Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митака, който те предизвиква да станеш цар на българските "Железници"

С новата настолна игра на "Българска история" влизаме в ролята на железопътни предприемачи Снимка: Личен архив
С новата настолна игра на "Българска история" влизаме в ролята на железопътни предприемачи

Още от самото начало трябва да призная, че в случая съм пристрастен. Митака го познавам от много-много години и когато преди някъде година и половина ми разказа за поредната си идея, родила се между ушите му, бях наистина впечатлен:

Настолна игра, в която човек се надпреварва да строи ЖП линии и гари и се развива като железопътен магнат - защо пък не, звучи страхотно и е нещо, което наистина бих играл.

Сега, когато пред себе си виждам крайния продукт - играта "Железници", издадена от "Българска история" - мястото, където се случват много от интересните неща за преоткриването на родната ни история, истината е, че всичките ми очаквания са надминати.

Това е една наистина красиво създадена игра, която обещава много забавни часове както за новаци по отношение на настолните игри, така и за онези с опит и натрупани десетки заглавия на коланите си.

Снимка: Webcafe

Именно това е и целта на нейния създател. Димитър Георгиев - графичен дизайнер, спорадичен барман и човек, в чиято глава постоянно летят някакви интересни идеи (голяма част от които тотално налудничави, но това не му пречи да вярва в тях).

"Концепцията на играта е икономическа стратегия. Постарах се обаче да я направя така, че тя да бъде по-лека за игра и да бъде подходяща както за хора, които тепърва навлизат в настолните игри, така и за тези, които са играли и преди. Идеята ми беше някак да се свържат - да седнат и да играят "Железници", обяснява той, когато сядаме в офиса на Webcafe, за да говорим за този му нов проект.

Освен него пряко замесени в играта са редакторите Боян Христов, Станимира Вътева, художникът Александра Младенова, консултантът Мартин Чорбаджийски и коректорът Александър Георгиев. 

Основната идея накратко - играчите влизат в ролята на железопътни предприемачи. Годината е 1899-а, а все още младото Княжество България има пред себе си сериозната задача да изгради основната си железопътна мрежа, която да свързва различните краища на страната.

Само че в тази реалност князът разпорежда не да се създава една държавна компания, под чиято шапка да мине експлоатацията на линиите, а дава на находчивите и предприемчиви умове възможността да се впуснат в този бизнес.

"Поемете управлението на своето предприятие - участвайте в търгове за проекти, организирайте работниците си, стройте линии и трупайте печалба, за да постигнете бляскава победа", както рекламират самите издатели играта.

Ако има нещо, което моментално хваща окото, това е страхотният арт на "Железници", дело на Александра Младенова, който по великолепен начин изразява самия дух на играта и на онези отминали джентълменски времена, карайки те да си я купиш, дори само заради картините и вида на кутията.

Самата игра е на ходове като различните участници се редуват. На всеки ход те могат да изпълнят едно действие от указаните на самата карта възможности, като всеки следващ ход те трябва да правят ново действие. Възможностите са да участват в търг за проекти за ЖП линии от държавата, да пазаруват суровини за строежа на тези линии - стомана и експлозиви, да набират или да превозват работници, да извършват самия строеж на линиите или да прибират печалба.

Самите проекти за линии представляват планираните, но не построени все още отсечки на железопътната мрежа, като тяхната дължина варира от 2 до 4 гари. На един ход човек може да строи отсечката само между две гари.

Снимка: Webcafe

При построяване на някои отсечки играчите могат да изтеглят карта "Телеграма" - елементът на случайност в тази игра. Въпросните карти са базирани на реални събития от историята на страната - като това князът да открие нова гара или по твое трасе да бъде извършен терористичен атентат.

"Друго интересно, което аз научих, докато работехме с "Българска история" и смятам, че е много интересен момент - уличаването в корупция сред част от строителството на железниците. В играта при тази карта можеш да вземеш морален избор дали да разкажеш за корупцията и да спечелиш уважение, или да си замълчиш и да спечелиш материални бонуси", обяснява още Димитър.

Той споделя, че много от идеите за картите "Телеграма" са дошли именно от редакторите от "Българска история", което е направило играта по-богата и интересна.

По време на играта участниците трупат не само пари и ресурси, но също така и уважение, като от този показател зависят много неща - на каква цена могат да купуват материали за строежи, каква лихва ще получават, ако теглят заем от Общия пазар и т.н.

Играта приключва, когато някой от играчите построи десетата си гара, тогава се смятат и точките на всички участници, като те са сбор от точките "Успех", които се събират от завършените ЖП проекти, построените разклонения и точките "Уважение".

Митака обяснява, че, логично, идеята за "Железници" му е хрумнала, докато пътувал във влака. Самият той признава, че обича влаковете, но понякога се чуди какво би станало, ако действително тук основният играч не беше БДЖ, а железопътната система у нас съществуваше на пазарен принцип с конкуренция в предлагането и залагане на по-качествена услуга.

Той казва, че се е опитал да направи играта колкото се може по-оригинална, но въпреки това признава, че е използвал някои други игри за вдъхновение - от познатата на всички ни "Монополи", през известното влаково заглавие Ticket To Ride та до Scythe на Stonemaier Games.

"Понеже още от самото начало идеята ми беше играта да бъде баланс между стратегическа и семейна, за да може тя да е подходяща да се играе вътре в семейството, да е нещо свързващо. Затова реших да заложа на елементи както от познати игри, така и от по-непознати", обяснява той.

А колкото до сравненията с Ticket To Ride, Димитър коментира, че двете игри имат различна механика и в "Железници" той е приложил по-различен подход, така че дори феновете на по-познатата игра да намерят нещо ново и интересно, което си заслужава, извън специфичния български поглед.

Именно това е и неговото цялостно отношение към настолните игри - винаги да има нещо ново и интересно. Подход, който важи с пълна сила и за игрите, който той обича да играе.

"Всъщност най-много обичам да играя нови игри, защото обичам да разглеждам нови концепции, нови механики, нови теми... всякакви нови идеи са ми много интересни. Иначе обичам игри, които предлагат на играчите възможност да изразят себе си, предлагат по-разнообразен геймплей", обяснява Митака.

Иначе "Железници" е първият му официално издаден проект, но преди това той успява да завърши една друга ролева игра - финансираната през Kickstarter "Изгубената приказка", посветена на българската митология, в която магически чудовища, дракони и кукери се борят срещу злия магьосник Мирилайлай.

Снимка: Личен архив

Тази игра, както и "Железници", както и някои други свои проекти, Димитър тества на събитията на Boardgame Weekend.

"Там получихме доста положителни реакции специално за "Железници". Хората харесаха идеите, на слепите тестове за правилата, където също получихме много положителни реакции, хората много бързо се ориентираха, което ни показа, че правилата са разбираеми и играта се играе лесно", споделя той и благодари на самите организатори на поредицата от събития за бордови игри за работата им за самата общност. 

Надява се, че през 2022 г. и някои от другите му проекти ще видят бял свят, като той вече работи по нова игра с "Българска история", която обаче засега остава в тайна, както и по няколко други колаборации, които обаче до момента са само на идейно ниво.

А докато чакаме да видим какво ще се получи от всички тези проекти, можем да разцъкаме "Железници" в опит да станем царе на българските влакове, доказвайки, че поне на едно място сме добри предприемачи.

Най-четените