Една от слабо документираните магии на киното е неговата способност да те убеди, че летиш над поля, планини, градове, замъци и морета, докато всъщност се намираш на третия етаж на някой мол. Съвсем друго е да се наслаждаваш на научна фантастика, докато около теб атмосферата е разредена, нагоре е черно и отдолу се белеят облаци.
Звучи невъзможно, но вече е факт - при това, в България. Може киносалонът да е макет, а единственият прожектиран филм да е 60-секунден, но младежите от програмата "Космически предизвикателства" доказаха, че и най-шантавата идея е възможна, стига да имаш знания, мотивация и сплотен екип.
Едно към едно
Работилници, 3D принтери, сръчни ръце, "3...2..1..", отделяне от земята, поля, планини, загрижени погледи, вперени в лаптопи. Кулминацията - едноминутен римейк на Blade Runner, който върви в миниатюрния киносалон, а една завеса отстрани се отваря, за да ни покаже шишенце Jameson. Прожекцията започва на 30 километра над земята. Следва почти тихо пукане на балона и падане с парашут от стратосферна височина. Търсене по чукарите. Намиране.
"Мисия стратосферно кино" е документалната лента, която запечатва работата по проекта. "Всичко, от първия до последния кадър, са реални кадри от мисията", категоричен е създателят на "Космически предизвикателства" Райчо Райчев. По думите му даже интервютата не са били предварително уговорени - всичко било заснето абсолютно спонтанно.
Кино... в стратосферата?
Идеята за шантавия проект дошла по време на разговор с Jameson. „Тъй като те тъкмо стартираха кампания за късометражно кино, отначало си помислихме колко страхотно би било да използват кадри от стратосферата. В процеса на разговорите се стигна до: „Възможно ли е да изстреляме кино в Космоса?", разказва Райчо.
Той и всички останали млади инженери и технолози от „Космически предизвикателства" не могат да се оплачат от липса на опит - имат зад гърба си няколко стратосферни мисии, канили са за свои лектори редица светила в областта на аерокосмическите технологии. Въпреки това в началото леко се стреснали.
„Ние така или иначе отдавна работим с различни технологии. В дизайн процеса се роди идеята да направим цял миниатюрен киносалон. Решихме да го създадем чрез 3Д принтиране", спомня си създателят на „Космически предизвикателства". Целият екип се потил близо 4 месеца, за да види творението си в полет.
Летящото стратосферно кино има салон с размери 20 см на 15 см, екран от мобилен телефон и две GoPro камери, които да заснемат полета. Всичко това е сложено в ръчно изработено тяло, пълно с още апаратура, а на 30 километра височина го извежда специално поръчан от чужбина балон.
С изключение на него, почти всички останали детайли са проектирани и изработени от младежите: „Нито една система на борда не е взета наготово. Всичко е направено от нас. Идеологията ни е да създаваме технологични решения по собствен начин, а не просто да накупим различни компоненти и да ги сглобим".
Проблеми, стиснати палци и въздушни течения
Това върви със своите предизвикателства и трудности. 3D принтирането на салона е правено в САЩ, като е отнело доста време и е повлияло на конструкцията на самото тяло на балона. Даже ефектната завеска с бутилката Jameson е довела до проблем - заради нея вътрешната темпаратура в апарата е спаднала по-рязко от очакваното.
„Да създадеш един проект от идейно ниво до реализация е невероятно. Всички фази: дизайн, изграждане, тестове и изстрелване носят своите предизвикателства. До последно знаехме, че има много рискове нещо да не сработи", посочва Райчо.
Апаратът е готов, киното лети, достига до планираната височина и започва да каца обратно. Ново приключение: "Над Родопите въздушните течения са много динамични. Там предизвикателството беше от друг тип, защото кацна в гората", разказва събеседникът ми. 4 часа разходка в пресечена местност, за да локализират балона и полезния товар.
"Позитивизмът на клипа е в това как един български екип от млади момчета не казва „Не, невъзможно е, трудно...", а се хваща с видимо предизвикателната идея „Изстреляй киносалон в стратосферата" - за 4 месеца, от нулата с напълно завършен дизайн, с всеки елемент построен, направен и изстрелян успешно...".
