Да се спре простак е трудно начинание. Който се е пробвал, знае, че простащината е всесилна. Тя няма форма и цвят, няма и националност. Не можеш да я нарисуваш, защото е многолика. Но за сметка на това има мирис.
Простакът лесно се надушва. Буташ например детска количка по задръстен от коли тротоар и ти мирише на простак.
Изобщо не ти трябва количка, за да се окажеш опръскан с кал след стъпване на поредната разбита плочка-мина, неиздържала перманентния терор на автомобилните гуми. Крачолите са ти мръсни, мокри и... ти мирише на простак.
Друга класика е кола на пешеходна пътека или върху зелена площ - пак мирише на простак.
Всеки решава как да води личната си борба, но в Москва вече пета година битката е организирана.
През 2010 г. група млади хора сформират улични патрули срещу своеволията на недобросъвестните шофьори. Скоро столичната идея прераства в
общонационална инициатива и получава името "Спрете простака"/"Стоп хам".
Патрулите са на доброволни начала и първоначалната идея е вредните навици да бъдат изкоренени с диалог. Членовете на движението се опитват да осъществят контакт с провинилия се водач, но ако не срещнат разбиране, прибягват към действие.
"Здравейте, колата ви затруднява движението по тротоара. Молим ви да паркирате някъде другаде", обикновено са първите думи на патрулиращите. Част от шофьорите обработват съобщението мигновено, други не стоплят или директно влизат в конфронтация. Отговорът обаче не закъснява.
"Ще ви залепим стикер върху предното стъкло, който ще покрие половината от него и ще ви бъде доста неприятно да шофирате", е второто предупреждение. Ако и то не постигне нужния резултат, се пристъпва към действие.
Докато нарушителите се опомнят, няколко чифта сръчни ръце задружно лепват стикера - един го приглажда, друг го минава с четка с лепило отгоре. Движението е отработено, а свалянето на лепенката определено е проблем. Съдържанието на стикера не се нуждае от коментар:
"Не ми пука за другите и паркирам, където си поискам".
В доста от случаите акцията не преминава гладко, а някои от шофьорите, настървени от пътна ярост, излизат с бухалка, нож, а дори и огнестрелно оръжие. Все пак това е Москва, въпреки че на моменти много прилича на България.
Доброволците си имат и оператори с камери, които записват всичко поне от две гледни точки, а светещите червените точици отчасти озаптяват бабаитите. Клиповете се радват на огромна популярност в мрежата, а каналът на организацията в YouTube има над 2 млн. абонати.
Парите, които падат от интернет, отиват за стикери и за подмяна на счупените камери. Членовете на "Стоп хам" постоянно са обект на вандалски атаки и обиди, но закон №1 на движението е да не отвръща на насилието.
"Да се държим учтиво е неделима част от нашата организация", казва лидерът Дмитрий Чугунов. "Ако се борим за край на простащината и грубостта, не можем да използваме такава. Някои шофьори са много жестоки и безскрупулни. Лично аз съм бил заплашван хиляди пъти с огнестрелно оръжие. Но ние искаме да изградим гражданско общество, за да живеем в демокрация. Така че това, което правим, е напълно съзнателен избор."
Въпреки думите на Чугунов и безспорния факт, че методите на "Стоп хам" заобикалят насилието, има видеоклипове, в които се вижда как част от активистите не се задоволяват само с устни предупреждения и лепене на стикери. Счупените стъкла с бейзболни бухалки и уличните боеве с шофьорите обаче все пак са рядкост и от организацията се разграничават от повечето от тях.
Дейността на групата й спечели популярност сред най-високите политически етажи. Няколко от лидерите на "Стоп хам" дори се срещнаха с президента Владимир Путин.
"Срещаме известна подкрепа от държавни служители и представители на правителството", казва Чугунов. "Но те ни помагат в лично качество. Получихме похвали от президента и министър-председателя, но те не включваха никаква финансова помощ."
Все пак факторът "Путин" оказа влияние за осъществяване на взаимодействие между патрулите на "Стоп хам" и пътната милиция.
При всеки по-сериозен инцидент цикълът се затваря с пристигането на униформените. Някои по-изобретателни от нарушителите опитват измами, претендирайки, че активистите са се опитали да ги ограбят или заплашат вербално, но в този момент на помощ идват видеозаписите.
