Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Антонина, в чиито ръце книгите умеят да дишат

Потапяне в световете на изкуството с художничката, която създава корици и пише стихове - Антонина Георгиева. Снимка: Личен архив
Потапяне в световете на изкуството с художничката, която създава корици и пише стихове - Антонина Георгиева.

Изкуството има важно място в живота на Антонина Георгиева още от детството ѝ.

Тя рисува от малка и откакто се помни иска да стане художник. В онези изграждащи години прекарва доста от времето у дома, защото боледува често, а и предпочита повече индивидуалните занимания пред игрите с приятели. Харесва ѝ да прави изложби на родителите си и посвещава безброй часовете на любимото си занимание.

Същевременно много рано се научава да чете и понякога изкарва по цели дни в компанията на книгите, към които и до днес има специално отношение. 

Всичко това впоследствие бележи пътя на Антонина като творец - да бъде илюстратор, поетеса и да прави дизайн на корици на книги.

"В този момент някак всичко се съчета. Литературата и рисуването естествено заживяха заедно. Участвах в конкурси за поезия и спечелих няколко награди. Но наистина най-ценното на тези конкурси е, че срещаш други хора, които обичат това, което и ти. Някои от познанствата се превърнаха в чудесни приятелства", разказва тя.

Детската ѝ решителност да стане художник се превръща в реалност, но за разлика от повечето, които поемат по този път, тя не завършва гимназия по изкуствата. След дипломирането си записва "Графика и илюстрация" в Нов български университет, последвана от специалността "Изкуство на книгата" в Националната художествена академия.

В момента е главен художник на Университетското издателство "Св. Климент Охридски", за което само за година вече е направила дизайна на десетки книги. Освен това не спира да работи и по други проекти, чиито корици всеки може да открие в книжарниците. Сред тях са заглавия на авторите Наталия Иванова, Нинко Кирилов, Крис Енчев, Мила Иванова, Ян Фабър и Свежа Дачева.

Антонина е главно действащо лице и по творческия процес на биографичната книга на група Остава - "аз ОСТАВА" (изд. Scribens), с автори Георги Георгиев, Мария Куманова и Наталия Иванова.

Снимка: Личен архив

"Съвсем честно мога да кажа, че това е един от любимите ми проекти, в които съм имала участие, защото много обичам музиката им. Пък и са много готини хора. След книгата работих с групата по обложката за сингъла им "Саботаж", споделя художничката.

Кориците, създадени от нея, трудно могат да бъдат сбъркани. Стилът ѝ е изчистен и в него липсва каквато и да е помпозност, може би защото и в живота харесва ненатрапчивите неща.

Вдъхновява се от случки, които не е задължително да изглеждат важни - като например нещо дребно от ежедневието. Но вдъхновението идва най-вече от писането на тези, за чиито творби твори корици. Е, в последно време ѝ се налага да прави и такива за академична литература, често за неща, които не разбира добре.

"Голямо предизвикателство е, но винаги ми е интересно какво ще излезе. Когато правя дизайн на художествена литература, държа да прочета книгата преди това. Задачата ми при правенето на книги е да чуя гласа на автора и да опитам да го преразкажа с моя. Мисля, че не е изненада, че обичам най-много да правя книги с поезия", споделя Антонина.

Снимка: Личен архив

Специалното ѝ отношение към книгите личи в начина, по който говори за тях - сякаш са живи същества и имат своите собствени нужди. "Много държа книгата да може да диша. Обичам свободните пространства и въздуха в нея. Носи една определена лекота", посочва художничката.

Случва се авторите да не се съгласят с този подход и да се стигне до сблъсък на вижданията на писател и художник. Антонина признава, че понякога е трудно да се прецени с кое да се направи компромис и с кое - не.

"Както при всичко, човек трябва да си избира битките", казва в заключение, но споделя, че искрено се радва, когато авторите ѝ гласуват пълно доверие и продължават да искат да работят с нея отново и отново.

Специфичният поглед на Антонина към книгите не остава незабелязан и тя започва все по-често да бъде търсена като творец. Сред любимите ѝ занимания е илюстрирането на поезия, а според нея това се дължи на дълбоката свързаност помежду им.

Снимка: Личен архив

Може би точно заради тази връзка преди пет години започва да пише свои стихове.

"Беше след едно много голямо разочарование от живота, от това как са се стекли нещата. Тогава изпитах необходимост да излезе на листа. Може би ми идваше в повече да стои само в главата ми", обяснява художничката за срещата ѝ с думите, които също се превръщат в неизменна част от нейния живот.

И тук пред Антонина сякаш се разгръща съвършено нова вселена, пълна с най-различни, вълнуващи запознанства.

Посещава няколко лекции по творческо писане, водени от писателя Георги Господинов. Не след дълго участва в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", където без да очаква печели трета награда.

Тогава светът на поетите, от който Антонина вече е част, е непознато място, но лека-полека успява да го усети като свой. В този период се среща и с поета и издател Валентин Дишев, подаващ ръка на много от младите пишещи хора, сред които е и тя.

Снимка: Личен архив

Създаването на стихове обаче е силно индивидуален творчески процес. Вдъхновение или няколко събрани думи, от които след това се ражда следващият стих, могат да се появят навсякъде и внезапно. Така е и при Антонина, затова се опитва да не ги изпуска.

"Случвало ми се е да ми дойде някаква идея през деня. Ей така, просто да ми хрумне. Сварва ме доста неподготвена и си записвам където ми падне - на бележка на телефона, на съобщение към себе си дори", смее се тя.

Не се определя като част от поетите, които създават стихотворения всеки ден. Признава, че понякога пише много, но има моменти, в които не написва и ред. Като повечето хора на изкуството често твори вечерно време и при всяка удобна възможност стои будна до малките часове на нощта.

Някои от любимите ѝ автори: Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Екатерина Йосифова, Георги Рупчев, Жак Превер и Рутхер Копланд, чиято последна стихосбирка чете в момента. Галина Николова, Марк Странд, Били Колинс, Мириам ван Хее. И някои от любимите ѝ художници: Егон Шиле, Едуард Хопър, Мунк, Дюрер, Мартин Люис, Светлин Русев, Борис Георгиев, Иван Милев, Дейвид Карсън и Яна Левиева.

Засега Антонина няма издадена стихосбирка, но вече обмисля да промени това. Прокрадва се и идеята освен поезия в книгата да включи и визуална част, която сама да сътвори.

Интересното е, че и в двете изкуства, на които се е отдала, се изразява по сходен, обран начин.

"Старая се да не съм твърде многословна и в писането, да не използвам прекалено много ненужни думи. Важна е хигиената на езика, независимо дали става дума за литературен или визуален, харесва ми чистата поезия. Може би това е общото между двете - да има пространство за интерпретация", обяснява Антонина.

Тя усеща, че макар да има постижения по дългия творчески път, който е извървяла до досега, "те съвсем не са много и достатъчно". Предстоят ѝ още много неща, които иска да научи. В бъдеще желае да прави повече дизайн и на музикални обложки, тъй като страшно много обича музиката.

Снимка: Личен архив

Но това, което ще я направи "най-щастливия човек на Земята", е човечеството да успее да пребори кича в целия смисъл и пълнота на думата. Осъзнава обаче, че това може би е непостижимо. Но има и други неща, на които се надява.

"Искам да проявяваме малко повече човечност и емпатия. В такъв случай нещата биха завили в друга посока."

Най-четените