглавия в топ 10 на бестселърите. Когато от "Хеликон" се обадиха и казаха, че "Мисия Лондон" на Алек Попов бие Дан Браун и Хорхе Букай, за мен беше като чудо."

Ако извадим книгата просто като продукт, тя е нищо...

Трябва да стои в контекста на това, че хората ценят българската литература. Има вълна от млади автори с вече изградена публика, което става благодарение и на чисто мисионерския дух, който цари в книгоиздаването, казва Светлозар, основател и на "Spirt & Spirit" - клуба за твърд алкохол и твърда литература, заедно с Любен Дилов-син и Александър Секулов. (Събитията се провеждат всеки вторник в пловдивския клуб "Петното на Роршах" и всяка с сряда в софийския.)

"Именно създаването на контекст е много важно, за да се стимулира четенето, както и стратегии между частния бизнес и държавата.

Както е сега с "Походът на книгите" - събитие, което стартира на 2 април, международен ден на детската книга и ще продължи до 23 април, когато е международния ден на книгата. В над 1000 места в България - библиотеки, културни центрове, училища - известни хора четат книги."

Плащаме си предостатъчно

"Няма как да пестим от себестойност на продукцията - чисто печатарски. А и нашите книги са по-скъпи заради ниските тиражи. От друга страна имаме и 20% ДДС каквото няма в Европа - освен в Дания, ставките или са диференцирани, или нулеви, а в Латвия, където от 7% по време на кризата го вдигнаха до 21%, сега го смъкнаха на 9%.

Така че единственото нещо, от което се пести, е човешкият труд и това ми е най-голямата драма, защото е като да си режеш клона, на който седиш. Добавената стойност на издателския бизнес е именно редакторската и преводаческата работа.

Но давайки малко пари на преводачите, пазарът губи огромен брой качествени кадри, които се преориентираха към симултанен превод, защото е много по-добре платен, или отидоха да работят в европейските институции.

Същото е и с редакторите. Десет пъти годишно изнасям лекции в университетите, където най-важният въпрос за студентите е "Какво ще правим като завършим?". На което е много трудно да отговориш, много е трудно да ги амбицираш.

Ако продължава така, в един момент хората ще спрат и да пишат. Ние сме най-голямото издателство за специализирана литература и за мен е огромен проблем да накарам един професионалист да пише книги, защото той печели достатъчно през работното си време, а трябва да загуби две години, за да напише нещо сериозно. За което накрая на годината ще му дадеш 2000 лева, които печели за 4 часа като консултант.

И съответно все повече ще губим предаването на знанието към следващото поколение."

Бъдеще време

"В момента книгоиздаването расте, но никой няма гледна точка за това какво е стабилното развитие на пазара. Големия бум на дигиталните книги и на новите дигитални устройства за четене у нас може би ще се усети след 3 години. Ние работим в тази насока, особено в специализираната литература, но според мен е още рано да се говори за е-учебници.

Ирландия, една от държавите с най-много опит в това отношение, направиха експеримент, купувайки на десет училища електронни книги, в които качиха целия учебен материал. Наскоро, като бяхме на конференция в Любляна, питах президента на Федерацията на европейските издатели, който е ирландец, какво става с експеримента - и той каза, че е приключил.

По простата причина, че децата чупят устройствата. А те засега са скъпи и не можеш да ги замениш лесно.

Мисля, че най-важното нещо е да караме децата да четат - това ще ни се отблагодари в бъдеще. Има достатъчно книги, като "Хари Потър" например, заради които децата започнаха да четат. Години наред книгата беше изчезнала като вариант за подарък - а сега се връща..."