Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сигурност, но на каква цена?

Айфеловата кула се снабди с тежковъоръжена охрана, след като Франция мобилизира армия от 10 000 военни, за да гарантира сигурността по ключови обекти в Париж и страната. Снимка: Getty Images
Айфеловата кула се снабди с тежковъоръжена охрана, след като Франция мобилизира армия от 10 000 военни, за да гарантира сигурността по ключови обекти в Париж и страната.

"Свобода"

Тази дума се четеше по всички плакати по време на историческия поход в Париж в неделя. Както и "Няма да отстъпим пред страха... Не на Patriot Act". Но сред участниците в похода течеше и друг разговор: "С тероризма шега не бива. Трябва да качат лицата на джихадистите в интернет, трябва да ги накарат да носят електронни гривни".

Или: "Не казвам, че искам полицейска държава, но е нужен по-силен контрол".

Без съмнение тридневният терор в Париж отвори огромно поле за дебат относно мерките за сигурност. Трябва ли да се приемат нови ограничения спрямо някои права и свободи, за да не се допускат нови терористични актове като този в "Шарли Ебдо"? Ако слушаме европейските лидери в последните няколко дни, излиза, че да.

Лондон обеща да предостави повече правомощия за подслушване и следене на службите си за сигурност, Мадрид поиска връщане на граничния контрол между държавите в Шенген, въпреки сакралното право на свободно придвижване в ЕС, а Берлин възнамерява да отнема паспортите на заподозрените в радикален ислям.

Предстоят преговори на различни нива в Европейския съюз, в които Франция като потърпевша държава със сигурност ще има силни позиции. Оказва, се Брюксел има каква да научи от Париж.

След тежки дебати френският парламент успя да приеме нов антитерористичен закон в края на миналата година, който все още не е влязъл в сила.

Арсеналът срещу тероризма

Законът "Казньов" (по името на вътрешния министър на Оланд) въвежда статута на "индивидуалния тероризъм", чиято цел е да даде възможност за по-ефикасно преследване на т.нар. "вълци-единаци".

Новият закон дава право на министъра на вътрешните работи да наложи забрана за напускане на територията на Франция на всяко лице, за което "съществуват сериозни основания да се смята, че планира пътувания извън страната с цел да участва в терористични дейности" или ако има подозрения, че при завръщането си във Франция "ще внесе заплаха за националната сигурност".

Парламентът прие, че тези заповеди на вътрешния министър не подлежат на съдебен контрол - въпреки критиките, че изпълнителната власт получава твърде широки правомощия.

Пътуваш със самолет - в регистъра

От една година Европейският парламент (по-специално Зелените и либералите) блокира опитите за прокарване на проект, който разрешава събирането на данни за пасажерите на авиокомпаниите в ЕС - т.нар. PNR (Passenger Name Record).

"Не ставаше дума само за събиране и обмен на информация за заподозрени лица. Предлагаше се да се разреши създаването на досиета и обмен на информация за движението на всички пътници", подчертава Адриен Шарме-Алис от правозащитната организация Quadrature du Net.

Дебатът за PNR беше подновен с нова сила след атентата в Париж, като особено гласовити привърженици са германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Дейвид Камерън.

Премиерът на Франция Манюел Валс вече обяви, че системата за събиране на данни за авиопасажери ще бъде въведена не по-късно от септември 2015 г.

Позицията му беше подкрепена от Никола Саркози, който обяви, че създаването на PNR е "абсолютен приоритет". Бившият президент, впрочем, предлага и въвеждането на забрана на достъпа на джихадисти във Франция, дори ако са френски граждани - в пълно противоречие с конституционното право.

Как се превъзпитава джихадист?

По данни на френското правосъдно министерство към момента има 152 души, лишени от свобода по обвинения в престъпления, свързани с ислямски радикализъм. На двадесет и двама от тях е наложена мярка "строг тъмничен затвор".

През ноември беше направен експеримент с 23 затворници от Френ (вторият по големина затвор във Франция) - радикални ислямисти, които според министерството на правосъдието все още се поддават на превъзпитание. Затворниците бяха отделени от останалите лица, изтърпяващи ефективни присъди, с цел да не се допуска разпространение на радикалната идеология.

Правителството разработва и програма за "дерадикализиране", в която се включват и експерти от Междуведомствената комисия за борба със сектите, Институтът на арабския свят и специалисти-психиатри.

Въпреки че до момента няма яснота за резултатите от експеримента във Френ, премиерът Манюел Валс обяви, че подкрепя въвеждането на мярката във всички затвори на територията на страната. Не става ясно и дали групирането на затворниците ще се прилага включително при най-агресивните арестанти, което би създало сериозни проблеми за сигурността на надзирателите.

„Ако някой от тях реши да избяга, на практика ще освободи 15 престъпници от раз", коментира Селин Паризо от Синдикалния съюз на магистратите във Франция.

Правомощията на тайните служби

Атентатът срещу "Шарли Ебдо" и увеличаването на кръга от потенциално опасните лица беше огромно изпитание за разузнаването. Но проблемът не е в обема на събраната информация - слабостта е при анализа на данните, признават от френската Генерална дирекция за вътрешна сигурност.

Френското правителство разреши отпускането на допълнителен бюджет за наемането на допълнителни 450 аналитици, преводачи и компютърни специалисти, които да подпомогнат ефикасността на дирекцията.

Бившият президент Никола Саркози обяви, че съжалява, че "специалните служби не могат да проследяват автомобила на заподозрени лица, ако нямат съдебно решение, а по определение работата на разузнаването би трябвало да предшества правните действия". В момента разрешенията за подслушване се регламентират от Националната комисия за контрол на СРС, чийто ограничен ресурс често забавя работата на полицията.

Терористи без граници

Френското законодателство позволява отнемане на гражданство на лице, осъдено за терористична дейност. Но това правило се отнася само за хора с двойно гражданство. Конвенцията за апатридите от 1954 г. забранява лишаването на човек от гражданство.

От 2006 г., когато мярката беше приета, има само един случай на денатурализация - през май правителството отне френския паспорт на мъж с френско-марокански произход, осъден за терористична дейност.

Практическият ефект от тази мярка обаче е съмнителен, тъй като отнемането на гражданство е толкова стриктно регламентирано, че свива кръга на "кандидатите" до абсолютен минимум.

Да обявиш война на интернет

Френският вътрешен министър Бернар Казньов не спира да повтаря, че огромна част от френските джихадисти се вербуват през интернет. Новият закон съдържа редица мерки за контрол и наблюдение на комуникацията. Най-противоречивият му елемент е разрешаването за административно блокиране на сайтове, които „призовават към тероризъм".

С един акт полицията може да разпореди на собственика на сайта да го затвори заради противозаконно съдържание. Ако актът не се изпълни, държавата има право да поиска заличаване на сайта директно от доставчика на домейна.

Проблемът е, че да обявиш война на Мрежата е пълен анахронизъм, ако не и безсмислица. По своята същност интернет се разширява до безкрай, а социалните мрежи отдавна са надскочили обхвата на правните норми.

Сега европейските бюрократи ще опитат да си осигурят подкрепата на Google, Facebook и Twitter за „превенция" на пропагандата и кооперирането на джихадистите в интернет.

Най-четените