Най-гостоприемният турски град

Турския град Килис, малко оживено селище на няколко километра от сирийската граница, е мястото, където много сирийци, бягащи от ужасите на войната, за първи път успяват да си поемат спокойно дъх.

В дворовете на кафенетата и ресторантите те пият чай, без да се страхуват, че по главите им може да паднат бомби. В магазините сирийците си купуват мобилни телефони, които използват, за да се обадят на роднините си и да планират следващите си стъпки.

За мнозина това е стъпка от по-дълго пътешествие - по-нататък в Турция, или в Европа. Но за повече от 100 000 сирийци това е крайната дестинация - или поне място, където те смятат да изчакат края на войната.

"Хората в това градче се отнасят добре с нас", казва Махер, бизнесмен, който живее в Килс от 2 години. "Много от тях са ми помагали в миналото".

Сирийците са повече от турците в Килис.

Около 120 000 са се заселили в града и околните области, 35 000 от тях - в лагери. Един от тези лагери побира около 15 000 бежанци. Там има училище, болница и бункерни убежища.

Толкова голям брой бежанци с лекота би могъл да предизвика вълнения сред местното население.

В много градове в Турция и Ливан, бежанците биват приемани за бреме. Тук обаче местните остават неизменно щедри и добронамерени.

Снимка: Getty Images

Това се оказа достатъчно, за да накара заместник-председателя на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието Айхан Сефер Устун да номинира жителите на Килис за Нобелова награда за мир. (Гръцкият остров Лесбос беше номиниран по същите причини преди няколко седмици).

"Хората тук споделят работните си места, домовете си, занаятите и социалните си пространства с бежанците. Подобен пример на масово мирно съвместно съществуване не мисля, че съществува другаде в света", пише той в писмото си до Нобеловия комитет.

"Какво би се случило, ако 2.5 млн. бежанци от войната биха дошли в центъра на Париж, където живеят 2.5 млн. души? Как биха реагирали британците, ако 3 млн. бежанци, избягали от войната или от природно бедствие дойдеха в Лондон, който е с население много над 3 млн. души? Как биха изглеждали техните критерии за толерантност и разбиране в такъв случай?", пише той.

Реалният въпрос обаче е: как жителите на този град, който се е променил доста драстично от началото на войната, възприемат новите си съседи?

"Няма разлика между нас", казва Халил, собственик на кафе, често посещавано от сирийци. "Обслужваме ги като всички останали, а някои от тях дори работят при нас".

До него е застанало младо сирийско момче с поднос с чай. Той е един от няколкото емигранти, работещи в кафенето.

"Тук ми харесва. Хората са добри. Никой не ми прави нищо лошо", казва той, преди да се затича да обслужи още клиенти.

Една от причините бежанците да бъдат приети щедро от местните е, че вероятно те донякъде спомагат за развитието на местната икономика. Повечето собственици на фирми в Килис спечелиха от вълната от хора и парите им. Но дори тези, които нямат изгода, като цяло подкрепят бежанската общност.

В ранните дни на бунтовете срещу сирийския президент Башар ал Асад, Килис беше тихо и спокойно място.

Тогава още бежанската криза беше в зората си. Килис беше по-известен като последна спирка за чуждестранните бойци, влизащи в Сирия, без особени трудности. Журналисти и войнствени младежи пресичаха пътищата си в едни и същи хотели, преди да се насочат към недостатъчно строго охраняваната граница. Но когато войната в съседство се засили и повече бежанци започнаха да преминават границата, градът се напълни с доброволци, помагащи на емигрантите - и населението му отново се увеличи.

Сега улиците са оживени.

На главната улица, която преминава през центъра на града, сирийци пазаруват от притежавани от техни сънародници магазини и сергии и се хранят в сирийски кафенета.

Деца работят на улиците, лъскайки обувки и продавайки храна. Атмосферата се е променила - и е трудно да бъдат открити много хора, които да говорят с лошо за сирийците в града.

Бушра, учителка, която работи в училище за сирийски и турски деца, казва, че местните добре разбират какво се случва на сирийския народ.

"Те бягат от война, от проблеми и опасности, така че се опитват да не създават проблеми тук", пояснява тя.

Но този вид толерантност вероятно скоро ще достигне предела си

Около 50 000 сирийци са се струпали от другата страна на границата, близо до Килис, бягайки от ожесточената, подкрепяна от руските сили, офанзива в Алепо и околните територии.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще ги допусне в страната си, "ако е необходимо", но предупреди за назряваща още по-сериозна криза.

"Има вероятност новата вълна от бежанци да достигне 600 000 души, ако въздушните удари продължат. Подготвяме се за подобно развитие на събитията", каза той в реч пред бизнес-форум в Анкара в четвъртък.

Малцина са онези в Килис, които не одобряват идеята да бъдат приемани още бежанци. Те са предимно младежи, търсещи първата си работа.

"Не е добре за турците да идват още хора", казва гимназист, който държи името му да не се назовава. "Вижте тези жени тук", заявява той, посочвайки отвъд улицата. "Те всеки ден просят пари. Тук вече става твърде претъпкано".

Снимка: Getty Images

Бремето на сирийската бежанска криза пада върху Турция повече, отколкото върху която и да е друга държава.

Досега в страната са влезли над 2.5 млн. сирийци, като Турция е похарчила милиарди за изграждане на бежански лагери и грижа за емигрантите.

Кризата с бежанците се превърна в последните дни в болезнена тема в отношенията с Европейския съюз, тъй като блокът притиска Анкара да затвори границите на Турция към Европа, като същевременно отваря границите си със Сирия.

ЕС обеща 3 млрд. евро помощ за Турция, за да се справи с бежанската криза, но турските власти твърдят, че страната изчерпва капацитета си и обвиняват ЕС в двойни стандарти и личен интерес.

"Изненадани сме, че европейците твърдят, че трябва да отворим границите за сирийците от Алепо, когато го правим от 5 години", коментира турпският посланик в ЕС Селим Йенел. "В момента се случва ново бежанско цунами. Как ще се справим?"

В речта си миналата седмица Ердоган реагира гневно на натиска от ЕС, заплашвайки да изпрати бежанците към Европа, освен ако не се направи повече за споделяне на бремето на страната.

"На челото ни не е написано "идиоти". Ще проявяваме търпение, но ще направим, каквото е необходимо. Не мислете, че самолетите и автобусите не служат за нищо", каза той.

Сирийският бизнесмен Махер обяснимо е чувствителен по темата за гостоприемството на жителите на Килис - и на Турция като цяло - и шанса то да не трае вечно.

"Когато войната започна, те бяха много добри с нас. Но сега войната се точи от много време и те вече не са толкова търпеливи", коментира той.

На оживената главна улица Мустафа, стар собственик на сергия за храни, отхвърля твърдението, че има бежанска криза.

"Няма проблем тук, изобщо. Огледайте се наоколо, има сирийци навсякъде. Те са наши братя", казва той.

Ами 50-те хиляди души, чакащи на границата?

"Пуснете ги! Все някъде ще успеем да ги настаним!"

Новините

Най-четените