Когато си положил толкова много тежки (наистина тежки) усилия, колкото Македония, за да влезеш в Европейския съюз (ЕС), да ти треснат вратата пред лицето в последния момент (макар и не съвсем неочаквано) определено е болезнено изживяване.
Смяната на името от Македония на Северна Македония беше само върхът на сладоледа от радикални промени за страната в името на това да се реши 27-годишният спор с Гърция за това как трябва да се казва бившата югославска република и по този начин да бъде проправен път към заветното съгласие за започване на преговори с ЕС.
Но дори и това не се оказва достатъчно. Решението на френския президент Еманюел Макрон да блокира преговорите както за Северна Македония, така и за Албания разгневи политическите лидери, които сега предупреждават за опасни последици в този бурен регион.
Последствията от отпор на ЕС през миналия месец можеха да се усетят не само в Северна Македония и Албания, но и в Западните Балкани и извън нея.
Критиците на решението казват, че перспективата за членство в ЕС е силен стимул за правителствата в региона да засилят върховенството на закона, да насърчават демократичните реформи, да отхвърлят насилствения национализъм и да развиват добри отношения със своите съседи.
Някои предупреждават, че без този стимул други сили като Русия, Китай, Турция и локално силни играчи като Иран ще засилят влиянието си над Западните Балкани, а регионът може да попадне отново в хватката на агресивния национализъм, доминиращ от времето на войните за независимост в бивша Югославия.
Македонският премиер Зоран Заев дори коментира, че Балканите доскоро са били "тиктакаща бомба със закъснител" и лидерите е трябвало да работят усилено, за да гарантират, че решението на ЕС няма да доведе до регресия.
"Не трябва да позволяваме тази историческа грешка да доведе до възход на национализма, радикализма, популизма, и да създаде отново междуетнически проблеми както тук, в моята страна, така и в целия регион", коментира той.
Заев, социалдемократ, дойде на власт през 2017 г. след сериозни протести срещу предишната власт на ВМРО-ДПМНЕ и тогавашния й лидер Никола Груевски, като той се оформи като алтернатива именно благодарение на обещанията за прозападна политика и отваряне на Македония към Европа.
Днес Заев все още вярва, че в интерес на ЕС е да работи за стабилизирането на региона. В противен случай биха могли да избухнат конфликти, които биха засегнали пряко съседните страни от ЕС като Гърция и България.
"След това Франция, Германия и другите страни ще трябва да харчат пари за намиране на решения за конфликти, след загуба на животи, за възстановяване на къщи... Защо да не се дадат пари за процеси на трансформация, за по-добра съдебна система, за по-добро образование?", коментира македонският премиер.
Отказът на ЕС да ги допусне до преговори за членство вече има едно политическо следствие. Заев свика предсрочни парламентарни избори за следващия април с аргумента, че се нуждае от нов мандат, след като всичките му планове за реформи бяха обвързани именно с получаването на зелена светлина от ЕС за начало на преговорите за членство.
Въпреки че френският президент Макрон не беше единственият, противопоставил се на преговорите за членство в ЕС за Северна Македония, като движеща сила зад това решение той получи и най-голяма порция от негативните реакции.
Френският лидер заяви, че ЕС трябва да се реформира, преди да добавя нови членове, и призова за преразглеждане на процеса на присъединяване, който, според Макрон, се нуждае от повече прозрачност. По думите му също така е проблем и фактът, че веднъж започнали преговори за членство могат да бъдат само замразени, но не и прекратени, и то само ако страната кандидат е променила сериозно политическия си курс.
Срещу присъединяването на още държави от Западните Балкани към ЕС има още критики - включително свързани с проблемите с организираната престъпност и корупцията.
Междувременно Макрон наля още масло в огъня на отрицанието, определяйки Босна и Херцеговина като "бомба със закъснител" заради завръщащите се от Ирак и Сирия джихадисти.
Сред дипломатите в Брюксел и политиците на Балканите тази позиция на Макрон най-вероятно е част от стратегията му за разширяване на влиянието на Франция като доминиращ фактор в ЕС на фона на все по-намаляващата роля на германския канцлер Ангела Меркел върху политиката на Съюза. Някои подозират, че евентуално той може да отстъпи и да даде зелена светлина за членство на държавите от Западните Балкани, но в замяна на подкрепа за собствените му планове за реформа в ЕС.
