Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Феминистко радио, което дръзна да се изправи срещу нравите в Афганистан

Въпреки всичките атентати, смъртни заплахи и обиди срещу радио "Рошани", водещите там продължават с борбата си срещу остарелите нрави в страната. Снимка: UNITED NATIONS ASSISTANCE MISSION IN AFGHANISTAN
Въпреки всичките атентати, смъртни заплахи и обиди срещу радио "Рошани", водещите там продължават с борбата си срещу остарелите нрави в страната.

Какво е смелост? Да водиш радиопредаване за насърчаване на правата на жените в страна, в която те нямат почти никакви права и непрекъснато са унижавани. В северния афганистански град Кундуз съществува радиопрограма, управлявана от жени, към която неведнъж са отправяни заплахи.

В по-голямата част на Афганистан според традицията жените и момичетата рядко излизат, освен ако не са покрити от главата до петите.

През 2008 година журналистката Седика Шерзай решава да промени това, като създава радио "Рошани" с основна идея да насърчи жените да отстояват позицията си и да работят пълноправно в свят, управляван от мъже.

Оттогава досега нейното радио е било подложено на сериозни атаки и неведнъж е било сваляно от ефир по една или друга причина. И все пак то продължава да работи и до днес въпреки всичко и да бъде глас за жените в една страна, в която мъжете ги смятат за своя собственост.

Именно затова и посланията радиото не са толкова насочени към жените като аудитория, колкото към мъжете.

Основната идея на Седика Шерзай и на нейните колеги от радиото е да помогнат на жените да се изразяват свободно и да убедят мъжете, че това е напълно нормално и не заслужава убийство с камъни.

Срещу себе си обаче тя има едно изключително консервативно настроено общество, както и опасността от талибаните, които много пъти са я принуждавали да спре радиото от ефир.

"Рошани" получава и много голяма местна съпротива. Мъжете в града са на мнение, че Седика заблуждава местните жени и насърчава конфликта между съпрузите у дома.

"Тези действия са толкова лоши, че заслужаваш да бъдеш убита - дори повече, отколкото американец", гласи една от множеството заплахи, които в радиото получават редовно. Много от тях заплашват Седика директно със смърт, но въпреки това тя продължава да се бори.

Тя дори се обръща към правителството в Кабул за подкрепа (каквато не получава обаче). По-късно обаче решава, че трябва да се върне в ефир - "Просто не можахме да се поддадем на заплахи", заявява тя.

Срещу радиото има извършени и няколко директни нападения. През септември 2015 талибани отново нахлуват в града и Седика успява да вземе мерки, като предупреждава работниците в радиото да напуснат редакцията. Тя получава телефонно обаждане, в което й се казва да посочи точното си местоположение.

"Не бях сигурна кой е този човек и бях подозрителна. След това изключих телефона си и направих всичко възможно да се измъкна", разказва Седика.

След като установили, че служителите на радиото са избягали, бойци на талибаните унищожили архивите на редакцията, откраднали оборудването и дори посадили мини в сградата.

Радиото остава затворено в продължение на два месеца, докато специалистите по експлозиви обезвредят мините и персоналът замени липсващото оборудване. Но оттогава заплахите срещу смъртта срещу Седика и нейния екип продължават.

Радиото насърчава правата на жените чрез телефонни програми. Най-често жените от Афганистан се оплакват от спорове, които възникват в полигамни бракове.

„Много мъже, които имат повече пари, могат да си позволят втора или трета съпруга и т.н.", обяснява Седика.

Съпрузите трябва да се грижи за справедливостта и хармонията между жените, но често те не го правят. Някои дори не знаят имената на жените си. Вместо това те използват „майко на децата" или „домакиньо". Често в семействата възникват конфликти, защото мъжете обръщат повече внимание на втората или третата съпруга.

"Когато втората съпруга роди повече деца, мъжът се отнася по-благоприятно към нея, отколкото към първата. А ако първата и втората съпруга са неграмотни и мъжът намери образована жена, започва да полага повече грижи за нея", казва Седика.

Много рядко жените се подкрепят една друга и те не могат да упражнят колективен натиск върху съпруга, за да се държи добре с тях.

В момента Радио „Рошани" е единственото в град Кундуз, управлявано от жена. Три други са били лансирани от жени и все още излъчват програми, предназначени към жени, но в момента те се водят главно от мъже. Целта - да се улесни по този начин възприемането на посланията от други мъже.

„Все пак вече има все повече мъже, които са готови да разрешат на жените си да отидат на работа и дори да станат активни в местната икономика", заявява Зохал Ноори, която работи както за Радио Рошани, така и за една от другите станции

Много глави на семейства дори позволяват на съпругите и дъщерите си да бъдат преглеждани в болници, благодарение на присъствието на лекари-жени. Все пак обаче някои мъже смятат това за неприемливо.

„Те водят жените и дъщерите си при духовници, които просто им казват да прочетат определени части от Корана. Тези жени просто нямат друг избор. Това е и причина много от тях да изпаднат в депресия", допълва още Зохал.

Дискусиите, които се водят в момента между представители на САЩ и талибаните могат да доведат до напредък за правата на жените. Именно към това се стреми Радио „Рошани" и другите жени от подобни радиопрограми.

„Надяваме се мирните преговори да се превърнат в истински мир", казва Седика. "И не с цената на това жените да си седят у дома по цял ден, а за това, че всичките ни постижения няма да бъдат напразни.", допълва тя.

Най-четените