"Обмислих го дълбоко и реших: сега му е времето".
С тези думи 62-годишната Ангела Меркел обяви намерението си да се кандидатира за четвърти пореден мандат като канцлер на Германия.
Точно преди 11 години - на 22 ноември 2005 г. Меркел започна първия си мандат.
Сега ще направи опит да подобри рекорда, поставен от някогашния й ментор в консервативната ХДС Хелмут Кол, управлявал Германия в продължение на шестнадесет години. Това решение беше ясно толкова отдавна, че когато Меркел го обяви в неделя вечер, едва ли имаше изненадани.
В интерес на истината - тя просто нямаше друг избор.
Естествено: Всеки, който е заемал тази изтощителна позиция в продължение на повече от едно десетилетие, би трябвало да се замисли за оттегляне в правилния момент. Особено когато става дума за личност като Ангела Меркел, която винаги се е издигала над политическите дребнотемия, и много добре знае, че този момент никога няма да се повтори.
Но на фона на победата на Доналд Тръмп, кризата в отношенията с Русия на Путин, Brexit, войната в Сирия, разпада на стария ред, възхода на авторитаризма по всички краища на света, и най-вече залеза на САЩ като гравитационен център на либералната демокрация, Ангела Меркел вече се принуди да поеме нова роля: "Последният защитник на либералния Запад", както я определи New York Times.
Изведнъж германският канцлер се оказа Лидер на свободния свят. Самата Меркел демонстрира скромност ("поласкана съм, но това е гротескно и дори абсурдно"), но истината е, че ако тя беше направила завой към оттегляне от политиката, щеше да предизвика още по-голям международен хаос.
В момента германската икономика върви напред, бюджетът е балансиран, безработицата е ниска, а Германия е най-силният глас в разтърсвания от противоречия ЕС. Въпреки тежестта на бежанската криза, 55% от германците заявяват, че предпочитат да гласуват за още един мандат на Меркел, както показа проучване на Emnid в неделя.
Sueddeutsche Zeitung показва изследване на Politbarometer, което показва процента на германците, които оценяват работата на Ангела Меркел. Най-ниските стойности на рейтинга й - 2006 г., при спора в коалицията за здравната реформа (63%), 2010 г., когато Германия се включва в помощта за Гърция (50%); през 2015 г., когато 890 000 имигранти влизат в Германия за една година (63%).
Ангела Меркел нямаше избор и поради вътрешнополитически причини. Заради последователната защита на модерния, отворен към света либерализъм, тя беше поставена под натиск не само от крайнодесните популисти, но и от собствената си партия. Сега няма друга алтернатива, освен да защити решенията си.
Самият факт, че именно Меркел се оказа спасителката на Западния свят, е ироничен. Германският канцлер не просто носи своята отговорност, а е един от основните "виновници" за ситуацията, при която се стигна дотам, че да се налага плуралистичната демокрация да бъде спасявана.
Една от основните причини за "болестта", която в момента тресе Европа, беше налаганата от Германия обща политика на бюджетни съкращения.
Тази фискална политика предизвика 8-годишна стагнация и депресия в Европа, което доведе до последствия за целия свят. Оказа се, че най-силното икономическо пространство в света не може да предложи нищо на световното стопанство. Европа загуби позицията си на глобален икономически "локомотив".
Разбира се, Ангела Меркел далеч не е единственият идеолог на тази политика, която имаше много "бащи" и "майки". Но заедно с финансовия си министър Волфганг Шойбле, тя я поддържаше по-силно от всеки друг. Вместо да осигури стабилен изход от кризата, тази политика доведе до безсилие и страх за бъдещето сред гласоподавателите. От това напрежение спечелиха единствено популистите.
Резултатът? На първо място - появи се цяла група от държави, които залитнаха в крайно-дясно или избраха екстремистки настроени правителствени ръководители - САЩ, Унгария, Полша, Турция са само предвестници на тази тенденция.
На второ място: появи се поколение от политици-опортюнисти, които не са истински авторитаристи, но се поддават на авторитарните тенденции. Най-добрата илюстрация в това отношение е хардлайнерската консервативна версия на Християнсоциалния съюз (ХСС, коалиционен партньор на ХДС на Меркел).
И още нещо: Германия е най-важната държава в Европа, а страната няма ни най-малка представа кой изобщо може да замести Ангела Меркел на тази позиция.
"При Меркел демокрацията в Германия мутира във всепартийна коалиция", коментира Александер Гауланд, зам.-председател на популистката антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия", която получава 12% подкрепа според последните проучвания.
Да, с малко късмет лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел би могъл да си спечели още няколко мандата в Бундестага чрез коалиция със "Зелените" и да еволюира в държавник - но в момента това не изглежда реалистичен сценарий.
Затова сега е времето на Меркел. За да успее да спечели нов мандат, ще се наложи да се препозиционира в икономическо отношение от десния край на спектъра към разумния център, където стои отдавна по отношение на останалите обществени проблеми.
Досега вече би трябвало всички да са разбрали, че политиката на затягане на коланите вече не работи. Най-вероятно и Меркел го знае, и то го знае отдавна. Все пак едва ли може да бъде обвинена в глупост или в чугунено доктринерство.
Проблемът на Меркел е ясен: тя разбира, че ще бъде идентифицирана с тази политика, както винаги досега. Разбира и че една промяна на курса ще изглежда прекалено лицемерна. Това противоречие е сложен проблем за всеки политик. Най-лесният начин за смяна на курса е да се смени цялото управление.
Но ако има човек, който владее изкуството на бавната и успешна политическа промяна, която да се адаптира прагматично и без драматични жестове, така сякаш нищо особено не се е случило - това е Ангела Меркел.
Тя успя да го направи с въпросите на ядрената енергетика, правата на LGBT-общността, равноправието на половете и още много теми, които на пръв поглед нямаха нищо общо с християндемократическия дневен ред. В същото време, Меркел успя да преведе германския консерватизъм от икономическо-теоретическата мечта в реалност.
Почти цялата кариера на Ангела Меркел (с изключение на проблема с бежанската криза) е доминирана от "модераторския" политически стил, в който успява да се спаси от всяка криза, като изработи консенсус между противниковите страни.
Ако и този път успее да се справи с предизвикателствата, вече наистина може да се нарече спасител на свободния свят.