"Това по същество е игра на власт, която се играе между ключовите играчи зад кулисите, и ние като малка страна, която все още е извън ЕС, трябва да изчакаме и да се надяваме на добрите послания", заявява президентът на Северна Македония Стево Пендаровски.
Начинът, по който Макрон говори за региона също дразни лидерите от Западните Балкани.
"Той нарече на няколко пъти региона на Западните Балкани "квартал на ЕС". Ние не сме съседи, ние сме в Европа", казва Пендаровски. "Институционално казано, ние сме държавите, които имат пълно право да искат членство, съгласно договора на ЕС, подписан през 1957 г."
Пендаровски, социалдемократ като Заев, ще получи шанс да изкаже своето мнение лично пред Макрон, докато е на официално посещение в Париж.
Пендаровкси отхвърля идеята за асоциирано членство или друг статут, който не е на пълноправен член на ЕС - идея, която придобива все по-голяма популярност в Брюксел. Според него обаче и двете страни трябва да бъдат отворени за промени в процеса на присъединяване, дори ако това означава да се приеме опция за едностранно прекратяване на процеса по преговорите за членство, както предлага Франция.
В момента шест държави от Западните Балкани имат надежди да влязат в Общността. Сърбия и Черна гора вече са започнали преговори, но реалното членство далеч не е близо. Северна Македония и Албания са класифицирани официално като страни кандидатки, докато Босна и Херцеговина и Косово се разглеждат от ЕС като потенциални кандидати.
Пендаровски заяви, че Северна Македония ще продължи да се опитва да се доближи до стандартите на ЕС, дори когато блокът преосмисля политиката си на разширяване.
"План Б" за страната е "отново да продължим с план А", коментира той.
Пътят на Северна Македония до тази точка не беше лесен. Предишното дясно правителство на изкаралия 11 години на премиерския пост Никола Груевски изостри напрежението със съседните държави и най-вече с Гърция покрай спора за името на страната.
Под ръководството на Грувески в страната процъвтяващата идеология беше именно национализма в неговата кичозна форма - неокласически фасади върху бетонни сгради, купчина нови статуи и паметници и един гигантски монумент на Александър Велики.
Като част от усилията си да нормализира отношенията с Атина, настоящото правителство свали името на Александър Македонски от магистрала и летището в Скопие, а на монумента в Скопие беше монтирана обяснителна табела, в която се признава, че Александър е принадлежал към "древна елинска история и цивилизация". (Оттогава табелата е вандализирана и досега все още не е сменена).
Дори капаците на шахтите по улиците бяха заменени, за да се премахне Звездата от Вергина - символ на древното царство Македония.
Политическите промени, които запечатаха сделката с Гърция, също оставиха дълбоки белези. Изменението на Конституцията, променящо името на страната, успя да мине едва-едва в парламента, дори след оказания сериозен дипломатически натиск от ЕС и САЩ.
Заев определи този период като "драматичен процес". Въпреки недоволството на ЕС, той каза, че ще се придържа към сделката с Гърция, известна като споразумението от Преспа.
"Добра сделка, достатъчно справедлива и за двете страни. Изпълнението трябва да продължи, защото носи ползи и за двете държави", каза той.
Докато основната опозиционна партия - ВМРО-ДПМНЕ, яростно се противопостави на промяната на името, нейният зам.-лидер Александър Николоски призна, че ще бъде много трудно да се отмени.
Подобен ход ще се нуждае от две трети от мнозинството в парламента и би застрашил предстоящото членство на страната в НАТО, което сега е ратифицирано от членовете на алианса.
Николоски обвини правителството, че планира да фалшифицира резултатите на предстоящите парламентарни избори, надявайки се, че неговите западни съюзници ще си затворят очите за това заради постигнатата сделка с Гърция.
"Те ще се опитат да измамят на изборите и смятат, че международната общност ще им го позволи", заяви той.
В другия край на спектъра е Ирена Стерийовска, 32-годишна театрален продуцент и лидер на "Цветната революция" на протестите, които помогнаха за свалянето на предишното правителство. Тя казва, че ще се върне на улицата, ако стария режим отново дойде на власт.
Също така предупреждава, че ако перспективата за членство в ЕС намалява още повече, това само ще влоши вече съществуващия проблем, който засяга голяма част от Източна Европа - изтичането на млади и талантливи хора. Много от приятелите й вече планират да напуснат, споделя тя.
"Те казват: 'Нямам да живея пет живота, не мога да чакам повече, сега се измъквам'", обяснява Стерийовска.