Работилница за кадри
„През "Космически предизвикателства" започнахме да изграждаме кадри, да създаваме истинско R&D (изследователска и развойна дейност-б.р.) - не да копираме някого. Имаме страхотен екип - 10 човека, които работят нон-стоп за създаването на тези технологии", казва Райчо.
За „Космически предизвикателства" вече сме ви разказвали. Тя съществува от четири години, като и през 2013 г. продължава 9 седмици. До момента огромен брой младежи са взели участие пряко или косвено в дейностите по програмата. По думите на създателя й, тя се развива изключително и днес представлява програма за лидерство в технологии и наука.
„Тази година решихме, че е по-важно да селектираме малко на брой, но кадърни млади хора, които имат технически познания и да ги накараме за 9 седмици да създадат истински технологични прототипи. Събираме ги, обединяваме ги в екипи, всеки носи своя опит в технологии, наука или инженеринг и знаем, че всеки екип има достатъчното ноу-хау, за да направи конкретен прототип", разказва Райчо.
Смята, че успява да извади от „зоната им на комфорт" младите хора, защото още от първия ден те се заемат с реална работа - практиката е около 80% от програмата. Теоретичната база пък се подменя почти изцяло всяка година. Тази година е работено по четири много сериозни проекта, които имат и прототипи. Райчо предпочита да не вдига завесата, но можем да кажем, че младежите са направили много в областта не само на космическите технологии, но и роботиката и визуализацията на данни.
За най-амбициозните
По някои проекти се работи и извън „Космически предизвикателства". От няколко месеца заедно с програмата функционира и изследователска компания за аерокосмически разработки. За това кратко време тя е намерила и стратегически партньори.
Райчо е много доволен от свършеното до момента, но съжалява, че няма нито един български инвеститор - за момента са привлечени само чуждестранни. „Много трудно е когато разработваш истински R&D проект - може да отнеме няколко месеца, година или две, докато стигнем до пазара. Това създава трудност от гледна точка на това да убедим хората да инвестират в такъв тип компания. Слагат се под един аршин всякакви видове компании - ако отидеш и кандидатстваш за финансиране, ще те сложат под същия знаменател, под който ще сложат и компания, която създава приложения за телефони", споделя той.
Действително, „Булсатком" обявиха още преди месеци плановете си да изстрелят в орбита свой собствен сателит, но на този етап не са търсили контакт с младежите.
„Това, което ние създаваме, са сателити т.нар cubesat клас. Телекомуникационните сателити са много по-големи. Нашите служат като платформа за разработка на нови аерокосмически системи - електроника, системи за котрол на полета в орбита и др. За да изстреляш един голям сателит на геостационарна орбита, ти трябва да си 100% сигурен, че използваш технологии, които работят безотказно. Никой не иска да тества нова технология на нещо, което струва половин милиард", обяснява Райчо.
„Много скоро... наистина скоро" и дяволита усмивка представляват неговия отговор на въпроса кога ще изстрелят първия си сателит.
Бъдещето на образованието
Той смята, че „Космически предизвикателства" е една своеобразна визия за бъдещето на образованието: „То трябва да е тотално свързано и адекватно на съвременния живот. Особено за технологичното образование е абсолютно задължително да се актуализира непрекъснато. То трябва да свързва младите хора с водещите технологии и с хората, които създават трендовете в тези технологии. Образованието трябва да те учи да работиш".
Според Райчо, изграждането на екипа, работата всеки ден и изморителното преследване на реална цел в продължение на два месеца може да те научи на повече, отколкото 3 години сухи лекции. „Бъдещето на образованието е изцяло практически ориентирано - искаме да създаваме технолози и инженери, които мислят и създават. Това ще е най-голямото оръжие на нашата малка страна".
За инициативи като „Космически предизвикателства" би трябвало да се каже, че ги ограничава само небето. Но младежите всъщност са се запътили към място доста след него.