В девет от десет случая уличните патрули се оказват прави, а освен публичното унижение, джигитите получават фиш или акт от органите на реда.
"Ние сме толкова популярни, защото сме честни и дейността ни е прозрачна. Не правим компромиси за важни клечки или правителствени автомобили. Хората, които карат големи и скъпи коли, и имат повече пари, не трябва да мислят, че разполагат с по-голяма свобода да правят всичко, което си поискат", казва Чугунов.
Но както достатъчно поддръжници, "Стоп хам" вече има и не малко врагове.
Остава въпросът дали подобно улично патрулиране е работа на група тийнейджъри, чиито действия често предизвикват излишни сеири и заплашват здравето им.
По презумпция с всяко извършено нарушение се съгласяваш да си понесеш последствията, залегнали в закона. Злоупотребите да се наказват със сурови финансови санкции, а не със стикери и младежи, покатерени на предния капак в краен опит за публично порицаване на нарушителите.
От "Стоп хам" обаче са готови да си носят кръста и да бранят идеите си си. Вярват, че са прави и че това е начинът да се противодейства на тротоарните извращения.
Мисията им е опасна, на моменти безразсъдна, но те нямат планове да спират в скоро време. Единствените им планове засега са да спрат простаците.
Деоуине, в няколко думи: Според мен нещата не могат да бъдат само черни и бели. Прагматизъм значи да търсиш оптималния вариант да се справиш с даден проблем. В случая на инициативата "СтопХам!" това е едно начало, а като почти всяко начало не могат да се очакват оптимални резултати. Също така съм съгласен, че от това, което може да бъде видяно в нета, личи и доза реваншизъм. Но също така силно впечатление прави и подкрепата, която бива изказвана от шофьори и други участници в движението. Че чак и бащицата ги похвалил
>възприетото от обществото .. се формализира със закони. Именно законите са единственото "възприето" от обществото, в което живееш. Всичко друго е твоята субективна преценка за някакви привички, които мислиш за "възприети", понеже ти е удобно. Естествено, всеки друг човек си има собствена субективна преценка за това, и тези на всеки друг човек са точно толкова валидни, колкото твоите или моите. Понеже субективните преценки на отделни хора не са особено удобни за работа, съдът да няма да те пита дали според теб е "възприето" да се кара в насрещното, а ще се позове на закона. А като те вкарат в затвора ти си приказвай как си "невинен". В затвора всички са "невинни", щото не са успели да се развият психически до степен, в която да разберат, че тяхната лична представа за "възприети" от обществото норми не е особено добра отправна точка когато става въпрос за избор на действия в едно общество. Крайната степен на тази невежест обикновено наричаме психопатия.
>Прагматизъм значи да търсиш оптималния вариант да се справиш с даден проблем Това казвах и аз. Все още не ми отговаряш на простия въпрос - ако тези от STOP HAM искат резултати от действията си (предполагам повече спазване на законите за пътищата, но може да греша в тълкуването си на мотивацията им), то, според теб, с тези си действия постигат ли резултати? Забележи, за оптималност дори още не говорим. Говорим за ефективност. Каквато и да било положителна ефективност на идеята, че нарушавайки законите със саморазправа се постига по-широкоразпространено спазване на законите. Ако мислиш, че е възможно, то можеш ли да намериш някакви, каквито и да било, подрепящи доказателства като метрики или статистики? Ако такива няма, то идеята е практически неиздържана и не се различава качествено от която и да било друга идея, основана изцяло на вяра и неподкрепена с практически опит, като например религиозната вяра, че бог помага, или пък хомеопатията. Аналогично с религията и хомеопатията, в този случай би било интересно да се замислим каква би могла да е истинската мотивация на хората от STOP HAM, щом по-доброто спазване на законите не би могло да им е цел повече, отколкото спасяването на белите мечки.
Ами то някои са си за люлка - ако съдим по инфантилните им разсъждения мисленето им е на ниво младенец, което е напълно противопоказно за развито, хармонично общество. Развитата цивилизация не е за всеки, независимо в какво се опитват да ни убедят младите русначета от STOP HAM.
Атанасов, кротни се малко, братле.Един такъв джигит като тебе, беше спрял на пешеходната пътека , а аз бях с детето, на път към училище.Понеже въпросния джигит ме изгледа и напсува злобно що не съм го заобиколил (за да ме сгази друг джигит, щото вече НЕ съм на пешеходната пътека), и продължи да си говори по телефона, а аз имах време, се обадих на 112.За негово нещастие, РПУ-то е само на 30 метра от тази пешеходна пътека, а той не разбра какво тоно ще му се случи.Дойде си патрулка на КАТ, и последва акт за 200 лв (лично бях там , за да свидетелствам). Другия път как мислиш, тоя, или ти, ще спрете ли където не трябва?М?! А специално за такива като теб, дето не уважават , или апострофират знаци от типа "Спирането забранено" , или спират/е на ъгъл на тротоар, си купих смартфон, да си снимам номерата, и ако не друго, да се гледате я в ютуб, я другаде, па там ще ви позабележат и правилните органи. Та така - без да руша нищо на никой, съм си поставил за цел да ви утежня до максимум живота. Аз също карам кола, не съм безгрешен, но не си позволявам да паркирам на тротоар, или зелена площ. Щото не искам да приличам на вас.
Тъпо Атанасов, тъпо. Напрегни се малко повече. И дано са ти спукали утре гумата, щом така ти е приятно и нормално. А ти прасе, врещи колкото си си искаш за законност от Ню Йорк. Ма като мине някой простак като тия през детето ти на пешеходната в Ст. Загора, друго ще запееш. Забравих, ти нямаш деца мизернико...
Някакси странно се е развило нашето общество - от ботуша на комунизма - до пълната еуфория на слободията по време на прехода. Сегашното положение на подобно на това на болимик - след зверски лишения идва прекомерно преяждане и организмът се срива. Трудно е, но с правилната диета може дори да имаш бъдеще. Много близък до мен човек беше години наред откровен простак по всички възможни дефиниции - при шофирането винаги се изпреварва, ленти се сменят през 30 секунди за да се преследва някаква пролука, разправии по светофарите, паркира се максимум на 10 метра от целта където и да е това. Животът на тези хора е доста стресиращ, дори возенето в кола с тях е напрягащо. Мога да кажа, че с мои усилия промяната е почти пълна. В момента никой не би познал предишния шофьор. Отне години, но не правораздаващите органи, институциите, илюминатите, промяната предизвиках АЗ.
Против всяка форма на насилието съм, но за съжаление простака се спира единствено с куршум и то преди да е достигнал размножителен период, защото после е твърде късно.
За мен тук най-действащо е ФИЛМИРАНЕТО и качването му в нета! Масово хората (визирам и в България) не биха искали да попадат в светлините на прожекторите, да бъдат осмивани публично и т.н. Най-пресния пример е бентлито на Валери на инвалидното място наскоро - веднага тръгнаха да се оправдават, че не било вече тяхно, че не знам си какво... Едва ли скоро ще направи пак подобна глупост - за да не се злепостави пред обществото!
Данък обществено мнение, може да подейства. И колкото е по-нагъл, и известен шефьора, толкова по-добре се излага в публичното пространство. Това се отнася не само за каране и паркиране на кола, но и за други неща.
Грешка на автора че цитира Москва.Това е кощунство за нашите блюдолизци.Къде по въздействащо щеше да бъде ако се възхваляваха демократичните ценности.Каква девалвация на иначе стойностни думи.
Извинявам се.Да не забравяме че либералната система защитава правата на простака и на убийците.Ако си бил жертва–твой проблем–демократични ценности.
Шами, о да. Но както винаги има едно но. В съседното село така някак, отсамосебе си пламнала плевнята на животновъд, не плащал 2-3 месеца заплати, и то точно преди коледа. Как ще коментираш това?
>се обадих на 112 dedogo6, според мен този подход има повече вероятност да даде резултат. Най-малкото защото е законосъобразен, а не е саморазправа. Само не разбирам втората част от това изречение: >без да руша нищо на никой, съм си поставил за цел да ви утежня до максимум живота Това означава ли, че целта ти всъщност е да причиняваш мизерия на нарушителите на закона просто заради удоволствието от това да утежниш живота им, или всъщност не си искал да кажеш това, изразил си се неправилно, и целта ти е да помогнеш за изграждането на едно общество, в което законите се спазват? >Против всяка форма на насилието съм, но за съжаление простака се спира единствено с куршум Което просто те прави поредния тип, който мрази расизма и негрите. Пасваш отлично в контекста на статията и коментарите, проповядващи за борба срещу беззаконието чрез.. повече беззаконие.
карикатура смешна